Решение № 61 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 847/2010 г.

Решение № 61 от 28.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 847/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Й. и Й. И. Й. от[населено място], чрез адв. пълномощник В. Р., срещу решение № 17 от 30.01.2009 по гр. дело № 794/2008 г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е обезсилено решение № 104 от 23.09.2008 г. по гр. д. № 608/2008 г. на Русенски районен съд по отхвърления първоначален иск на настоящите касатори с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. С определение № 335 от 1.06.2010 г. по ч д. № 284/2010 г. IV отд на ВКС е отменил определението, постановено заедно с решение № 196 от 5.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС, с който акт жалбата на настоящите касатори е оставена без разглеждане по критерия на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Указано е Върховен касационен съд да се произнесе по касационната жалба и в тази част по същество, предвид нейната връзка с въпроса, на който е отговорено с решение № 196 от 5.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС, по допуснатата жалба на касаторите, срещу същото решение, в друга негова част - по насрещния иск на първоначалната ответница С. С. Г.. С решение № 196 от 5.03.2010 г. по гр. д. № 747/2009 г. на ВКС по реда на чл. 291, т. 2 от ГПК е даден отговор на въпроса за кои случаи при договор за изработка частичното изпълнение дава основание да се претендира възнаграждение, по който въпрос касационната жалба на И. П. Й. и Й. И. Й. е била първоначално допусната. По касационната жалба срещу въззивното решение в частта, с която е обезсилено решение № 104 от 23.09.2008 г. по гр. д. № 608/2008 г. на Русенски районен съд, Върховен касационен съд, III г. о, намира същата за основателна. Касаторите са предявили иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1000 лева с твърдение, че при уговорка помежду им за възлагане изработване на проект на жилищна сграда, ответницата е получила без основание от тях 1500 лева, искани им с цел да се заплати "виза за проектиране". Предложените в последствие от ответницата проекти на жилищна сграда не са били конкретно възлагани, не са били приети от ищците и последните не са ги ползвали. Макар ответницата да е оспорвала получаването на сумата, за което обстоятелство разписка не е издавана, първостепенният съд е приел да са получени 1500 лева, но на правно основание -неформален договор за изработка. Поради това е отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД Въззивният съд е обезсилил решението в тази диспозитивна част по съображение, че като не е уважил до пълния предявен размер насрещния иск на първоначалната ответница за заплащане на възложената й работа, приспадайки оспорваното от последната плащане на 1500 лева, районният съд законосъобразно е извършил прихващане, с оглед на което е недопустимо да отхвърля първоначалния иск. Решението е неправилно, въззивният съд е обезсилил допустим съдебен диспозитив, а изводите за надлежно извършена компенсация от първостепенния съд, въззивният съд е изградил в нарушение на съществени процесуални правила, изведени от принципа за диспозитивното начало (чл. 2 от ГПК, отм). Решението в тази част следва да бъде отменено и делото върнато на друг състав на Русенски окръжен съд за разглеждане на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. По предмета на спора следва да бъде съобразено, че по делото не е налице влязло в сила решение за извършена компенсация, не е налице също така и материално основание за прихващане с насрещно вземане на ответницата . Докато не бъде установено предаването на заявената от ищците сума (което е в доказателствена тежест на последните), няма да е от значение дали насрещната страна също не е установила свое насрещно и изискуемо вземане, по който въпрос вече е налице влязло в сила решение, произнесено от Върховен касационен съд по насрещния иск на С. С. Г. с правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.