Решение № 259 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1436/2011 г.

Решение № 259 от 10.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1436/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по протест на Военно-апелативна прокуратура срещу решение № 13/09.03.2011 г. на Военно-апелативния съд, по внохд № 11/2011 г., с което е потвърдена постановената по нохд № 39/2010 г. първоинстанционна оправдателна присъда на Плевенския военен съд. В депозирания протест се визира несъблюдаване на материалния закон. В подкрепа на релевираното касационно основание се аргументира несъответност на приетите от въззивната инстанция фактически положения за осъществените на 23 и 28 юли 2008 г. деяния, включени в обсега на инкриминираното престъпление по чл. 385, ал. 2 от НК, на приобщения доказателствен материал; и се изразява категорично несъгласие с формираните и словно отразени в съдебния акт правни изводи за налични предпоставки, обосноваващи приложението на института на чл. 9, ал. 2 от НК. Предлага се упражняване на предвидените в чл. 354, ал. 1, т. 4, вр. ал. 3, т. 3, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК касационни правомощия. В съдебно заседание на 3.05.2011 г. представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа подадения протест и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно. В настоящото производство подсъдимият Ч. Ф., редовно уведомен не участва лично и чрез упълномощен защитник. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на инстанционния контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от № 39 от 3.12.2010 г., обявена по нохд № 39/2010 г., Плевенски военен съд е признал редник Ч. П. Ф. за невиновен в това за периода от 6.01.2009 г. до 19.02.2009 г. в поделение 42 800 - [населено място], систематически да се отклонявал от задълженията си по военна служба, чрез неявяване на работа без уважителна причина, поради което на основание чл. 304 от НПК, вр. чл. 9, ал. 2 от НК го оправдал за извършено престъпление по чл. 385, алт. 2 от НК и приел недоказаност на повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за инкриминираните деяния на 23.07.2008 г. и 28.07.2008 г. С решение № 13 от 9.03.2011 г., в рамките на инициирана от прокурора въззивна проверка Военно-апелативният съд е потвърдил съдебния акт. Протестът на Военно-апелативна прокуратура е неоснователен. Очертаните оплаквания, че приобщените доказателствени средства налагат различни от обективираните в атакуваното решение фактически констатации за инкриминираните деяния на 23 и 28 юли 2008 г., обуславят заключение за "необоснованост"- неспазване на правилата на формалната логика в оценъчната дейност на съда по отношение на наличната доказателствена маса, която е извън обсега на касационната компетентност. Върховният съд не може да подменя вътрешното убеждение на въззивната инстанция по фактите, включени в предмета на доказване. Същият е оправомощен да извърши проверка относно спазването на процесуалните предписания, гарантиращи правилното му формиране в съответствие с принципната разпоредба на чл. 14 от НПК, при релевирани в тази насока доводи, подкрепени от изискуемата фактическа и юридическа аргументация. Непосочването на конкретни процесуални нарушения при събирането и интерпретацията на доказателствата обосновава недопустимост на възраженията за несъответност на приетата за установена от Военно-апелативния съд фактология на инкорпорираните гласни и писмени доказателствени източници, като предпоставя необходимост от обвързващо съобразяване със същата при обсъждане на относимото материално право . При описаните фактически положения правилно е приложен законът. Убедително контролираният съд е мотивирал недоказаност на повдигнатото срещу Ч. Ф. обвинение за неправомерно отклоняване от изпълнение на задълженията по военна служба на 23 и 28 юли 2008 г.. Съдържимите се данни в свидетелските показания на П. П. и Г. Б., и в приложената писмена документация /докладна книга на под. 42 800 - Плевен/ не опровергават твърдяното от подсъдимия за ползване на компенсации през инкриминирания период и не обезпечават с изискуемия се доказателствен интензитет обвинителната теза. Съответни на предявените от чл. 9, ал. 2 от НК изисквания и на дадената им в доктрината, и в съдебната практика трактовка, са и изводите на въззивната инстанция във връзка с правоприлагането на регламентирания в цитираната разпоредба институт - малозначителност на деянието. С инкриминираното неявяване на работа на 6.01.2009 г., на 3.02.2009 г. и на 19.02.2009 г., без уважителни причини, редник Ф. е консумирал обективните и субективни признаци на престъпния състав на чл. 385 от НК. Преценката на словно отразените в атакувания съдебен акт факти, в контекста на тежестта и социалния отзвук на неправомерното посегателство, и при съблюдаване на личността на дееца обуславят обаче оправдаване на подсъдимото лице, при условията на чл. 9, ал. 2 от НК . Логическото и семантическо тълкуване на нормата на чл. 9, ал. 2 от НК мотивира приложимостта й спрямо всички престъпни деяния, включително за тези в обсега на военните престъпления /Глава тринадесета, Раздел II/. Високата степен на обществена опасност, типична за определен вид посегателства, предпоставя тяхната криминализация и дава основание на законодателя да ги обяви за престъпления и обособи в основни, привилегировани и квалифицирани престъпни състави. Същата е и едно от съществените обстоятелства за тежестта, вида, и размера на наказанието. Тези две характеристики на обществената опасност като иманентно присъщо качество на престъплението са оценени при лимитиране очертанията на престъпната съставомерност на деянието по чл. 385 от НК и обективирани в предвидените от закона за същото, наказателни санкции /ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до ПЕТ ГОДИНИ/. Степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние е от значение да се реши дали то представлява престъпление, или макар формално съставомерно, но неразкривайки или изключвайки изискуемата се обществена опасност е малозначително във визираните форми. Конкретиката по настоящото дело, коментирана в аспекта на характера и особеностите на непосредствения обект на посегателство; внимателно анализирана с насоченост - облик, специфика, времеви параметри на противоправната дейност и създадена възможност за засягане на охраняваните обществени отношения; и интерпретирана в корелация с личностните данни за подсъдимия Ф. категорично обосновава явна незначителност на обществената опасност на инкриминираното поведение. Подробна и изчерпателна е предложената от съда аргументация, че с оглед заеманата длъжност - "мерач оператор" и предвид възложените на Ч. Ф. задължения и отговорности, които не били свързани с поддържането на постоянна бойна готовност в поделението, не е констатирано нарушение на вътрешната служба, не е застрашено правилното функциониране на войсковия живот и не са произлезли вредни последици. Не са пренебрегнати и фактите, очертаващи броя и честотата на неправомерните прояви, субсумиращи минимума на изискуемата се за престъпната съставомерност на деянието по чл. 385, алт. 2 от НК "системност на извършване"; и индициращи на известно за ръководството на поделението местонахождение на подсъдимия, на налични обективни причини за неявяването на работа /лоши метеорологични условия - снеговалеж, заледени пътища/, и на регистрирани опити за уведомяване на командването. Поставен е акцент и на правнозначимите за личността на Ч. Ф. обстоятелства - младежката възраст, чистото съдебно минало, добрите характеристики, последващите инкриминираното деяние безупречно поведение и стриктно изпълнение на служебните задължения, и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина в наказателния процес. Инкриминираната от обвинителната власт дейност не демонстрира типичната за този вид посегателства обществена опасност и не обосновава използуване и приемливост на санкционните средства на наказателното право, поради което и не следва да бъде определена като престъпна, с произтичащите от това юридически последици, препятствуващи търсене и реализиране на претендираната отговорност за Ч. Ф.. Изложените съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в пределите на предоставената компетентност и упражнявайки касационните си правомощия, следва да остави в сила атакувания съдебен акт от 9.03.2011 г. на Военно-апелативния съд, обявен по внохд № 11/2011 г. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение