Решение № 4152 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2016 г.

ВАСПетчленен състав11.04.2016 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 11911 от 10.11.2015 г., постановено по адм. дело № 12162/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав. ОСЪЖДА "Кремиковци" АД в несъстоятелност със седалище и адрес на управление в гр. София да заплати на Комисията за финансов надзор юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4152 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1393/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Кремиковци" АД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу решение № 11911 от 10.11.2015 г. по адм. д. № 12162/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № 640-ПД от 10.07.2014 г. на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират материалноправни нарушения като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - заместник-председателят на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил жалбата на "Кремиковци" АД в несъстоятелност срещу решение № 640-ПД от 10.07.2014 г., издадено от заместник-председателя на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Надзор на инвестиционната дейност", за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 212, ал. 1, т. 1 и чл. 215 от ЗППЦК във вр. с чл. 32, ал. 1, предл. 1, т. 1, във вр. с чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2/2003 г. Дружеството е задължено в 7-дневен срок от получаване на решението да представи в Комисията за финансов надзор (КФН) годишен финансов отчет за дейността по чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 за 2013 г. по реда на чл. 43, ал. 1 от Наредба № 2, а именно - чрез единната система за предоставяне на информация по електронен път - e-Register. За да постанови решението си, Върховният административен съд, тричленен състав, е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на материалния закон в съответствие с неговата цел. Законосъобразно съдът е приел, че публичните дружества в производства по несъстоятелност, които са емитенти на ценни книжа, са длъжни на основание на чл. 32, ал. 1 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа (Наредба № 2/2003 г.) да представят годишен финансов отчет (ГФО) за дейността, съдържащ заверен от регистриран одитор годишен финансов отчет по Закона за счетоводството, както и одиторски доклад. Съставянето на удостоверителните годишни финансови документи е част от дължимата отчетност на синдика като управленски орган на обявеното в несъстоятелност търговско дружество. Изключението по чл. 38, ал. 1, т. 5 от ЗСч, отнасящо се до "предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност", е приложимо само и единствено по отношение на предприятия, които не попадат в обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от същия закон. "Кремиковци" АД в несъстоятелност е емитент по смисъла на ЗППЦК и следователно попада в обхвата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч, с оглед на което изключението по т. 5 не може да намери приложение по отношение на него. Макар и обявено в несъстоятелност, "Кремиковци" АД е поднадзорно на КФН лице, вписано във водения от КФН регистър на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, поради което е адресат на разпоредбите на специалния закон ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Цитирана е и безпротиворечива съдебна практика в същия смисъл. Решението е обосновано и правилно. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за материалноправни нарушения по чл. 22б, ал. 5, чл. 38, ал. 1, т. 5 от Закона за счетоводството (отм., в сила до 31.12.2015 г.) и чл. 37 от Наредба № 2 от 17.09.2003 г. за проспектите при публично предлагане и допускане до търговия на регулиран пазар на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа. На основание чл. 22а от ЗСч (отм.) предприятията в Република България, с изключение на предприятията по чл. 22б, изготвят и представят годишните си финансови отчети на базата на Международните счетоводни стандарти. Разпоредбата на чл. 22б, ал. 5 от ЗСч (отм.), на която се позовава касаторът, изисква годишните финансови отчети на предприятията, прекратени с ликвидация или с обявяване в несъстоятелност, да се изготвят и представят на базата на национален счетоводен стандарт, приет от Министерския съвет. Като публично акционерно дружество, обявено в несъстоятелност, "Кремиковци" АД изготвя и представя годишен финансов отчет съобразно счетоводен стандарт 13 Отчитане при ликвидация и несъстоятелност. Разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч (отм.) създава задължение за предприятията, които са емитенти по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), да подлагат годишните си финансови отчети на независим финансов одит от регистрирани одитори, освен когато в закон е предвидено друго. Съгласно текста на чл. 38, ал. 1, т. 5 от закона задължението се отнася и до всички предприятия, непосочени в т. 1 - 4, като предвиденото в същия текст изключение обхваща само тези от непосочените предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност и бюджетните предприятия. Касаторът не е в кръга на предприятията, визирани в чл. 38, ал. 1, т. 5 от ЗСч, поради което предвиденото изключение не го засяга. По отношение на емитентите по смисъла на Закона за публичното предлагане на ценни книжа намира приложение чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч (отм.). Специалният закон - Законът за публично предлагане на ценни книжа, също не освобождава емитента, който е обявен в несъстоятелност, от задължението за публично разкриване на финансовия отчет. На основание чл. 100н, ал. 1 от закона емитентът е длъжен да разкрива публично годишния финансов отчет за дейността си в срок до 90 дни от завършването на финансовата година. С ал. 4, т. 1 е предвидено, че годишният финансов отчет за дейността съдържа заверен от регистриран одитор финансов отчет по Закона за счетоводството, както и доклад на одитора. В правомощията на синдика е да назначава и освобождава регистрирани одитори за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗСч (отм.). Задълженията относно съдържанието на периодичната информация, разкривана от емитент в производство по ликвидация или несъстоятелност, които са регламентирани в глава седма, раздел IV от Наредба № 2 от 2003 г., не изключват задълженията на емитентите в несъстоятелност да разкриват периодичната информация по чл. 32 от Наредбата. Обявяването на дружеството в несъстоятелност не е законово установено основание за отпадане на задължението по чл. 100н, ал. 1 от ЗППЦК. Издаването и публичното предлагане на ценни книжа чрез капиталовите пазари налага засилен регулаторен контрол и надзор на дейността на публичните дружества, за да се осигури защита на инвеститорите, да се създадат и гарантират условия за справедлив, открит и ефективен капиталов пазар и да се поддържа стабилността и общественото доверие в този пазар. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което се определя в минималния размер, предвиден от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

Цитирани разпоредби

2