Решение № 9374 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2010 г.

Решение № 9374 от 6.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4911/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния представител юрк. Йовчева, срещу решение № 3615/19.03.2010 г., постановено по адм. д. № 7739/2007 г. на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Михайлов Алексиев от гр. София, чрез процесуалните си представители адв. Тренев и адв. Медарев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, като смята, че обжалваното решение е правилно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, и излага доводи, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решене е отменена заповед № Iз-1083/07.06.2007 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) е предоставил I етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, район Слатина, ул. "Николай Коперник" № 40, да се управлява от СД "Полиция" - за нуждите на 01 РПУ. Процесната заповед е издадена на основание решение № 9193/09.11.2004 г., постановено по адм. дело № 5528/2004 г. от ВАС. С него е оставено в сила първоинстанционното решение, отменящо заповед на кмета на район "Слатина", Столична община, за изземване при условията на чл. 65 от Закона за общинската собственост на имота, предмет на заповедта. Ответникът в настоящето касационно производство се легитимира като собственик на имота с договор за замяна на недвижим имот, с който Столична община му прехвърля собствеността. Основният аргумент за неправилността на обжалваното решение, посочен в касационната жалба е, че не са обсъдени представените по делото удостоверение от ЛРНС от 07.03.1984 г. и решение № ДИ-109-00-20/11.08.1983 г., от които според касатора се установяват предоставените права на МВР върху имота, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е довело до неправилност на постановеното решение. Това твърдение не се споделя от настоящия петчленен съдебен състав. Както е установено и от представените по делото доказателства от Столична община, дирекция "Общинска собственост", Ленинско районно управление на МВР винаги е притежавало само правото на "оперативно управление" на имота. То не възпрепятства правото на собственика да се разпореди с имота, както той е направил с договора за замяна. Равенство между "оперативно управление" и "право и право на собственост" няма и в Наредбата за държавните имоти, на която МВР се позовава. По делото няма представени доказателства, които да установяват по безспорен начин, че спорният имот е бил предоставен на МВР по редна на чл. 15, ал. 2 ЗДС. Сочените от касатора удостоверение и решение също не могат да се приемат за такива. Съдът се е съобразил и с цитираното в процесната заповед съдебно решение № 9193/09.11.2004 г., постановено по адм. дело № 5528/2004 г. на ВАС. Заповедта на кмета на район "Слатина" е била отменена поради наличие на съществени процесуални нарушения, без спорът да бъде разглеждан по същество. Крайният извод на съда, че след като не се доказва по безспорен начин, че управлението на първия етаж на жилищната сграда на ул. "Николай Коперник" № 40 е било надлежно предоставено на министъра на вътрешните работи, то същият не разполага и с правото да предоставя това право на териториалните си административни поделения е правилен и законосъобразен. От изложеното следва, че така постановеното решение е правилно. Законосъобразността на заповедта, предмет на съдебния контрол е преценена съобразно изискванията на закона. Събраните по делото доказателства са обсъдени прецизно и въз основа на точния им анализ е направен правилен извод, които настоящата инстанция споделя. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия