Решение № 11554 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5010/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. К., председател и представляваща ПП Правото срещу решение 970/14.02.2024 г., постановено по адм. д. 5269/2023 г. по описа на Административен съд-София-град (АССГ). В касационната жалба са изложени твърдения за формален подход на първата инстанция при постановяване на съдебното решение, което е неправилно и незаконосъобразно, нарушава процесуалния и материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично се навеждат доводи за противоречие с Конституцията на Република България и Изборния кодекс, както и с европейското законодателство и основен правен принцип на равно третиране. Иска се да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважена жалбата срещу Решение 145/18.04.2023 г. по преписка 19/2022 г. на Комисията за защита от дискриминация. Претендират се разноски. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация (КЗД/Комисията) представя писмено становище. В открито съдебно заседание аргументира теза за неоснователност на касационната жалба и се противопоставя на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение за М. К., която е председател на ПП Правото . Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от лице, което е индивидуализирано идентично с подателя на отхвърлената от първата инстанция жалба (т.е. надлежна страна), в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение 970/14.02.2024 г., постановено по адм. д. 5269/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на М. П. К., председател и представляващ политическа партия Правото срещу Решение 145/18.04.2023 г. по преписка 19/2022 г. на петчленен разширен състав на КЗД, с което се установява, че с действията си ответната страна Българска национална телевизия (БНТ), представлявана от генералния директор, не е осъществил дискриминация по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр) признаци политическа принадлежност , лично положение и обществено положение по отношение на М. П. К. и ПП Правото , чрез М. П. К. - председател и представляващ ПП Правото ; установява, че с действията си, ответната страна О. Д. - търговски директор в БНТ, не е осъществил дискриминация и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци политическа принадлежност , лично положение и обществено положение по отношение на М. П. К. и ПП Правото , чрез М. П. К. - председател и представляващ ПП Правото; установява, че с действията си, ответната страна Г. Л. - водещ на предаването Деня започва с Г. Л. по БНТ, не е осъществил дискриминация и тормоз по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр по защитените съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признаци политическа принадлежност , лично положение и обществено положение по отношение на М. П. К. и ПП Правото , чрез М. П. К. - председател и представляващ ПП Правото и е оставена без уважение жалба вх. 44-00-3866/23.11.2021 г. и допълнения към нея от М. П. К. и ПП Правото . АССГ е приел, че обжалваното решение на КЗД е действителен акт, постановен от компетентен орган при спазване на изискването относно форма и съдържание, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при липса на доказателства за нарушаване на правото на оспорващата на равно третиране по признаци политическа принадлежност , лично положение и обществено положение , както и не е налице неблагоприятно третиране на М. К. в лично качество и като представител на ПП Правото . Съдът е обосновал извод за безспорно възникнал конфликт между М. К. и О. Д., който обаче не е обусловен от защитим признак, поради което е налице друг ред за защита. Решаващият съд е приел, че атакуваното пред него решение е и в съответствие с приложимия материален закон, поради което подадената срещу него жалба трябва да бъде отхвърлена. Така постановеното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. С определение от 20.07.2023 г., постановено по адм.д. 5269/2023 г. по описа на АССГ са конституирани като страни както следва: оспорващ: М. П. К. и ПП Правото , ответник: Комисията за защита от дискриминация и заинтересовани страни: Българска национална телевизия и Г. Л.. С разпореждане от 28.08.2023 г. по заявление на БНТ за допуснат пропуск от КЗД относно ответниците, е конституиран като заинтересована страна и О. Д.. В открито съдебно заседание от 24.01.2024 г. е допусната корекция в имената на Г. Л. и О. Д. като те отразени с три имена, а именно Г. Л. И. и О. В. Д.. По делото няма данни по чия инициатива е извършено това процесуално действие, респективно от къде съдът е получил информация относно пълните имена на тези физически лица. Независимо от извършената на 24.01.2024 г. корекция, процесуалните действия, осъществени в предходното открито съдебно заседание на 08.11.2023 г. са съобразени така както то е проведено т.е. при непълно индивидуализиране на част от страните. В съдебното решение тези физически лица отново са индивидуализирани само с две от трите им имена, а по отношение на оспорващите липсва ясно разграничение между физическото лице и юридическото лице, податели на жалбата. В диспозитива на обжалваното съдебно решение е отхвърлената жалба, описана като подадена от М. П. К., председател и представляващ политическа партия Правото , а не като такава с двама отделни жалбоподатели. В производството КЗД жалбоподателите са двама М. П. К. и ПП Правото (представлявана от М. П. К. като председател на партията), а ответните страни са три: Българска национална телевизия, 2. Г. Л. и 3. О. Д.. В производството пред Комисията ответниците 2 и 3 в нито един момент не са индивидуализирани с три имена, както изисква чл. 9 от Закона за гражданската регистрация за физическите лица български граждани. Оспореното пред АССГ решение на КЗД съдържа три отделни диспозитива по отношение на всеки един от ответниците, а първата инстанция е обсъждала общо отсъствието на неравно третиране по отношение на М. П. от страна на тримата ответника при медийното отразяване на предизборните кампании, както и липсата на хипотезата тормоз от страна само на О. Д. само по отношение на М. П.. Съдебното решение като цяло следва структурата и съдържанието на решението на КЗД, включително при описание на извършените процесуални действия и събраните доказателства, като повтаря допуснатите неточности и неясноти. На практика АССГ въобще не е осъществил собствени установявания въз основа на събраните от КЗД доказателства, приети и в съдебното производство, а се е ограничил с тяхното възпроизвеждане. Липсва самостоятелен анализ на ангажираните от страните писмени доказателства относно подадените от различните участници в различните избори заявки за участие в предавания, излъчвани от БНТ, включително в Деня започва с Г. Л. , одобрените заявки, продължителността на отделните предавания, на участието на кандидати в тях както и относно момента, в който за всеки от участниците в изборите е възникнала възможността да поискат да им бъде предоставена възможност за медийна изява по БНТ като част от предизборната кампания. Изявлението на М. П. К. от заседанието на КЗД на 12.10.2022 г., че организацията относно предоставянето на медийни пакети по чл. 178 от Изборния кодекс, извършена от Централната избирателна комисия, предопределя възможността да бъдат подавани заявления за платено медийно участие, въобще не е обсъждано както от КЗД, така и от първата инстанция. Нито Комисията, нито АССГ са обсъдили аргументите в жалбата до КЗД и до съда относно неравно третиране, породено от чл. 7, ал. 3 от Споразумението от 08.10.2021 г., сключено от БНТ с упълномощени представители на партиите, коалициите на партии и инициативни комитети. Напълно необоснован е изводът, че между страните е безспорно възникването на конфликт между М. П. К. и О. Д.. За установяване от фактическа страна на ситуацията, възникнала между М. П. К. и О. Д., за чийто правни последици е налице правен спор, са допуснати свидетелски показания в заседанието на КЗД от 08.06.2022 г., но свидетели не са разпитвани както пред Комисията, така и пред АССГ. Решаващият съд не е констатирал противоречията в решението на КЗД и издаването му при неизяснена фактическа обстановка, за което са наведени твърдения в жалбата. Първоинстанционният съд е бил длъжен и при условията на чл. 168, ал. 1 от АПК да констатира тези процесуални нарушения и само на това основание да отмени решението на КЗД, а не да се произнася по същество на спора при пълна неяснота относно страните по спора, фактическата обстановка и правното основание за издаване решението на КЗД, предопределящи допустимостта на съдебния контрол и страните по него. Възприетият от КЗД общ и неконкретен подход към разглеждане на жалбата, с които е сезирана, е недопустимо да бъде саниран в съдебната фаза на производството. В касационната жалба са наведени доводи, от които се разбира, че М. П. К. и ПП Правото се оплакват от дискриминация по три отделни признака. КЗД и АССГ не само не са конкретизирали дали са разглеждали хипотеза на пряка или непряка дискриминация, но са добавили установяване за липса на осъществен тормоз като друга проявна форма на дискриминация от двама от тримата ответника, при положение, че оплаквания, които е възможно да бъдат квалифицирани по § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр са наведени само срещу един от тях (О. Д.) и то по отношение само един от жалбоподателите (М. П. К.). Липсва въобще обсъждане относно приложението на чл. 3 от ЗЗдискр по отношение на един от жалбоподателите, който е юридическо лице, както и относно съдържанието, което се влага в посочените в жалбата термини лично положение и обществено положение . По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение, което в конкретния случай е особено съществено и се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон, но не представлява пречка за констатиране изключително съществените нарушения при определяне на страните и предмета на производството пред КЗД, които не е възможно да бъдат отстранени при повторно разглеждане на делото от административен съд. Правилно първоинстанционният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение на КЗД е издадено от компетентен орган в областта на защитата от дискриминация във всички сфери на обществените отношения и в предвидената от закона форма, но като не е констатирал допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила в административното производство и неизясняване на фактическата обстановка от Комисията, АССГ е постановил незаконосъобразно и необосновано съдебно решение, което трябва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено решението на КЗД, а преписката трябва да бъде върната за ново произнасяне на Комисията при съобразяване мотивите на настоящото решение. Тези мотиви трябва да се съобразят от КЗД като насоки за тълкуване на закона, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, включително да се осъществи проверка относно редовността на жалбата, с която е сезирана Комисията, да бъдат уточнени оплакванията и исканията в нея, да се конституират ясно и недвусмислено страните в производството, да бъдат обсъдени всички събрани доказателства от гледна точка установяване на относими към спора факти, а не единствено чрез възпроизвеждането им, да бъде направена недвусмислена правна квалификация на твърдените нарушения (пряка/непряка дискриминация или тормоз, по един или повече признака) и извършителите, след което да бъде изследвано съществуването/несъществуването на целия им фактически състав. С оглед допуснатите нарушения от АССГ и КЗД не е налице процесуална възможност за решаване на спора по същество от настоящата съдебна инстанция. При забраната на чл. 220 от АПК и липсата на ясни и обосновани фактически установявания в обжалваното съдебно решение, установяването на твърдените нарушения, както се иска, е извън правомощията на касационната инстанция. По водене на делото пред двете съдебни инстанции М. П. К. и ПП Правото не са направили разноски (не са представени доказателства за договорено/заплатено адвокатско възнаграждение, а държавна такса не е дължима и не е внасяна), поради което независимо от изхода на спора и направеното искане, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,