Решение № 13098 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11620/2019 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна против решение 1529 / 22.07.2019 г. по адм. дело 1204 / 2019 г. на Административен съд Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76, ал.3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба Амбулатория за първична индивидуална медицинска помощ (АПИМП) Д. Петров ЕООД, гр. Варна чрез адв. Ж. Димова изразява становище за неоснователност на същата. Представя писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че първоинстанционният съд е неправил обосновани изводи по фактите на спора и е приложил точно материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна. С решение 1529 / 22.07.2019 г. по адм. дело 1204 / 2019 г. Административен съд Варна е отменил по жалба на АПИМП Д. Петров ЕООД, гр. Варна заповед за налагане на санкции РД 09 587 / 02.04.2019 г. на директора на РЗОК Варна, в частта на т.2, с която на лечебното заведение на основание чл. 76, ал.3 ЗЗО и чл. 402, ал.1 НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018 г. е била наложена финансова неустойка в размер на 50,00 лева. За да постанови този съдебен акт, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби основания за отмяната и като незаконосъобразна по чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че в рамките на реализирана проверка на лечебното заведение извършилите я длъжностни лица са констатирали, че лечебното заведение е нарушило изискванията за работа с първичната медицинска документация, тъй като д-р Петров не е съхранил в здравното досие на ЗОЛ Г. Калчева амбулаторен лист 1454 / 22.03.2018 г. с диспансерен преглед с водеща диагноза МКБ Е11.9 [диагноза] отчетен в РЗОК Варна с ХМL файл за дейност м. март 2018 г. В амбулаторния лист лекарят е отразил направления за МДД 429 за изследване с код 01.22 и направление за МДД 430 за изследвания с код 01.13, 01.20, 01.21 и 01.39. В здравното досие на Калчева е бил съхранен на хартиен носител амбулаторен лист със същия номер 1454 / 22.03.2018 г., в който е било отразено само направление за МДД 429 за изследване с код 01.22. Амбулаторният лист е с подпис на пациента, с който се удостоверява информираност за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия. За констатациите е съставен протокол за проверка. Лечебното заведение ги е оспорило с възражение пред Арбитражната комисия, която не е постигнала решение, поради равен брой противоположни гласове. Директорът на РЗОК Варна е издал процесната заповед, като се е позовал на констатациите от протокола за проверка. Приел е, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл. 217 и чл. 218 от НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2018 г. Правилно административният съд при преценка съдържанието на акта е установил липсата на конкретни мотиви във връзка с направените от лечебното заведение възражения. Административният орган е бил длъжен да ги обсъди. Мотивите, съдържащи се в протокола за проверка са оспорени от санкционираното лице и не са кредитирани с доверие от половината арбитражна комисия, поради което не биха могли могат да се възприемат за пълни и ясни без да бъдат преодолени възраженията срещу тях, отговаряйки на тяхната конкретика. Приетите по делото доказателства сочат, че издаването на амбулаторен лист от д-р Петров с включено и второ направление е генериран в електронния отчет до РЗОК за извършена дейност на ЗОЛ, а извършените МДД са приложени към досието на пациента. Заслужава внимание тезата на административния съд за допусната явна фактическа грешка, предвид очевидния характер на допуснатия пропуск (неразпечатване на втория амбулаторен лист). Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло мотивите на първоинстанционното съдебно решение в тази насока при условията на чл. 221, ал.2, предл. второ АПК. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г. и списък за разноски по чл. 80 ГПК) възлизат на сумата от 300,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение