Решение № 548 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7064/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Йорданов, чрез процесуалния му представител адв. Стоянов, срещу решение 824 от 04.05.2023 г., постановено по адм. д. 339/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което e отхвърлена предявената от него искова молба за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди. Излагат се доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважи предявената искова молба в претендирания размер. Ответникът Главна дирекция Изпълнение на наказанията (ГДИН), чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Чолаков, в писмен отговор по касационната жалба взема становище за нейната неоснователност и правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Василева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АС-Пловдив се е развило по исковата молба на А. Йорданов против ГДИН, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), с която претендира обезщетение в размер на 300 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на обезщетението, представляващо обезвреда за причинените му неимуществени вреди, следствие от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващи се в неадекватно лечение на брат му С. Йорданов, който в последствие е починал. Исковата молба се основава на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при ответника, които не са осигурили адекватно и ефективно медицинско обслужване на лишения от свобода С. Йорданов, който в последствие е починал. Вследствие на изложените обстоятелства ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, в т.ч. [заличен текст], следствие от незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН в Затвора [населено място]. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявената искова молба от А. Йорданов, като неоснователна и недоказана. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установена една от кумулативно дадените от чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки по въведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, а именно, твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията на ответника при изпълнение на вменените ѝ от закона задължения. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правните изводи на съда са в съответствие с приложимия материален закон и изцяло се споделят от настоящата инстанция и не се нуждаят от допълване. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти и обстоятелства. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата на страните и приложимата правна уредба. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. В настоящия случай е правилен изводът на административния съд, че по делото не е установена една от законовите предпоставки, обуславяща основателност на предявения от ищеца иск, а именно незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на адекватно и ефективно медицинско обслужване на лишения от свобода С. Йорданов, който в последствие е починал. Безспорно е по делото, че в случая се претендира от ищеца А. Йорданов настъпването на неимуществени вреди като последица от незаконосъобразни бездействия на служители на ГДИН, които не са осигурили адекватно медицинско обслужване на брат му С. Йорданов, който е бил болен от [заболяване], като на 31.12.2019 г. е починал в затвора на [населено място], където е бил настанен да изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от четири години. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода (Наредба 2/2010 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГДИН и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба 2/2010 г. Установено е по делото, че в мястото, където братът на ищеца е изтърпявал в процесния период наказание лишаване от свобода е организирано медицинско обслужване. От доказателствата по делото е установено, че С. Йорданов е страдал от: [заболяване];[заболяване]; [заболяване]; [заболяване]; [заболяване], като е болен от [заболяване], серопозитивен от 2017 г., никога не е провеждал лечение до 2019 г. От 12.03.2018 г. е с диагностицирани [заболяване] и [заболяване]. По делото пред първостепенния съд липсват медицински документи, които да доказват с категоричност причината за смъртта, но по доклада на лекар-ординатора при МЦ на Затвора [населено място], С. Йорданов е починал в затвора с тежка форма на [заболяване], съпроводени със [заболяване]. Йорданов е бил лекуван адекватно и по повод на ХИВ инфекцията, която е предизвикала други инфекции и е пролежавал неколкократно в Инфекциозна клиника при УМБАЛ Свети Георги ЕАД, където му е провеждано адекватно лечение и съобразно стандартите за добра лекарска практика. По отношение на [заболяване] от СМЕ изслушана и кредитирана по делото е установено, че на лицето е било изписано лечение от същата клиника и той е получавал медикаменти безплатно да се лекува в затвора от Инфекциозна клиника при УМБАЛ Свети Георги ЕАД [населено място], където се е водил на диспансерен отчет. Посочено е още, че поради късното започване на лечение 2 години след поставянето на диагнозата [заболяване], серопозитивен, перспективите са били много песимистични и всичко е било въпрос на време, като уточнява, че излекуване от [заболяване] няма, на този етап в медицината посочва, че не е открито лекарство за борба с [заболяване]. В тази връзка безспорно по делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, следствие на която да са настъпили твърдените за причинени вреди, при което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск, както правилно е прието и в обжалваното решение. Съгласно посоченото по-горе в мотивите, твърдението за връзката на претърпените вреди с неправилно лечение на наличните заболявания не обосновава отговорността на ответника ГДИН по реда на ЗОДОВ. Това не касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ. Твърденията допълнително се опровергават от доказателствата по делото - писмени и заключение на съдебно медицинската експертиза. Първостепенният съд обосновано е приел, че не са осъществени незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица от администрацията на ответника. Безспорно от доказателствата по делото е установено, че лишеният от свобода С. Йорданов е починал с диагноза [заболяване] в тежка форма, но не защото не е бил лекуван адекватно, а защото на този етап в медицината не е открито лекарство за борба с това заболяване и с неблагоприятното му протичане и влошаване, поради което не е установено незаконосъобразно бездействие, както и действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи от страна на администрацията на Затвора [населено място]. По делото са останали недоказани и твърденията на Йорданов, че след смъртта на брат си е получил [заболяване]. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати и твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба твърдения, които да обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявеният иск. При неустановяване на посочения елемент от фактическия състав основаващ отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е отхвърлил предявения иск. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно, предвид изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ. Касаторът А. Йорданов следва да бъде осъден на основание да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение,