Решение № 14388 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9156/2017 г.

Решение № 14388 от 22.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9156/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Т. от гр. [населено място], чрез процесуален представител, против решение № 3659 от 31.05.2017 г., постановено по адм. дело № 11657/2016 г., по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу принудителна административна мярка (ПАМ) - използване на техническо средство тип "скоба" за принудително задържане на пътно превозно средство по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, наложена на 09.11.2016 г., от служител на "Център за градска мобилност" ЕАД при Столична община. Излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и постановяване на друг, с който оспорената ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ответната страна. Ответникът – Е. А., служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. С., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е ПАМ - "задържане на паркирано превозно средство" – лек автомобил марка "Ауди", с рег. [рег. номер на МПС], чрез поставянето на техническо средство тип "скоба", наложена на 09.11.2016 г. на А. Т., от служител на длъжност "Контрольор автомобилен транспорт" в Център за градска мобилност ЕАД, гр. С.. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че процесното МПС е паркирано на ул. "С. гора", която попада в рамките на определената със заповед на кмета на Столична община "зелена зона" за почасово паркиране в определени часове на денонощието, в съответствие с чл. 99 от ЗДвП. Приел е, че от страна на Т. е изпратен SMS към номер 1303 за паркиране в "зелена зона", в 16: 41: 32 часа на 09.11.2016 г., а скобата е поставена в 16: 36 часа на същата дата. Приел е, че наложената ПАМ е материално законосъобразна, не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила и е наложена от компетентен орган. Предвид изложеното АССГ е отхвърлил жалбата на А. Т., като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил точно релевантните за спора факти и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни правни изводи. Оплакванията, поддържани пред решаващия съд, са подробно обсъдени в мотивите на атакуваното решение. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените съображения. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, служби за контрол, определени от кмета на общината, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса. Съгласно чл. 123 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (Наредбата; НОДТСО) пътно превозно средство (ППС), което е паркирано в нарушение на чл. 60, може да бъде принудително задържано чрез използването на техническо средство тип "скоба". Оперативната дейност по използването и прилагането на техническото средство тип "скоба", таксуването на собствениците или упълномощените от тях водачи, както и освобождаването на принудително задържаните ППС, се организира и осъществява от общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД по ред и при условия, определени със заповед на кмета на Столична община, издадена на основание и в изпълнение на чл. 167 и следващите от ЗДвП. В изпълнение на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и чл. 124 от Наредбата, кметът на Столична община, със заповед № РД-09-05-431 от 29.07.2015 г., е одобрил "Ред и условия за принудително задържане, чрез блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС, в зоните за почасово платено паркиране, при използване на техническо средство тип "скоба". В т. 2 е посочено: "След констатиране на престой на ППС без заплащане, в зоните за почасово платено паркиране, от служители на общинското дружество "Център за градска мобилност" ЕАД, се извършва принудително задържане на ППС, чрез блокиране на колелата на неправилно паркираното ППС с използване на едно или повече технически средства тип "скоба". Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е законосъобразно прилагането й, е ясно установен в законовата норма - да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че ПАМ е наложена в съответствие с чл. 99 от ЗДвП. Няма спор, че лекият автомобил марка "Ауди", с рег. [рег. номер на МПС] на процесната дата е бил паркиран в зона определена за почасово паркиране. Правилно АССГ е обосновал извод, че дължимата такса не е навременно платена. Служителят е отправил запитване чрез PDA устройство в 16: 36: 06 часа на 09.11.2016 г., за автомобил с рег. [рег. номер на МПС] и след получен отговор, че паркирането не е заплатено, е пристъпил към заскобяването. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение е обосновано, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод, с оглед направеното възражение за прекомерност и съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция в размер на 500, 00 (петстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение