Решение № 10998 от 2.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6732/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Еко агро дар" ЕООД ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Б. Гогов, чрез пълномощника адв. Н. Баташки, против решение 266 от 26.03.2021 г., постановено по адм. дело 1417/2020 г. на Административен съд - Пазарджик (АС - Пазарджик), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед 03-РД/2852 от 14.09.2020 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с която е отказано да бъде финансирано заявление ИД 13/04/1/0/00389, с предмет "Строителство и оборудване на ферма за подово отглеждане на пилета - бройлери" в с. Щърково, общ. Лесичово, на стойност от 1 952 830 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 85, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 142 от АПК, като е отказал да вземе предвид представените във фазата на оспорване по административен ред нови писмени доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства - изключване на един от съдружниците и заличаването му като управител на дружеството, което води до отпадане на необходимостта от представяне на декларации от това лице, т. е. до отпадане на причините, обусловили оспорения отказ за подпомагане. Твърди се, че незаконосъобразно административният орган и горестоящият административен орган - министърът на земеделието, горите и храните, са приели, че липсват декларации от тримата управители на дружеството, тъй като, видно от вписването в Търговския регистър, управителят на дружеството към релевантния момент 03.12.2020 г. - момента на издаване на заповедта на горестоящия административен орган е само един - Б. Гогов. Новопредставените доказателства следва да бъдат взети предвид, което не е сторено от съда, а с оглед доказателствата няма пречка проекта за финансиране да бъде оценен. Доводите са развити и в писмено становище, изготвено от адв. Баташки. Иска се отмяна на съдебното решение, както и на оспорената заповед и да бъде върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при правилно тълкуване на материалния закон. Претендира се присъждане на разноски за производството, по представения списък. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Петров, в писмен отговор и в допълнително писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар от касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството за контрол за законосъобразност пред Административен съд - Пазарджик е цитираната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, с която е отказано финансиране на проект за подпомагане по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства " от мярна 4 " Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014-2020 г., с посоченото по-горе наименование и номер. Първоинстанционният съд е събрал и обсъдил относимите доказателства и правилно и точно е установил фактите по спора, като по фактическите му установявания не се спори. Безспорно е установено, че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане през 2016 г., след решение на общото събрание на дружеството от 12.05.2016 г. На 23.05.2017 г. управителят на дружеството - В. Стоянова е сезирала ДФЗ с искане за прекратяване разглеждането на заявлението за подпомагане. На 31.05.2017 г., Б. Гогов, в качеството му лице, което е поканено да стане съдружник в дружеството е поискал, заявеното от управителя В. Стоянова да не бъде взето предвид от административния орган, тъй като е невалидно. На 25.11.2017 г., в ДФЗ е представен протокол от общо събрание на дружеството от 14.08.2017 г., от който е видно, че на събранието от тримата съдружници не е присъствала В. Стоянова, по отношение която е взето решение да бъде изключена. Извън посоченото, поради констатирани непълноти и неясноти по заявлението за подпомагане, административният орган многократно е изисквал представяне от жалбоподателя на различни документи, като част от указанията са изпълнени. Не са представени обаче, изисканите с писмо 01-2600/6654 от 26.06.2020 г. документи, необходими за доказване на съответствие с условията на Наредба 9 от 21.03.2015 г., а именно: 1. документи от РИОСВ Пазарджик, във връзка с представено Заявление с вх. ПД-01-114/26.02.2020 г. 2. протокол от Общо събрание на съдружниците, във връзка с предстоящо заседание на 06.03.2020 г., предвид отговор от страна на жалбоподателя на изпратено до него уведомително писмо с вх. 01-2600/6654 от 04.03.2015 г. 3. декларации по приложение 11 към Наредба 9 от 21.03.2015 г., подписани лично от представляващия кандидата и управител В. Стоянова и 4. протокол от Общото събрание на съдружниците в изпълнение на чл. 36, ал. 3 от актуалния дружествен договор. С писмо, вх. от 31.07.2020 г. заявителят, чрез представителя си Б. Гогов, е изложил причините за непредставянето на изисканите от ДФЗ документи, свързани с обстоятелството, че не е ясно дали управителят В. Стоянова е в България, съответно не могат да бъдат предоставени никакви документи, подписани от нея, че се водят съдебни дела срещу същата, във връзка с нейни финансови злоупотреби като управител на дружеството, както и иск за изключването й като съдружник. Последвало е издаването от изпълнителния директор на ДФЗ на оспорения пълен отказ за финансиране на заявения за подпомагане проект, на основание неспазване на изискванията на чл. 42, ал. 1, чл. 40, т. 2, във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.( Наредба 9/2015 г.) Отказът е оспорен от дружеството по административен ред, но по-горестоящия административен орган министъра на земеделието, храните и горите е оставил жалбата без уважение, независимо че пред него (със заявление от 22.10.2020 г.) са били представени нотариално заверени протокол от проведено на 21.10.2020 г. Общо събрание на съдружниците, договор за прехвърляне на дялове на търговското дружество, решение за освобождаване като съдружник на В. Стоянова и произтичащите от това промени в представителството на дружеството и в дружествения договор. При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че оспорения административен акт е постановен в съответствие с относимите материално правни разпоредби. Жалбоподателят не е изпълнил в дадения му срок, указанията да представи изисканите документи, поради което правилно е прието от административния орган, че е налице фактическия състав на нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба 9/2015 г. и правилно е постановен отказ за финансиране. Съдът е посочил, че в рамките на административното производство на жалбоподателя многократно са давани възможности да формира еднозначна воля, че поддържа заявлението си за подпомагане, както и да представи необходимите документи (по приложение 11 от Наредба 0 9/2015), но същият не се е възползвал от тях. Съдът е отхвърлил възражението, че е отпаднала необходимостта от представяне на изисканите документи, поради промяна в представителството на заявителя, като е посочил, че промените са извършени повече от два месеца след издаване на обжалвания административен акт. Формирането на необходимата воля в един значително по-късен момент не би могло да санира, отсъствието на същата в моментите преди издаването на оспорения административен акт. Установената невъзможност за представяне на изискуемите документи се дължи на липса на единна воля у представляващите дружеството, което не е извинителна причина, съответно преодоляването й, след издаване на акта не би могла да обоснове незаконосъобразност на същия. Съдът е посочил, че тези изводи се подкрепят и от нормата на чл. 142 от АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а обжалваната заповед съответства на материално правните разпоредби към момента на издаването. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, но изключението от правилото, въведено с ал. 1 на същия текст, се отнася до предпоставките за законосъобразност на административните актове, различни от съответствието на същите с материалния закон, поради което в случая това изключение е неприложимо. Съдът е отхвърлил и възражението, че е била достатъчна единствено декларацията на управителя Б. Гогов, тъй като декларацията следва да обвързва дружеството, а в случая са налице повече от един управители, притежаващи поотделно правото с волеизявленията си да ангажират дружеството, при това техните волеизявления са взаимно изключващи се, което налага представянето в дадените срокове на документи и декларации от всички управители относно поддържането на заявлението за подпомагане и представяне на всички изискуеми документи от всеки от тях. По тези съображения, решаващият съд е приел, че жалбата е неоснователна, обжалваният отказ не страда от пороци - същият е издаден от компетентен орган, във формата на мотивирана писмена заповед, при спазване на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона, поради което е постановил оспорения понастоящем резултат. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изградил обосновани с оглед данните по делото и съобразени с материалния закон изводи. Единственият спорен въпрос по делото е относно приложението от страна на административния орган на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед не страда от пороци, в това число и правилно са приложени нормите на Наредба 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014 2020 г., и по-специално нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредбата. Категорично е установено по делото, че в рамките на административното производство на жалбоподателя са дадени множество възможности да изпълни указанията за представяне на изискуемите от закона документи. Нещо повече, необходимо е било да бъде уточнено налице ли е еднозначна воля, за поддържане на искането за подпомагане, при направен отказ от представляващия дружеството управител. Заявлението е подадено през 2016 г., а оспореният отказ е постановен на 14.09.2020 г., т. е. в течение на повече от четири години, административният орган е изчаквал и е давал възможност заявителят да отстрани нередовностите в заявлението си и да представи задължително изискуемите от Наредба 9/2015 г. документи. Нередовностите и неяснотите не са отстранени. Правилно съдът е отхвърлил и възраженията, свързани с необходимостта от отчитане на настъпилите в рамките на обжалването пред горестоящия административен орган промени в представителството на дружеството. Процесната заповед е издадена на 14.09.2020 г., а промените в представителството на дружеството са вписани на 27.11.2020 г., т. е. повече от два месеца след издаване на обжалвания административен акт. Правилно съдът е приел, че отпадането на необходимостта от представяне на декларации от В. Стоянова не може да санира непредставянето на документите в определения срок в рамките на административното производство. Аналогично, не може с оглед новонастъпилите обстоятелства да се санира и липсата на единна воля у представляващите дружеството трима управители до 27.11.2020 г. за поддържане или не на заявлението за подпомагане. Правилно е разрешен от решаващия съд и спорът относно приложението на нормата на чл. 142, ал. 1, съответно ал. 2 от АПК. Спорът, който съставлява и същината на касационната жалба е свързан с обстоятелството следва ли новоустановените в хода на обжалването по административен ред пред по-горестоящия орган и новонастъпили факти относно представителството на дружеството, да бъдат отчетени, съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК, съответно отразяват ли се същите върху законосъобразността на оспорената заповед. Безспорно е установено, че считано от 27.11.2020 г. дружеството се представлява само от един управител - Б. Гогов, който е приложил изискуемите документи. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че под нови факти от значение за делото следва да се разбират факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти, но само такива, които могат да променят съществувалото към момента на издаването на административния акт правно положение и на които по силата на нормативен акт е предадено обратно действие, т. е. факти, които са съществували към момента на издаването на акта, но не са били известни на административния орган или на адресата му. Изводът на съда, че новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК не следва да са възникнали след издаването на административния акт, са правилни, изградени при правилно тълкуване на нормата на чл. 142, ал. 2 от АПК и са в унисон с практиката на ВАС, част от която е цитирана в решението. Към датата на издаване на обжалваната заповед е било необходимо, което е указано на дружеството и му е даден срок за изпълнение, да бъдат представени изрично посочените от административния орган документи и от тримата управители, което не е изпълнено, поради което правилно и в съответствие с нормата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от Наредба 9/2015 г., при наличие на всички елементи от фактическия състав е постановен отказ за финансиране. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК, правилно е съобразено съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, като не следва да се отчита нововъзникналото обстоятелство за заличаване на двама от управителите, тъй като този факт не е свързан с обратно действие по отношение правните последици, съответно не е съществувал към момента на издаване на оспорената заповед. По изложените съображения са неоснователни и доводите в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Новонастъпилите факти правилно не са отчетени. Доводите относно приложението на чл. 85, ал. 2 и ал. 3 от АПК не следва да бъдат обсъждани, тъй като са относими към произнасянето на горестоящия административен орган, което е извън предмета на производството. Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в минималния размер от 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 143 и 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,