Решение № 6410 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2433/2024 г.

ВАСТрето отделение27.05.2024 г.докладчик т Марио Димитров

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение 7921/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 8261/2023 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение 389/15.01.2024 г. в частта, с която е прогласена нищожност на решение Ж-676/27.07.2023г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта, с която са дадени задължителни указания по отношение на Електроразпределение юг ЕАД и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Електроразпределение Юг ЕАД срещу решение Ж-676/27.07.2023г. на Комисия за енергийно и водно регулиране.

ОСТАВЯ В СИЛА решение 7921/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 8261/2023 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение 389/15.01.2024 г. в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК: 123526430, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).

ОСЪЖДА Електроразпределение ЮГ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ЕИК: 115552190, да заплати на Комисия за енергийно и водно регулиране разноски за юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението е окончателно.

Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ/п/ ГАЛИНА СТОЙЧЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против решение 7921/18.12.2023 г., постановено по адм. дело 8261/2023 г. по описа на Административен съд София-град, поправено с решение 389/15.01.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД против решение Ж-676/27.07.2023г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта, с която са дадени задължителни указания по отношение на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и е прогласена нищожността на решението на КЕВР в частта, с която са дадени задължителни указания по отношение на Електроразпределение юг ЕАД. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което всеки от касаторите иска отмяна на решението, в неблагоприятната за него част. Претендират заплащане на разноски. Ответникът Електроразпределение юг ЕАД, с писмен отговор оспорва касационната жалба на КЕВР и моли за потвърждаване на решението в атакуваната от комисията от част. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Х. И., не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба на КЕВР. Посочва, че съдебният акт е правилен. Не дава конкретно становище по отношение на жалбата подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Върховният административен съд, намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество е касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД е неоснователна, а подадената от КЕВР основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и от Електроразпределение ЮГ ЕАД против Решение Ж-676/27.07.2023г. на КЕВР, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 2 от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение ЮГ ЕАД са дадени задължителни указания в седемдневен срок от получаване на решението да удовлетворят искането на Испиров за промяна на използваната електрическа енергия от небитови нужди на битови нужди за обект, с измервателна точка номер (ИТН) 2197898, находящ се в гр. Стара Загора, [улица], като също така в седемдневен срок след изпълнение на т.1 да уведомят КЕВР за предприетите действия. От фактическа страна административният съд е установил, че производството по преписката е започнало с жалба до КЕВР, подадена от Испиров против отказ за промяна на статута на клиента от небитов в битов за обект лекарски кабинет с ИТН 2197898, находящ се в гр. Стара Загора. В жалбата е посочено, че електрическа енергия използвана в имота му, се ползва за битови нужди. В отказа на Електроразпределение ЮГ ЕАД е посочено, че статутът на обекта му трябва да бъде сменен на битов и е необходимо да се промени предназначението на жилището по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), за да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия. В писмо Електроразпределение ЮГ ЕАД посочва, че е предоставило информация, с която разполага на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД с оглед коректно и пълно предоставяне на факти. Последното дружество е отбелязало, че Испиров е клиент на двете дружества. След извършена проверка от страна на КЕВР и при спазване на процедурата, е издадено оспореното в настоящото производство решение. Съдът е приел, че КЕВР правилно е съобразила относимата нормативната уреда, определяща приложимото понятие битов клиент. Съставът е посочил, че съгласно т. 2а на § 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), битовият клиент се определя като клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгласно т. 33а от същата разпоредба небитовият клиент е определен като клиент, който купува енергия за небитови нужди. Посочил е, че правната уредба на закона е съобразена с дефинитивните норми на Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 г. относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. Направил е извод, че критерият за разделение между битов и небитов клиент е на плоскостта на различните нужди, които те ще задоволяват със закупената енергия, а не на плоскостта на предназначението на обектите, в които ще я потребяват. За да мотивира акта си съдът е посочил, че в случая Директива 2009/72/ЕО, ЗЕ и Общите условия са специални разпоредби, регламентирани в нормативна уредба, уреждаща специфичните изисквания за пазара на енергия, които имат предимство пред общите правила на ЗУТ. Така обоснован съдът е приел решението на КЕВР в частта, с която са дадени задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за правилно и е отхвърлил жалбата на дружеството. Първоинстанционния състав е сметнал, че КЕВР не е следвало да предписва задължения за Електроразпределение ЮГ ЕАД, тъй като последният не е краен снабдител или търговец на енергия, като в качеството си на оператор на разпределителна мрежа и с оглед действащата лицензия не е надлежен носител на правомощието и не може да бъде такъв на задължението да определи вида потребявана енергия и статута на потребителя. Съдът е приел, че вменяването на задължения на нелегитимен носител, е довело до най-тежкият порок на акта, а именно нищожност. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и е достигнал до правилни изводи по отношение на административния акт в частта на дадените задължителни указания на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, същите се споделят от настоящата инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК препраща към тях и не следва да ги преповтаря. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за неправилност на обжалваното решение в обжалваната част. Несъгласието на страната с изводите на съда не води до необоснованост на съдебния акт. Неоснователно е и възражението, че жалбата до КЕВР е насочена срещу Електроразпределение ЮГ ЕАД, а не и против ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Дружествата са обвързани, както изрично е посочено от Електроразпределение ЮГ ЕАД, за изясняване на казуса, е предоставило информация, с която разполага на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Именно в Общите условия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД са разписани възможностите за ползване на електрическа енергия, както и за задължението за уведомяване на електроснабдителното дружество при настъпили промени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР в частта по отношение на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД съответства на материалния закон. В случая Испиров е заявил, че го използва имота си за жилищни нужди. Следва да се посочи, че цената, на която се фактурира консумираната от потребителя електроенергия, се определя от нуждите, за които се ползва обекта, а не от неговото предназначение. Правилно съдът се е позовал на дефинициите в Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент от 13 юли 2009 година относно Общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, съгласно които в чл. 2, т. 10, е определен като битов клиент", клиент, купуващ електроенергия за собствена битова консумация, като се изключват търговски или професионални дейности, и съгласно чл. 2, т. 11 небитов клиент" физическо или юридическо лице, купуващо електроенергия, която не е за негови собствени битови нужди. Речниковото значение на понятието бит е съвкупност от жизнени условия, навици, обичаи, традиции, присъщи на един народ, на една класа, на една социална група и е начинът на всекидневен живот. Жилище от своя страна е помещение, предназначено за живеене или място, пригодено за живеене. Правилно и обосновано съдът е направил разграничение между "битов" и "небитов клиент", съобразно легалните дефиниции в § 1, т. 2а и т. 33а от ДР на ЗЕ, като е приел, че това разграничение се прави на база нуждите, за които се ползва електрическата енергия, а не съобразно предназначението на обекта, в който ще се използва енергията. Неоснователно е позоваването в касационната жалба на разпоредби на ЗУТ, тъй като Законът за енергетиката е специален и именно той се прилага при взаимоотношения по предоставяне на електрическа енергия. След като водещ критерий за разделение между битов и небитов клиент са нуждите, за които се ползва електрическата енергия в обекта, а не предназначението на последния, то промяната на предназначението на използваната електрическа енергия не следва задължително да се обвързва с промяна на предназначението на обекта по реда и при условията на ЗУТ. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, а посоченото решение 8149/26.07.2023 г. по адм. дело 1447/2023 г. на ВАС е изолирана практика, която не се споделя от настоящия тричленен състав на ВАС. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания в касационната жалба на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД не са налице, изводите на първоинстанционния съд в тази част са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. Предвид изложеното касационната инстанция намира първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Неправилно съдът е прогласил нищожността на акта на КЕВР по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. В случая именно от Електроразпределение ЮГ ЕАД е писмото, с което Испиров е информиран, че за да бъде изпълнено искането му и да бъде извършена желаната промяна относно тарифирането на консумираната електрическа енергия, е необходимо да извърши промяна на предназначението на обекта по реда на ЗУТ, поради което правилно указанията са и по отношение на Електроразпределение ЮГ ЕАД. Отделно от горното, според чл. 76 ЗЕ, КЕВР контролира съответствието на извършваните лицензионни дейности с условията на издадените лицензни, като извършва превантивен, текущ и последващ контрол. Съгласно ал. 4, т. 2 от същата норма, комисията контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Нормативната уредба се съдържа в НАРЕДБА 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране, както и в Правилата за търговия с електрическа енергия. Първият етап на процедурата по присъединяване към преносната или към разпределителните електрически мрежи е проучване на условията за присъединяване на обект на клиент към електрическата мрежа. За тази цел се подава писмено искане до съответния мрежови оператор по местонахождението на обекта на клиента и по образец, предоставен от съответния мрежови оператор. Договор за присъединяване на обекти на клиенти към електрическата мрежа се сключва между съответния мрежови оператор и лицето, на което е представено становище за условията за присъединяване или документ по реда на чл. 140а, ал. 7 от ЗУТ (а именно, виза за проектиране, с приложени изходни данни и условия за присъединяване, предоставени от оператора в рамките на процедурата по чл. 140а от ЗУТ) или което е получило становище за условията за присъединяване и е сключило предварителен договор. Снабдяването с електрическа енергия се осъществява за всеки клиент, чието съоръжение е присъединено към електроразпределителната мрежа на и не се е възползвал от правото си да избере друг доставчик. В изпълнение на така описаните процедури клиентът договаря както с електроразпределителното дружество, така и с електроснабдителното. Съдът неправилно е приел, че се вменяват задължения на нелегитимна страна, а именно на Електроразпределение Юг ЕАД. Мотивите не отговарят на нормативната уредба и одобрените Общи условия на дружествата Електроразпределение Юг ЕАД и ЕВН България Електроснабдяване ЕАД. Същите са в една група (EVN група). С решение Л-140/30.08.2004 г. на ДКЕВР за издаване на лицензии на Електроразпределение-Пловдив ЕАД с ЕИК 115552190 за извършване на дейностите разпределение на електрическа енергия и обществено снабдяване с електрическа енергия, на горепосоченото дружество са издадени лицензия Л-140-07/13.08.2004 г. за извършване на дейността разпределение на електрическа енергия, на обособена територия, определена в приложение 1 към лицензията, за срок от 35 (тридесет и пет) години-приложение 1 към това решение и лицензия Л-140-11/13.08.2004 г. за извършване на дейността обществено снабдяване с електрическа енергия, на обособена територия, определена в приложение 1 към лицензията, за срок от 35 (тридесет и пет) години-приложение 2 към това решение. Вътрешното разделяне на задълженията в групата на EVN, не води до липса на задължение за Електроразпределение Юг ЕАД спрямо потребителя Испиров. Отношенията между Електроразпределение Юг ЕАД и клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа на неговата лицензионна територия, се уреждат чрез Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа, последните се одобряват от КЕВР. Разпределението на електрическа енергия е подотрасъл на електроенергетиката, включващ последния етап (преди продажбата) при доставката на електричество до крайните потребители. Електроразпределителната система пренася електрическа енергия от далекопроводите до потребителите. Като компонент на ценообразуването на крайната цена, която се дължи от потребителите се включва и преноса на електрическата енергия, за който категорично е отговорно Електроразпределение Юг ЕАД. Клиентите на Електроразпределение Юг ЕАД, които са на регулиран пазар (снабдяват се с електрическа енергия от краен снабдител или от ДПИ), заплащат мрежовите компоненти в цената на електрическата енергия заедно с консумираното количество електрическа енергия към EVN България Електроснабдяване. Така мотивиран настоящият касационен състав намира, че не може да се приеме, че Електроразпределение Юг ЕАД не е нелегитимна страна, с оглед което не е налице нищожност на решението на КЕВР. Изложеното води до дължимата отмяна на решението на АССГ в частта, която е прогласена нищожност на решение Ж-676/27.07.2023г. на Комисия за енергийно и водно регулиране в частта, с която са дадени задължителни указания по отношение на Електроразпределение Юг ЕАД и вместо това жалбата на последното срещу акта на КЕВР да бъде отхвърлена, по изложените по-горе мотиви изложени по материалната законосъобразност на акта, която според ВАС е относима и за Електроразпределение Юг ЕАД. Предвид изхода от спора, в полза на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД разноски не се следват. Следва да бъде уважено искането на КЕВР за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което касационната инстанция определя общо в размер на 200 лева, платими по 100 лева от всяко едно от дружествата ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и Електроразпределение Юг ЕАД. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, Трето отделение,