Решение № 10958 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2016 г.

Решение № 10958 от 18.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12724/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол - Югоизточен район обжалва Решение № 1107/8.06.2016 г. на Административен съд - Б. по адм. дело № 855/2015 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-10-ЮИР-90/6.10.2015 г., отхвърляща оспорването против и оставяща в сила Заповед № 270/6.02.2015 г. на началника на Сектор "З. Ц.-Ю." към община Б., ведно с одобрените инвестиционни проекти, за допълване на Разрешение за строеж № 209/8.10.1993 г. за обект "Четириетажна жилищна сграда" в УПИ V-5949, кв. 41 по плана на к. с. "В.", гр. Б., с "Преработка по време на строителство, състояща се в изграждане на пристройка за асансьор за осигуряване на достъпна среда" на името на М. С. С., както и заповедта за допълване на разрешението за строеж.

От ответниците Х. Й. Й., Н. Х. Н., Ф. А. П. и Т. Ц. Й. са на становище за правилност на атакуваното решение, М. Г. В., Л. Г. Н., М. С. С., Г. С. Д., Ю. П. Б., М. И. К., Е. Ж. М., Р. П. И., П. Д. С., С. П. К., Д. К. С., С. К. С., М. Н. Н., Н. М. В. и началникът на Сектор "З. Ц. Ю." при община Б. не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. С влязло в сила решение на Административен съд - Б. по адм. дело № 1270/2014 г. е отхвърлена жалбата на четири лица, вкл. и М. С., срещу заповед от 10.05.2014 г. на зам. -кмета на община Б. по "Устройство на територията и строителството", чийто адресат е и Стоянова, с която е наредено премахването на незаконен строеж в УПИ V-5949 в кв. 41 по плана на гр. Б.

а. При това фактическо установяване съответно на закона е заключението на първоинстанционния съд за незаконосъобразността на Заповед № 270/6.02.2015 г. поради нарушение на чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Нормата изключва допустимостта на издаване на разрешение за нов строеж на лице, което е извършило в същия имот незаконен строеж, докато той не бъде премахнат или узаконен.

б. Разрешената пристройка е "нов" строеж по смисъла на нормата - арг. чл. 154, ал. 5 и 6 ЗУТ, и не са налице данни съществуващият строеж да е бил премахнат към момента на издаване на акта за допълване на строителното разрешително от 1993 г. Затова административният орган е бил обвързан от действието на забраната, която е абсолютна и противопоставима дори и в случаите на одобряване на проекти за строежи, свързани с осигуряване на достъпна среда за хора с увреждания.

в. Само на посоченото основание контролният акт по чл. 216, ал. 6 ЗУТ и потвърдената с него заповед са подлежали на отмяна като противоречащи на материалния закон - чл. 146, т. 4 АПК.

1. Двете заповеди са отменяеми и на друго основание, констатирано от административния съд, но необсъдено в мотивите на решението от правна страна.

а. В хода на съдебното производство е възникнал нов юридически факт от значение за делото. С нотариален акт от 1.03.2016 г. иницииралите административното производство К. С. и М. С. са прехвърлили на ответниците по касация Н. В. и М. Н. правото си на собственост върху жилището, достъпа до което би следвало да се осъществява с проектирания асансьор.

б. Доколкото пристройката за асансьор е необходима за обслужване на лице с увреждане, с приемството в материалното право, обуславящо и качеството на възложителите на строежа, в частност - на М. С., е отпаднал по същество интереса от реализирането на инвестиционното намерение и като последица - предназначението на волеизявлението да удовлетвори чрез допълването на РС заявеното право на достъпна среда. Новонастъпилият факт следва да бъде зачетен - чл. 142, ал. 2 АПК. В противен случай административният акт би противоречал на целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК.

в. Встъпването на приобретателите в материалното административно правоотношение по РС не изключва, а аргументира горния извод. Новите носители на правото върху имота дори не твърдят нужда от осигуряване на достъп до него с предвидения строеж, а напротив - с изявления в открито съдебно заседание пред АС - Б., проведено на 10.05.2016 г., изрично са отрекли намерение да се ползват от одобрената инвестиционна инициатива.

1. Проверката на частта от решаващите изводи на съда, свързана със съответствието на строежа с изискванията на приложимите към проектирането му подзаконови нормативни актове, е безпредметна. Дори и те да са спазени, това не би рефлектирало върху правилността на съдебното решение, тъй като всяко едно от обсъдените по-горе основания е достатъчно за отмяната на административния акт и заповедта на контролния орган за оставянето му в сила, а съдът е приложил правните последици от незаконосъобразността им.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба на органа, издал отменената от АС - Б. заповед, е предпоставка за присъждане на платеното и заявено в срок от насрещните страни адвокатско възнаграждение от 300 лв. за настоящата инстанция.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение