Решение № 12926 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2020 г.

Решение № 12926 от 20.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7133/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Анри 64 – А. Кехайов", представен от адв. В. Русева, срещу решение № 76/19.03.2020 г. на Административен съд Смолян по административно дело № 502/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-864-0408805/28.11.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централно управление на НАП. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди пропуск на първостепенния съд да оцени правното значение на отчитането на продажбите в търговския обект с ЕСФП, при което всяка стопанска операция приключва автоматично с издаване на касов бон, както и показанията на свидетеля, че е пристъпил към издаването на касова бележка, но предаването й е осуетено от проверяващите органи по приходите. Определя като нормално и житейски оправдано минималното разминаване във времето на приемането на плащането и предаването на фискалния бон. Според него с писмени доказателствени средства е установено издаването на касова бележка съответстваща по време и стойност на извършеното зареждане на гориво, а съответно и на приемането на плащането. Разграничава регистрирането и отчитането на продажбата от физическото предаване на касовата бележка, като релевантно за изпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.01.2006 г. било първото. Възразява против изводите на съда за съответствие на ПАМ с целите по чл. 22 ЗАНН, както и съобразяването на срока на ограниченията с принципа на съразмерност. Иска отмяна на решението и на ПАМ. Претендира деловодни разноски Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Централно управление на НАП изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд Смолян заповед по отношение на ЕТ "Анри 64 – А. Кехайов" са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа за стопанисваната от него бензиностанция № 2 в гр. Златоград, бул. "България" № 8 за срок от 15 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращата в обекта ЕСФП при извършена на 15.11.2019 г. продажба на 9. 13 л. бензин А95 Н на стойност 19. 99 лева. По констатациите в административния акт последният фискален бон с № 0008463 е от 09. 55 ч. За контролната покупка следвало да бъде издаден бон с № 0008464, като с този номер е изведен КЛЕН в 10. 09 ч. За контролното зареждане бил генериран касов бон без сметката да е приключена. "Фискализирането" на продажбата било сторено от проверяващия екип в 10. 12 ч. с извеждане на фискален бон № 0008467. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 10. 06 ч. на 15.11.2019 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу ЗПАМ. Първостепенният съд е приел за установени юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Приел е, че е доказано убедително извършването на касова продажба на стоки без за полученото плащане да е издаден фискален бон. Обсъдил е свидетелските показания, като информационен източник за получено от свидетеля плащане при извършено зареждане на гориво от бензиноколонка, а с факта на отиването на проверяващите до мястото на ФУ е обвързал съждение в подкрепа на констатацията от административния акт за извършено плащане без да е издаден фискален бон. Според съда актът е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във вр. с чл. 7, ал. 1 ЗНАП в условията на обвързана компетентност. С дискреция разполагала администрацията при определянето на срока на ограниченията в правната сфера на адресатите на мярката. В случая 15-дневният срок бил съобразен с тежестта на нарушението и вида и характера на извършваната търговска дейност. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 3, ал. 2 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Неоснователен е доводът на касатора за правното значение на отчитането на продажбите на горива чрез средства за измерване на разход по чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18 изключва неизпълнението на задължението за издаване на фискален бон, доколкото стопанската операция приключва автоматично с издаване на фискален бон. В случая е бил генериран бон, но не е издадена фискална касова бележка, която според чл. 118, ал. 3 ЗДДС представлява хартиен документ. При действието на чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18 точно във времево отношение е изпълнението на задължението за издаване на фискална касова бележка при извършване на плащането. Задължените лица едновременно с получаването на плащането предоставят на клиента издадената бележка. Сочените от касационния жалбоподател писмени доказателствени средства не установяват навременно изпълнение на задължението за отчитане с ЕСФП на извършената продажба на горива чрез средства за измерване на разхода. Гласните доказателствени средства също не установяват точно, а неточно изпълнение. ЗПАМ съдържа твърдение за фактите, представляващи материални предпоставки на разпоредената правна промяна – извършена е касова продажба на стоки без при приемане на плащането да е издадена ФКБ и да е предоставена на клиента. Други мотиви, които да представляват фактическо основание за издаване на акта са недължими /чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК/. ЗПАМ съдържа относими към избора на срока на мярката обстоятелства – тежестта на нарушението, видът на търговския обект и характера на извършваната дейност, както и наличието на предходни нарушения на данъчното законодателство. Това фактическо основание е необходимо и достатъчно за преценката по чл. 6, ал. 5 АПК на съразмерността на мерките. Доказателствени средства за правно релевантните факти на извършването на продажбата, получаване на плащането и момента му и липсата на издаден фискален бон са протоколът за проверка от 15.11.2019 г. Отрицателният факт на неиздаване на бележката се установява от ПИП. В съответствие с чл. 25, ал. 5 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Издаването на утежняващия административен акт е съвместимо с превантивната функция на мерките, не е проява на превратно упражняване на властнически правомощия и не обуславя порок на заповедта от категорията на тези по чл. 146, т. 5 АПК. В случая следва да се поправи създадената от задълженото лице организация на отчитане на продажбите, която осуетява навременното издаване на ФКБ. В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта не е следвало да се въздържи от издаването му. Вредите за адресата от административния акт са присъщите на въведеното с ПАМ ограничение в правната му сфера, т. е с тях той е съответен, а не противоречащ на целите на закона. Правилното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на НАП /арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат деловодни разноски за касационната съдебна инстанция в размер 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение