Решение № 517 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4571/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община (СО), уточнена с допълнителна молба, чрез юрк. Митова като процесуален представител, срещу решение 1362/02.03.2023 г., постановено по адм. дело 4956/2022 г. по описа на Административен съд София град (АССГ), с което е прогласена нищожността на негова заповед РА51-88/14.04.2022 г. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Касаторът счита за неправилен извода на съда за нищожност на заповедта, тъй като макар съгласно чл. 142, ал. 1 ЗУТ одобряването на инвестиционните проекти да е основание за издаване на разрешение за строеж, те не представляват индивидуален административен акт и не произвеждат самостоятелно правно действие. Посочва, че с отмяната на инвестиционните проекти е възобновена висящността на административното производство и оспорената заповед е постановена изцяло в съответствие с решение 7128/21.11.2019 г. по адм. д. 8529/2019 г. на АССГ, в което одобрените проекти не са били предмет на проверка за законосъобразност и съответно не е налице противоречие с това решение, тъй като в диспозитива му е предоставена възможност на административния орган да се произнесе по подаденото заявление на Дагер Инженеринг ЕООД от 02.07.2019 г. Според касатора това решение е съобразено и при извършена повторна проверка на проектната документация е установено, че същата не отговаря на законовите изисквания, поради което главният архитект разполага с компетентност да преразглежда въпроса до издаването на крайния акт по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Излага съображения, че така се цели предотвратяване на евентуалната отмяна от ДНСК на издаденото въз основа на тях разрешение за строеж по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУТ. Прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Дагер Инженеринг" ЕООД, чрез пълномощника си адв. Петрова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред административния съд е оспорена заповед РА51-88/14.04.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 267 във вр. с чл. 268, т. 2 АПК, чл. 144, ал. 3 във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 144, ал. 1, чл. 142 ал. 1, 4 и 5, т. 1 и 2 и чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ, както и в изпълнение на влязло в сила определение 7725/15.10.2021 г. по адм. дело 2365/2021 г. и влязло в сила решение 7128/21.11.2019 г. по адм. дело 8529/2019 г., двете на АССГ, са отменени всички одобрени и съгласувани на 28.05.2019 г. технически и инвестиционни проекти за обект: "Жилищна сграда с М/Г+6+А и подземни гаражи", в УПИ V-15 (ПИ с идентификатор 68134.403.236), кв. 518, м. "ГГЦ ЗОНА Г-14", район "Оборище" - СО. Посочено е, че отмяната на инвестиционните проекти възобновява висящността на административното производство по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти за обекта, а заповедта следва да се счита за уведомяване на възложителите да отстранят констатираните в нея, описани в 11 точки несъответствия с материалния закон в определен срок. За да обяви нищожността на оспорената заповед на главния архитект на СО, съдът приема, че е издадена от некомпетентен орган в частта, с която одобрените инвестиционни проекти са отменени поради липсата на правомощие да процедира както по реда на чл. 91, ал. 1 АПК така и по реда на възобновяване на административното производство на основанията по чл. 99 АПК. Излага съображения, че одобрените инвестиционни проекти не подлежат на преразглеждане, тъй като те са акт, неподлежащ на съдебен контрол, а тяхната законосъобразност се преценява от органите на ДНСК съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ или от съда при обжалване от заинтересованите по чл. 149, ал. 2 ЗУТ лица на издаденото въз основа на тях разрешение за строеж. Посочва, че след като на съдебно оспорване подлежи само отказът за одобряване на същите, то главният архитект не е компетентен да отмени вече одобрените за обекта проекти. Според съда предвиденият специален ред за отмяна на строителното разрешение и засиленият стабилитет на одобрените инвестиционни проекти като негова част изключват правната възможност административният орган да извърши "повторна служебна проверка" на строителните книжа, още повече при липса на посочени основания по чл. 99 АПК в оспорената заповед и в преписката по издаването й. По тези съображения приема, че главният архитект на СО излиза извън своята материална компетентност по чл. 145 ЗУТ, поради което постановява нищожен административен акт в тази част. По отношение на останалата част на заповедта, с която е възобновена висящността на административното производство по съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, съдът счита, че са изброени констатирани несъответствия, като не е посочено тези несъответствия по кои от одобрените части на проекта са допуснати. На следващо място приема, че фактически мотиви за възобновяване на административното производство по реда на глава Седма АПК не са изложени, а посочените правни основания на чл. 267 във вр. с чл. 268, т. 2 АП са относими и приложими в изпълнителното производство, каквото в случая не е образувано. Според съда, въпреки че заповедта се основава на изпълнение на влезли в сила съдебни актове, не са спазени задължителните указания, дадени в тях и в противоречие с мотивите им, като при новото произнасяне административният орган вместо да действа в условията на обвързана компетентност и при наличие на специалните изисквания в ЗУТ, не издава исканото разрешение за строеж, а отново изисква информация за хода на образуваното по чл. 57, ал. 1 от Закона за културното наследство (ЗКН) производство, след което отменя одобрените инвестиционни проекти, обуславящо нищожност на оспорената заповед съгласно чл. 177, ал. 2 АПК и в тази част. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въпросът с допустимостта на жалбата срещу оспорената заповед е разрешен с влязло в сила определение 8434/04.10.2022г., постановено по адм. дело 7994/2022г. на Върховния административен съд. С него е прието, че за Дагер Инженеринг ЕООД е налице правен интерес от оспорването, тъй като волеизявлението на органа е за отмяна на стабилен и благоприятен за заявителя административен акт, поради което разпоредените правни последици рефлектират неблагоприятно в правната му сфера, още повече, че с влязлото в сила съдебно решение на АССГ, цитирано в заповедта, е разпоредено издаването на разрешение за строеж. Правилен е изводът на съда, че в частта на оспорената заповед, с която са отменени всички одобрени и съгласувани на 28.05.2019 г. технически инвестиционни проекти, касаторът не разполага с материална компетентност да преразглежда повторно въпроса относно тяхната законосъобразност по арг. от чл. 145 ЗУТ. По делото е установено, че на 28.05.2019 г. за обекта са одобрени технически инвестиционни проекти по части Архитектура, Електро, Ви К, ОВК, Конструкции и Геодезия. Оспорената заповед е постановена по подадено до органа заявление от възложителя за издаване на разрешение за строеж, след като с влязло в сила решение 7128/21.11.2019 г. по адм. дело 8529/2019 г. на АССГ,(оставено в сила с решение 14007/12.11.2020 г. по адм. дело 205/2020 г. на ВАС) е отменен мълчалив отказ на главния архитект на СО да издаде разрешение за строеж по заявлението на дружеството от 02.07.2019 г., а преписката му е изпратена за ново произнасяне в едномесечен срок, като е прието, че не са налице пречки за издаване на искания акт, основани на евентуалното бъдещо определяне на статут на "културна ценност" на съществуващата в имота сграда по реда на ЗКН. Постановената впоследствие заповед РА51-291/21.12.2020 г. за спиране на административното производство по издаване на исканото разрешение за строеж до приключване на образуваното административно производство по чл. 57, ал. 1 ЗКН, е обявена за нищожна с влязло в сила определение 7725/15.10.2021 г. по адм. дело 2365/2021 г. на АССГ поради противоречието й с влязлото в сила съдебно решение. В оспорената заповед е посочено, че се издава в изпълнение на тези два съдебни акта. При тези данни законосъобразно съдът приема, че не са налице предпоставките нито за отзив по реда на чл. 91, ал. 1 АПК, нито за възобновяване на производството по издаване на влезли в сила административни актове на основанията по чл. 99 АПК. Според чл. 91, ал. 1 АПК отзивът е допустим, когато е налице административен акт, подлежащ на оспорване и при подадена редовна и допустима жалба във визираните в разпоредбата срокове. Одобреният инвестиционен проект представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 във вр. с чл. 1 ЗУТ като такъв, свързан с инвестиционното проектиране, който обаче не подлежи на самостоятелно оспорване. Съобразно чл. 148, ал. 8 ЗУТ одобрените проекти са неразделна част от разрешението за строеж, съответно подлежат на оспорване и контрол за законосъобразност ведно с издадения краен акт. От нормата на чл. 146 ЗУТ следва, че само отказът за одобряването им подлежи на пряк съдебен контрол и то само по оспорване на заявителя. В този смисъл не са изпълнени и условията, предвидени в чл. 99 АПК. Според цитираната разпоредба влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал при наличие на някоя от изброените в нея хипотези. След като одобряването на инвестиционните проекти по чл. 145, ал. 1 ЗУТ не подлежи на самостоятелно обжалване и контрол от органите на ДНСК, то главният архитект не разполага с компетентност да ги отмени в резултат на повторно извършена от него служебна проверка. Дори и да се приеме приложимост на процедурата по възобновяване на административното производство по реда на чл. 99 АПК, то противно на доводите на касатора инвестиционните проекти влизат в сила с акта на одобряването им. В тази връзка е допустимо производството да се проведе в предвидените в чл. 102 АПК срокове. Доколкото оспорената заповед е мотивирана с констатирани несъответствия на проектите с материалния закон, сочеща на основанието по чл. 99, т. 1 АПК, следва да се приеме за приложим тримесечният срок по чл. 102, ал. 1 АПК. Следователно, одобрените проекти е било допустимо да бъдат преразгледани до 28.08.2019 г. След този момент правомощието на органа да ги отмени е преклудирано, поради което издадената на 14.04.2022 г. заповед се явява нищожна и на това основание. Тезата на касатора, че същите не са индивидуални административни актове и затова не влизат в сила, поради което е допустимо да бъдат отменяни до издаване на крайния акт, не намира опора в закона. Това би означавало да се приеме, че главният архитект разполага с правомощие да ги преразглежда извън предвидените в чл. 99 АПК хипотези и извън сроковете по чл. 102 АПК, което противоречи на принципите за правна сигурност и стабилитет на влезлите в сила административни актове. Правилно съдът приема, че в оспорената заповед не са изложени фактически и правни основания за провеждане на производството по чл. 99 и сл. АПК. Посочените такива по чл. 267 във вр. с чл. 268, т. 2 АПК с относими в изпълнителното производство, каквото в случая липсва. По тези съображения е правилен изводът на съда, че в случая главният архитект на СО не разполага с материална компетентност за постановяване на заповедта в частта за отмяна на одобрените технически инвестиционни проекти. Законосъобразен и обоснован е изводът за нищожност на оспорената заповед и в частта, с която е възобновена висящността на административното производство по съгласуването и одобряването им като последица от тяхната отмяна поради наличието на влязло в сила решение, с което е прието, че липсват пречки за издаване на строително разрешение за обекта. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актовете, издадени в противоречие с влязло в сила решение, са нищожни. В случая правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с решението по адм. дело 8529/2019 г. на АССГ, тъй като в същото изрично е посочено, че административната преписка се връща на административния орган за произнасяне в определения срок съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона, които са задължителни за касатора. В мотивите на съдебния акт изрично е посочено, че са изпълнени предпоставките за издаване на разрешение за строеж. Според чл. 148, ал. 4 ЗУТ разрешението за строеж се издава в 7-дневен срок от постъпване на писменото заявление, когато има одобрен инвестиционен проект. След като е разрешен въпроса относно изпълнението на условията за постановяване на крайния акт, то не може да се ревизират предхождащите го одобрени проекти като предпоставка за издаването му. Ето защо, след установената нищожност на постановената от органа отмяна на одобрените инвестиционни проекти, възобновяването на административното производство по издаването им и доколкото се процедира в противоречие с влязлото в сила решение на АССГ, също е нищожно. В този смисъл не подлежат на обсъждане другите основания, посочени в заповедта във връзка с констатираните несъответствия на проектите и допуснати нарушения на материалния закон. По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което Столична община следва да му заплати договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1 250 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение