Решение № 14573 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2012 г.

Решение № 14573 от 6.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11912/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби на дружеството "Тюф инженеринг" ЕООД против решение № 4640/10.08.2012 г. по адм. дело № 1429/2011 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлен искът на дружеството против Държавна агенция за метрологичен и технически надзор ( ДАМТН) по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за настъпили имуществени вреди в размер на 783 000 евро плюс законната лихва върху исканата сума, считано от датата на увреждането 16.04.2009 г. до окончателното й изплащане, настъпили от отменени актове и незаконосъобразни действия на служители на ответника, както и е осъдена да заплати на ДАМТН разноски по делото в размер на 32270 лв.

Първата касационна жалба е съвместно подадено от адв. Д. Драгиев и адв. А. Андреев, в качеството им на надлежно упълномощени процесуални представители на дружеството. Втората касационна жалба е подадена съвместно от юрк. Д. Марковски и С. Дулев, в качеството му на управител на дружеството. И с двете касационни жалби се оспорва правилността на обжалваното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложен материален закон и необоснованост на правните изводи на съда относно основателността на исковата претенция. Изложени са подробни съображения по отношение поддържаните касационни възражения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване спора по същество чрез уважаване на предявения иск.

Ответната страна - не се представлява в проводеното по делото съдебно заседания, но с писмен отговор по двете касационни жалби ги оспорва като неоснователни.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните възражение. Посочва се, че съдът неправилно е приел, че не са налице кумулативните условия на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за уважаване на претенциите на ищеца, като твърдените от ищеца вреди от неполучени плащания за извършен труд и пропуснати ползи са останали недоказани. Според прокурора, от събраните по делото писмени доказателства и експертизи, може да се направи извод, че искът е основателен. Налице са незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред, както и незаконосъобразни действия на служител на ответника. Актовете и действията са извършени по повод на упражняване на административна дейност на ответника и е налице причинно-следствена връзка между отменените актове и извършените действия и настъпилия вредоносен резултат. Налице е фактическият състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като за ищеца безспорно са настъпили вреди от отменените незаконосъобразни актове на ответника и незаконосъобразни действия на служители на ответника.

Касационните жалби са редовно подадени в срока по чл. 211 от АПК от представители на надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното решение Административен съд - София град (АССГ) е отхвърлил предявения иск от "ТЮФ Инженериг" ЕООД

против ДАМТН по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за настъпили имуществени вреди в размер на 783 000 евро плюс законната лихва върху исканата сума, считано от датата на увреждането 16.04.2009 г. до окончателното й изплащане, настъпили от отменени актове и незаконосъобразни действия на служители на ответника.

Съдът е приел, че не е налице фактическия състав на хипотезата чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не се е справил с доказателствената тежест по отношение установяването на твърдяното настъпване на вреди.

Вредите са разгледани от съда като такива представляващи неполучени плащания за извършен труд и такива представляващи пропуснати ползи.

По отношение на неполучените плащания за извършен труд, съдът е приел, че нито е доказано правото да бъдат получени, нито размера на пропуснатите вземания. Представените сертификати за извършена оценка и извлечения от счетоводни сметки, съдът е приел за недостатъчни, за да бъде направено еднозначно заключение, че сертификатите са издадени за определени съоръжения по сключените договори. Посочил е, че по делото няма представени писмени доказателства нито за предаването на бутилките, нито за връщането им. Няма отчети или протоколи за приемане на извършената работа, както и записи в счетоводните книги на дружеството - ищец за наличните задължения на неговите партньори по посочените в процеса договори. Не се представиха копия на техническите досиета, нито е поставена задача на експерт, който да изследва наличието на такива и идентичността на описаните като проверени съоръжения с намиращите се у третите лица - контрагенти по договорите на ищеца. Посочено е също така, че ищецът, въпреки че е работел съгласно система за качество и в частност е бил длъжен да спазва процедури ОП 05-0 (общия ред за подаване на заявки и реда за оценяване) и ОП 07-0 (за изпълнение на "Изследване на типа - модул В"), не е представил по делото необходимата отчетна документация, касаеща проверките на "въпросните 6 типа батерии от бутилки". Липсата на представени доказателства съдът е приел за невъзможност ищецът да докаже, че е извършил реално действия по представените договори.

По отношение на пропуснатите ползи, съдът е приел, че не е доказано сигурното настъпване на положителен финансов резултат за дружеството въпреки представените по делото договори и приетата по делото експертиза. За да приеме, че е налице вероятно, а не сигурно увеличаване на имуществото на ищеца, чието настъпване е възпрепятствано от въведените като причина за това административни актове, действия и бездействия, съдът е приел, че от една страна няма гаранция, че ищецът е разполагал с необходимия технически ресурс, нито персонал за извършване на такава по обем работа, както в посочените договори". За тези си изводи, съдът се е мотивирал като е приел за недостатъчни свидетелските показния на св. З. П (о. с. з. 29.09.2011 г.), установяващи капацитета на дружеството, посочвайки че е възможно представянето на писмени доказателства за установяване на тези обстоятелства /договори с персонал, договори с подизпълнители и т. н./, а от друга, че липсват доказателства какъв брой батерии, подлежащи на оценка по модул F, биха били произведени до датата на предявяване на иска, респ. оценени, доколкото не е ясна производствената програма на производителя и не е сигурно, че те биха били произведени, респ. оценени преди датата на предявяване на иска.

Съдът е приел, че връзката между увеличаването на имуществото на ищеца и незаконосъобразните актове е опосредена и от факта, че продължителният период, в който се изпълнява процедурата за оценка по модул F, може да доведе до прекратяване на договора преди изпълнението му, породи промяна в статута на ищеца, следваща се от промяна в нормативната уредба, която би довела до прекратяване на договорните връзки.

Отбелязано е също така, че резултатът от изследването на типа по модул В не е предрешено положителен, от доказателствата по делото не може да се направи извод, че оценката на типа на заявените батерии от бутилки е щяла да бъде положителна, респ. да бъде издаден сертификат. Липсата на одобрен тип води до невъзможност на производителя да започне законосъобразно производство на този тип продукт, респ. да прилага следващата процедура по модул F.

Като заключение е посочено, че няма и гаранции, че през цялото време на договора ищецът е щял да поддържа такова ниво, щото да не му бъде отнето отново разрешителното за някоя от дейностите описани в Разрешение за оценяване на съответствието № 004-ОС/2.10.2007 г. по чл. 9, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), разширено със заповед № А-278/29.05.2008 г.

Изводите за недоказаност на вредите, съдът е направил приемайки за установено, че са налице четири незаконосъобразни административни акта, засягащи ищеца: отменените по съответния съдебен ред писмо изх. № 67-00-1548/8.12.2008 г. на и. д. председател на ДАМТН, с което на ищеца е била наложена временна мярка по чл. 14в, ал. 4, т. 2 от ЗТИП - временно спиране на дейността; заповед А-142/6.04.2009 г. на и. д. председател на ДАМТН, с която му е било отнето разрешението за оценяване на съответствието по процедура "Изследване на типа-модул В"; незаконосъобразно фактическо действие от страна на служители на ДАМТН, изразяващо се в неоснователно иницииране на промяна в статуса на ищеца в системата "NANDO"., довела до заличаването му към 16.04.2009 г. като нотифициран орган за извършване на "Изследване на типа - модул В" и незаконосъобразно бездействие на служители на ДАМТН, изразяващо се в липсата на вписване в системата "NANDO" на ищеца след като е установено, че заповедта послужила за правно основание на заличаването не е влязла в сила.

Прието е за установено наличието на твърдяната от ищеца пряка причинно-следствена връзка между посочените вече незаконосъобразни актове и твърдените вреди. Въз основа на изслушаните свидетелски показания и представените по делото писмени доказателства съдът е приел за доказано, че всички договори са прекратени именно поради отпадане на разрешителното за модул В на ищеца от системата "NANDO". Пряката и непосредствена връзка е обоснована с факта, че не са налице други опосредяващи актове или действия освен твърдените, от които да е зависело извършването на дейността по оценка и изпълнението на поетите договорености между страните. Доказателство за това са и подадените отчети за извършеното през 2009 и 2010 г. до ДАМТН от ищеца /неоспорени по делото от страните/, от които е видно, че част от дейностите са прекратени именно поради отнемането на разрешителното. Съдът се е позовал и на съществуването на фактическа връзка между процедурата по "Изследване от типа - модул В", от една страна, и процедурите "Проверка на продукт - Модул F", "Съответствие с типа - модул С1", от друга, а именно: осъществяването на "Изследване от типа - модул В" е предпоставка нотифицираният орган да извърши и последващи процедури "Проверка на продукт - Модул F", "Съответствие с типа - модул С1". Наличието на тази връзка е прието като причина за осъществения - правно нежелан резултат за дружеството - прекратяване на сключените договори и връщане на издадените вече сертификати, обективиращи извършени оценки по други модули или повторно оценяване. Тези изводи съдът е направил въз основа както на приложените писма за прекратяване на договорите, които установяват началната причина за встъпване в договорни правоотношения възможността да получат оценка за съответствие по модул "В", така и на показанията на разпитаните свидетели - св. К. Р., св. М. К., св. Д. Х. Още веднъж тази връзка съдът е установил и въз основа на заключението на техническата експертиза и обясненията на вещото лица в съдебно заседание.

РЕШЕНИЕТО Е НЕДОПУСТИМО.

Диспозитивното начало, уредено в чл. 6, ал. 2 от ГПК намира пряко приложение в производствата по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът е този, който определя предмета на делото и обема на търсената защита. Предмета на делото от своя страна се извлича от обстоятелствената част и петитума на иска, които винаги следва да кореспондират със защита на конкретно право.

При първоначално предявения иск, дружеството е посочило в обстоятелствената част на исковата молба, че "В резултат на незаконни действия на ДАМТН, изразяващи се в отнемане на разрешението да извършваме оценяване на съответствието по процедурата Изследване на типа модул "В" и заличаването на същата процедура в информационната система на Европейската Комисия "NANDO", на ТЮФ инженеринг ЕООД бяха причинени имуществени вреди...".

С уточняваща молба от 14.03.2011 г., ищецът е посочил, че причина за вредите са три незаконосъобразни акта: принудителна административна мярка по чл. 14в, ал. 4, т. 2 от ЗТИП - временно спиране дейността по оценяване от 08.12.2008 г.; отнемане на разрешението на дружеството да оценява съответствието по процедура "Изследване на типа - модул В" със заповед от 6.04.2009 г.; заличаване към 16.04.2009 г. на дружеството от системата "NANDO" по отношение правоспособността му да оценява съответствието по процедура "Изследване на типа - модул В".

При така ново въведената от ищеца, респ. допълнена спрямо първоначалната искова молба причинна връзка между незаконосъобразните актове и вредите, съдът в определението си по чл. 140 от ГПК от 11.04.2011 г. (л. 116) е посочил, че причина за вредите са: писмото от 8.12.2008 г., заповедта от 6.04.2009 г., както и действия по отнемане на разрешение на ищеца да извършва оценяване на съответствието по процедурата "Изследване на типа модул В" и заличаване на същата процедура в информационната система на ЕК "NANDO", без последващо вписване, въпреки влезлите в сила съдебни решения.

В началните мотиви на решението, съдът е посочил, че "Според исковата молба вредите са настъпили от два отменени от съда акта. С първия е отнето разрешение на ищеца за извършване на оценяване на съответствието по процедурата "Изследване на типа модул В", а с втория - отменено писмо на ответника до ищеца, послужило за основание за отнемане на разрешителното. Освен това се претендира и наличието на незаконосъобразно действие, изразяващо се в заличаване на същата процедура в информационната система на Европейската комисия "NANDO" преди да е влязло в сила отнемането на разрешението".

По нататък в мотивите си съдът е посочил, че "Производството е допустимо, тъй като се претендират вреди от незаконосъобразни административни актове, отменени по съответния ред - писмо изх. № 67-00-1548/08.12.2008 г. на и. д. председател на ДАМТН, с което на ищеца е била наложена временна мярка по чл. 14в, ал. 4, т. 2 от ЗТИП -временно спиране на дейността и заповед А-142/06.04.2009 г. на и. д. председател на ДАМТН, с която му е било отнето разрешението за оценяване на съответствието по процедура "Изследване на типа-модул В". Освен това се твърдят следните незаконосъобразни действия: 1. по заличаване на ищеца от системата "NANDO", преди влизане в сила на съответния административен акт - заповед А-142/6.04.2009 г. на и. д. председател на ДАМТН, 2. късно последващо вписване, след отмяната на заповедта по съдебен ред".

В мотивите по същество на спора, съдът е посочил, че е доказана "твърдяната пряка причинно-следствена връзка между отменените актове и извършените действия и осъществените бездействия и твърдените за ищеца вреди", както и че се "доказа, че всички договори са прекратени именно поради отпадане на разрешителното за модул В на ищеца".

Настоящата инстанция намира, че съдът е разгледал и се е произнесъл по иск, чийто предмет не е изяснил. Претенцията на ищеца за обезвреда е разгледана от съда без да е изяснен въпроса същата основана ли е на твърдяно съвкупно причиняване на вредите следствие на два, три или четири самостоятелни административни акта (съдът намира за необходимо да припомни, че фактическите действие и бездействия на администрацията са вид административни актове) или е налице разграничение, налагащо доказване причинно-следствената връзка между всеки акт, посочен като причина, и конкретната вреда от него. Процесуалното значение на това разграничение е определящо за правилното установяване на предмета на делото, респ. предмета на доказване, тъй като същото поставя въпроса за броя вида и отношението на предявения иск или искове, а именно дали е налице един иск или са налице множество обективно съединени искове, чието разглеждане е в отношение на кумулативност, евентуалност или алтернативност.

Нещо повече, в искът е въведен момент на увреждането 16.04.2009 г. като датата, на която е извършена промяната в статута на ищеца, отразен в системата "NANDO" и отразяваща нотификационните му компетенции. От друга страна нито в първоначалната искова молба, нито в последващото й уточнение е обоснована причинно-следствена връзка между момента на увреждане и проявлението (действието) на две от причините - писмо изх. № 67-00-1548/08.12.2008 г. на и. д. председател на ДАМТН, с което на ищеца е била наложена временна мярка по чл. 14в, ал. 4, т. 2 от ЗТИП - временно спиране на дейността и заповед А-142/6.04.2009 г. на и. д. председател на ДАМТН за отнемане разрешението за оценяване на съответствието по процедура "Изследване на типа-модул В".

В решението остава неясно коя е онази твърдяна причинно-следствена връзка от ищеца, която съдът е намерил за установена спрямо прекратяването на процесните договори и въведени като вредоносни административни акта, чието действие е увредило ищеца.

При така изложеното се налага извода, че съдът не е проявил необходимата активност да изясни за себе си и страните предмета на делото, като така е разгледал иск, по отношение на който липсва яснота и логически издържано обосноваване на претенцията за обезвреда на претърпяно имуществено увреждане. Съдът се е произнесъл по съществото на нередовен иск, което нарушение води до извод за недопустимост на обжалваното решението и налага неговото обезсилване.

При новото разглеждане на делото, съдът следва да изясни със съдействието на ищеца:

• освен безспорно въведените като причина за вредите актове - писмо с изх. № 67-00-1548/8.12.2008 г. и заповед А-142/6.04.2009 г., поддържа ли, че е налице и друга/и причини (административни актове, индивидуализирани по издател, издаване, засегнат интерес и проявление спрямо сферата на ищеца), чието правно действие е в причина връзка с твърдени вреди по делото - пропусната възможността за увеличаване имуществото на ищеца със сумата от 783 000 евро към датата на увреждането 16.04.2009 г.;

• при съобразяване с горния отговор, ищецът следва да посочи, твърди ли, че имущественото му увреждането е резултат от съвкупното или самостоятелно действие на причините, поставили началото съответно на един или множество причинни процеси, довели до уреждането му на 16.04.2009 г., чрез прекратяването на описаните в иска шест договора; .

Отделно от до тук посоченото, следва се посочи, че е налице и друго основание за обезсилване на съдебното решение.

Съгласно чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, както в производствата по осъществяване на съдебен контрол върху административните актове, така и в исковите производства по чл. 203 и сл. от АПК, съдът е основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, като в мотивите си посочва исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, обосноваващи един или друг изпод на спора.

По делото, основен спорен въпрос е действителността на шестте търговски договори, чието прекратяване е посочено като водещо до имущественото увреждане на ищеца. При спазване на процесуалните правила, ответната страна с отговора по чл. 131 във вр. с чл. 212 от ГПК (л. 186) е направила възражение за нищожност на процесните договори като привидни по см. на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Оспорвайки действителността на договорите с едно макар общо, но обосновано, възражение, ответната страна е предявила на практика шест отделни инцидентни установителни иска, чието разрешаване е с преюдициално значение спрямо изхода на спора за обезвреда. Разкриването на симулацията в отношенията между ищеца "Тюф инженерниг" ЕООД и съответно дружествата "Еврохолидейз" ООД, "Бо-Инженеринг" ООД, "SZUTEST tekhnik control" Istanbul, "Yelnicom" D. O. O, "Кондор Кънпани Ойл" ООД и "Ра транс" ЕООД е определящо за установяването на фактическата обстановка по делото и в частност на това следва ли да бъде зачетено от съда, значението на тези договори или не.

Видно обаче от мотивите към сега обжалвания съдебен акт и проводените по делото съдопроизводствени действия, административния съд не е зачел адекватно въведеното възражение. С определение по хода от 31.05.2011 г. (л. 280), съдът е възприел възражението за нищожност на договорите като "направеното от ответника оспорване на частните документи". На практика липсва както произнасяне по допустимостта, така и по основателността на възражението за привидност на договорите.

При установяването на фактическата обстановка по делото обаче договорите са послужили на съда като доказателство, установяващо съществуване на правна връзка между ищеца и посочените вече шест дружества, която връзка е засегната впоследствие от незаконосъобразните актове, респ. действия на администрацията.

При така изложеното, настоящата инстанция намира, на първо място, че съдът косвено (в мотивите си) се е произнесъл по действителността на търговски договори, каквато компетентност няма по закон, а на второ, че е направил фактически констатации, които не кореспондират нито с данните по делото, нито с процесуалното поведение на страните.

Установения порок отново е основание за обезсилване на съдебното решение и връщането му за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

При новото разглеждане на иска, съдът следва да съобрази, че доколкото споровете за действителността на търговските договори, макар да са обуславящи в случая правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, същите имат предмет, който не се покрива от уредбата на чл. 128 от АПК или друга законова разпоредба, уреждаща подведомствените на административните съдилища спорове. Поради тази причина приложение следва да намерят общите правила на чл. 103 и чл. 104 и сл. ГПК, доколкото разглеждано на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и искът/овете по чл. 26, ал 2 от ЗЗД са подсъдни на различни съдилища и се разглеждат по различен съдопроизводствен ред, изключващ съединяването им в едно общо производство.

С оглед на констатираните пропуски при постановяването на първоистанционното решение е безпредметно обсъждането на правилността му по отношение спазването на материалния закон и обосноваността на правните изводи, касаещи основателността на иска, така както е разгледан от съда.

С оглед резултата от касационната проверка и по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК настоящата инстанция не дължи произнасяне за направените сега от страните разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд,