Решение № 2524 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2018 г.

Решение № 2524 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1717/2018 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби на "Аслан 2012" ЕООД със седалище в с. Калугерово, община Лесичево, представлявано от управителя М. Манолов, подадени чрез процесуалния представител адв. Босолов-съответно касационна жалба против Решение № 462/13.10.2017 г. по адм. дело № 320/2017 г. на Административен съд- Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу Заповед № 03-РД/3947 от 28.12.2015 г. на заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"/ДФЗ/ за отказано плащане на финансова помощ по договор № 30/3/321/1345 от 24.04.2015 г., и частна против Определение № 1256/05.12.2017 г. по същото адм. д. - за допълване на решението в частта за разноски - като оспорващият е осъден да заплати на ответника 4558, 48 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а в частната - че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в тях и в писмени бележки съображения касаторът моли ВАС да отмени решението и определението на административния съд и вместо тях да постанови други, с които жалбата да бъде изцяло уважена и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. Босолов поддържа жалбите. Ответната страна по касационната и частната жалби - заместник- изпълнителният директор на ДФЗ, в два отговора по двете жалби, и чрез адв. Чанкова, излага подробни съображения за тяхната неоснователност. Моли обжалваните два съдебни акта- като правилни и законосъобразни, да бъдат оставени в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството дава заключение за неоснователност на касационната и частна жалби. Сочи, че фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото, поради което релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Намира, че указанията, дадени в отменителното Решение № 5232/26.04.2017 г. по адм. дело № 8471/2016 г. на ВАС, четвърто отделение са изпълнени. Намира за правилни изводите на съда за установено наличие на фактическото основание за издаване на обжалваната заповед – изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Наредба № 29/2008 г., във връзка с чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Този извод обосновава с констатацията, че реално заплатената цена за придобиването на автомобила е с 10 000 лв. по-висока от декларираната пред административния орган като формална покупна цена и че противно на всякаква логика, жалбоподателят е заплатил на доставчика "Амарант Рент а кар" ООД авансово и сумата от 10 000 лв. за едногодишно техническо и сервизно обслужване-при положение, че автомобилът е бил в гаранционен период с гаранция, предоставена от "Еуратек" ООД, освен че процесният автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка "Каско", включваща множество покрити рискове, а застрахователната сума е 54 343 лева-близка до реалната стойност на закупуване на автомобила. Намира за правилно отчетеното от съда, че процесният автомобил е товарен, а изпълнението на бизнес- плана на жалбоподателя и целта на субсидията – предоставяне на туристически услуги, не би могло да се осъществи с товарен автомобил, по дефиниция непредназначен за превоз на туристи. Намира и частната жалба на "Аслан 2012" ЕООД за неоснователна, тъй като в последното заседание по делото, проведено на 13.09.2017 г. (протокол – л. 87), е бил представен от представителя на ДФЗ списък на разноските (л. 76), като възражение за прекомерност не е направено от представителя на "Аслан 2012" ЕООД. Сочи и че в списъка са посочени и разноските във връзка с адм. дело № 48/2016 г. на Административен съд – Пазарджик и адм. дело № 8471/2016 г. на ВАС, с приложените платежни нареждания и фактури, представляващи доказателства за изплащане на възнаграждението. Предлага касационната и частната жалби да бъдат отхвърлени. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е повторно и е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 03-РД/3947 от 28.12.2015 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано изплащането на финансова помощ по договор № 30/3/321/1345 от 24.04.2015 г., по подадено заявление за подпомагане от 21.03.2014 г. Искането е било за отмяната й поради незаконосъобразност на отменителните основанията по чл. 146, т. 3 - т. 5 от АПК. При първоначалното разглеждане на делото, с решение № 255 от 27.05.2016 година по адм. д. № 48/2016 г. на Административен съд - Пазарджик тази заповед № 03-РД/3947 от 28.12.2015 г. е отменена и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. С решение № 5232 от 26.04.2017 г. по адм. д. № 8471/2016 г. г., състав на ІV отд. на ВАС отменил това решение по съображения, че заповедта, противно на приетото, е подробно мотивирана, но съдът не е разпределил доказателствената тежест между страните и изцяло е оставил извън изследване основния въпрос за реалността на цената, на която доставчикът е продал на бенефициента автомобила, който въпрос следва да се изясни чрез съдебно-счетоводна експертиза с проверка по реда на чл. 192 ГПК на съществуващите документи при доставчика относно ценообразуването при сключване на предварителния и окончателен договор и наличието на обективна възможност за него да достави автомобил, който не се внася и е свален от производство. Дал и второ указание, а именно при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд да изследва основния въпрос за преценка за наличието или липсата на хипотезата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Наредба № 29/2008 година - отказана финансова помощ, поради изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката, с уточнението, че е напълно неприложима в случая хипотезата на функционална самостоятелност, както и че правните изводи на съда след изясняване на спора от фактическа страна следва да се съсредоточат в изследване на наличието или липсата на изкуствено създадени условия, легално дефинирани, като понятие в § 1, т. 30 Наредба № 29/2008 г., както и твърдяното неизпълнение на задълженията по договора за предоставяне на финансова помощ в оспорения административен акт. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд, в изпълнение на указанията на ВАС, допуснал и изслушал основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, които приел като добросъвестно изготвени и неоспорени от страните. С тях установил, че жалбоподателят на 01.06.2015 г. е закупил процесния автомобил от доставчика "Амарант Рент а кар" ООД на цена 39 050 лв. без ДДС или 46 860 с ДДС, която е значително по-ниска от цената, на която самият доставчик е закупил същия от "Еуратек Ауто" ООД – 45 285. 83 лв. без ДДС или 54 343 с ДДС само пет дни по-рано- на 27.05.2015 г. Съобразил, че жалбоподателят е заплатил на доставчика "Амарант Рент а кар" ООД и авансово и сумата от 10 000 лв. за едногодишно техническо и сервизно обслужване, като общата цена на придобиване от жалбоподателя на процесния автомобил е 56 860 лв. с ДДС, с извод, че сумата за едногодишното техническо и сервизно обслужване реално е част от покупната цена, а допълнителното заключение на вещото лице установило, че не е имало необходимост от такова обслужване, защото автомобилът бил в гаранционен период по гаранцията, предоставена от "Еуратек" ООД, освен че процесният автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка "Каско", включваща множество покрити рискове, при застраховател на сума 54 343 лв., която е реалната стойност на закупуване на автомобила. От правна страна съдът приел, че горните обстоятелства обуславят извод за наличие на фактическото основание за издаване на обжалваната заповед – изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Наредба No 29 от 11.08.2008 г., във връзка с чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията, който предвижда, че, без да се засягат специфичните разпоредби, за бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на плащане с оглед получаването на предимство в противоречие с целите на схемата за подпомагане, не се извършва плащане. Счел, че действително такива са налице, тъй като реално заплатената цена за придобиването на автомобила е с 10 000 лв. по-висока от декларираната пред него административния орган, като формална покупна цена. Допълнителен мотив за наличието на изкуствено създадени условия намерил и в обстоятелството, че съобразно допълнително събрания регистрационен талон на процесния автомобил, той е товарен, поради което изпълнението на бизнес-плана на жалбоподателя и целта на субсидията – предоставяне на туристически услуги, не може да бъде осъществено с товарен автомобил, очевидно непредназначен за превоз на туристи. Така обосновал извод, че оспореният акт е законосъобразен. По доводите за нарушение на материалния закон съдът приел, че основанието за отказа е налице. По тези съображения съдът приел, че жалбата е неоснователна и я отхвърлил. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, и при съобразяване с нормата на чл. 224 АПК, АС- Пазарджик е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението, че обжалваното решение е немотивирано. С оглед предмета на оспорената заповед, съдът правилно е издирил приложимия за случая закон и е изложил законосъобразни съображения по предмета на спора. Не са допуснати релевираните с касационната жалба твърдения за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/11.08.2008, част от Глава втора, Раздел ІІ, регламентиращ финансови условия за предоставяне на помощта, сочи, че финансова помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта, за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката". В т. 30 § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008 г. е дадена легална дефиниция на понятието "Изкуствено създадени условия", и това е "всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011". От друга страна дефиницията на понятието "Функционална несамостоятелност", дадена в т. 31 на § 1 от ДР на същата Наредба, а именно "изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР", е неприложима за случая/както изрично е посочил ВАС в отменителното си решение/, тъй като отказът за изплащане на финансовата помощ в случая е на основание констатация за "изкуствено създадени условия", а не на основание констатация за "функционална несамостоятелност", които хипотези освен това съгласно израза в чл. 7, ал. 2 от Наредбата "и/или" са в условията на алтернативност, а не на кумулативност. Изводът за законосъобразност на отказа за изплащане на финансовата помощ е правилен, и противно на твърдяното в настоящата жалба, не е налице противоречие между приетото от административния орган и материалната разпоредба на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 29/2008 г. Както е посочил ВАС в отменителното си решение, подробно мотивираната заповед проследява в детайли цялостното развитие на правоотношенията между търговското дружество и фонда във връзка със сключване и изпълнение на процесния договор, като съображението на административния орган да откаже финансово подпомагане е фактическата констатация, че бенефициентът и доставчикът му изкуствено са занижили продажната цена на закупеното-след двукратна промяна на инвестиционното намерение моторно превозно средство, с цел да може да се осигури привидно съответствие на цената с определената референтна цена за закупуване на един лек автомобил и съответно да се получи одобрение за финансиране на актива. Поради горното са правилни изводите на съда за наличие на фактическото основание за издаване на обжалваната заповед – изкуствено създадени условия по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на Наредба № 29/2008 г., във връзка с чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) № 1975/2006 на Комисията от 7 декември 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Този извод се налага от безспорно установеното по делото, че реално заплатената цена за придобиване на автомобил " Супърб Комби Амбишън Бизнес 2. 0 TDI – CR" 170 к. с приблизително с 10 000 лв. по-висока от декларираната пред административния орган като формална покупна цена и няма резон жалбоподателят да заплати на доставчика "Амарант Рент а кар" ООД авансово и сумата от 10 000 лв. за едногодишно техническо и сервизно обслужване- при положение, че автомобилът е в гаранционен период на гаранция от "Еуратек" ООД и е застрахован с имуществена застраховка "Каско" със застрахователна сума 54 343 лева, близка до цената на автомобила. Възраженията на касатора не държат сметка и че правилно съдът е отчел, че процесният автомобил е товарен, а изпълнението на бизнес плана на дружеството и целта на субсидията – предоставяне на туристически услуги, не би могло да бъде осъществявано с товарен автомобил, който не е предназначен за превоз на туристи, по арг. от чл. 134, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, че в каросерията на товарен автомобил може да се превозват лица, които товарят, разтоварват, съпровождат, приемат или предават превозвания товар, като бъде осигурена тяхната безопасност, а туристите очевидно не попадат в кръга на посочените в правната норма лица. Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, за нарушение на процесуалния закон, поради несъобразяване с решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С-434/2012 г., постановено по отправено от Административен съд София - град на основание чл. 267 от Договор за функционирането на Европейския съюз преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. В него е прието, че чл. 4, § 8 от Регламент /ЕС/ № 65/2011 следва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му трябва да имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разгледат обективите обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/ няма да може да бъде постигната, а относно субективния елемент следва да се докаже, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основата на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР, кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема, като следва да са обосновани не само обстоятелства като правните, икономическите и/или лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти, но и на улики, свидетелстващи за умишлена координация между тези лица. От диспозитива на цитираното решение на СЕС е видно, че не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от ЕЗФРСР единствено поради това, че инвестиционният проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, при това без да се вземат предвид другите обективни елементи на конкретния случай. В настоящия случай, с оглед изложените по-горе факти, правилен е изводът на съда, че са налице и обективните, и субективни елементи в поведението на ползвателя на помощта "Аслан 2012" ЕООД по смисъла на решението на Съда на ЕС от 12.09.2013 г. по дело № С-434/2012 г. за тълкуването на чл. 4, точка (параграф) 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011. ВАС е имал повод да посочи-напр. решение № 1938 от 13.02.2018 г. по адм. д. № 411/2017 г., ІV отд., че субективно поведение на юридическо лице (също както и вина на юридическо лице) не е практически възможно, затова се преценяват действията на субекта - физическото лице, което го представлява, тоест субективният елемент от поведението се преценява въз основа на обективните факти. Мотивите на съда досежно процесния отказ и постановеното по него съдебно решение са обосновани и законосъобразни. Правилни са изведените в тази връзка изводи на съда. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС- Пазарджик е съобразено с материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба против определението, постановено по същото дело, с което е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските: Съдът, в производство по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, по молба на пълномощника на ответната страна за допълване на издаденото решение в частта за разноските - тъй като такива са били претендирани в процеса, а съдът пропуснал да ги присъди, постановил оспореното пред ВАС определение, с което присъдил такива в размер на 4558, 48 лева за депозит за вещо лице и за адвокатско възнаграждение-за първото и повторното разглеждане на делото и за разноски пред ВАС. Определението е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК и с представения на л. 76 от делото списък, ведно с приложени доказателства за всички разходи, както и с обстоятелството за ненаправено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, въпреки, че оспорващото дружество е било представлявано от адвокат в откритото съд. заседание-л. 86 от делото, поради което и то следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. По него съдът съобрази искането по приложения на л. 67 списък, данните от договор за защита и правно съдействие, платежно нареждане и фактура, приложени на л. 68 и 69 от делото, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 1406,16 лв. Направеното възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на спора пред касационната инстанция, съдът счита за неоснователно. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение