Решение № 207 от 28.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1146/2011 г.

Решение № 207 от 28.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1146/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по искане на осъдения О. К. М. (наименувано "жалба") по чл. 421, ал. 3 НПК, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК за възобновяване на нчд № 2180/2009 г. на Районен съд гр. Русе и отмяна на постановеното по него определение. В искането се твърди, че по делото е извършено неправилно групиране на наказанията по влезлите в сила присъди по нохд № 384/2002 г. на Р. и по нохд № 643/03 г. на РРС, което е в нарушение на § 90 от ПР на ЗИДНК, (обн., ДВ, бр. 92/02 г., изм., ДВ, бр. 103/04 г. и ДВ, бр. 86/05 г.). Не е приложено най-благоприятното за осъдения съчетание от наложени наказания. Иска се възобновяване на производството по делото, отмяна на определението и ново групиране на наказанията като общо най-тежкото следва да е дванадесет, а не петнадесет години лишаване от свобода. В съдебно заседание осъденият О. К. М. се явява лично и с определеният от САК служебен защитник, адвокат С. Й. С., който съдът назначи по реда на чл. 94, ал. 1, т. 6 и т. 9 НПК. Защитата поддържа искането за възобновяване като навежда и нови доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК на осъдения не е била осигурена адвокатска защита, каквато е била задължителна. Неправилно производството е прекратено. В определението не е посочен номерът на делото, по което е извършено предходно групиране на наказания по същите наказателни дела. Представителят на ВКП дава заключение за неоснователност на искането. Групирането е извършено правилно. В последната си дума осъденият М. завява, че съжалява на извършеното и моли искането да бъде уважено. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и прие следното: Искането е допустимо, тъй като е подадено от осъдения М. по реда на чл. 419 - чл. 424 НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането Е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определение от 4.09.2009 г., постановено по нчд № 2180/2009 г. на Р. РС, образувано на основание предложение на прокурор от районна прокуратура[населено място] за кумулиране наказанията на осъдения О. К. М. по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, вр. с чл. 25 и чл. 23 НК, производството е прекратено, поради оттеглянето му от прокурора. В съдебното заседание по нчд № 2180/2009 г. на Р. РС е представена справка, от която съдът е установил, че същите осъждания с наложени наказания лишаване от свобода на О. М., чието групиране се иска, вече са били предмет на разглеждане. С определение на 18.08.2009 г. по нчд № 1755/2009 г. на Р. РС, X състав, образувано по молба на осъдения, съгласно § 90 от ПР на ЗИДНК (обн., ДВ, бр. 92/02 г., изм., ДВ, бр. 103/04 г. и ДВ, бр. 86/05 г.), съдът е наложил петнадесет години лишаване от свобода като общо най-тежкото наказание за М. от определените му наказания от една година лишаване от свобода по НОХД № 643/2003 г. на РРС и наказанието по НОХД № 384/2002 г. на РОС от общо петнадесет години лишаване от свобода, което се явява предвиденият максимален размер наказание за най-тежкото от престъпленията, за които е осъден по същото дело. Това наказание съдът е определил да се изтърпи при строг режим. Приложен е чл. 25, ал. 2 НК за изтърпяване. С атакуваното по реда на възобновяването нчд № 2180/2009 г. на Русенския РС определение съдът не е разгледал молбата по същество, тъй като е приел, че производството е недопустимо, тъй като наказанията по НОХД № 643/2003 г. по описа на РРС и по НОХД № 384/2002 г. по описа на РОС са групирани в предходно производство с определение от 18.08.2009 г. по нчд № 1755/09 г. на РРС, влязло в сила на 26.08.2009 г. (като необжалвано в предвидения от закона срок). Действията на съда са в съответствие с процесуалния закон по чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, според който не се образува производство, а образуваното се прекратява, когато с влязъл в сила съдебен акт има произнасяне спрямо същото лице относно същите факти, по същия материалноправен въпрос. Проверката от данните по делото показва правилността в действията на съда по прекратяване производството по нчд№ 2180/2009 г. на Русенския РС. Определението е постановено с съответствие с данните по делото и с процесуалния закон. Към датата 25.08.09 г. на образуване нчд№ 2180/2009 г. на Русенския РС по отношение на осъдения М. с определение от 18.08.09 г. по нчд№ 1755/09 г. на РРС, влязло в сила на 26.08.09 г., е било извършено групиране на наказания на искателя по същите дела: НОХД № 643/2003 г. на РРС и НОХД № 384/2002 г. на Р. Ето защо, правилно производството по чнд № 2180/09 г. на РРС е прекратено, тъй като с влязло в сила определение е имало произнасяне по същия материалноправен въпрос, който не е подлежал на пререшаване - определението е породило задължителното си материалноправно действие за страните и за всички останали правни субекти. Неоснователно се твърди от защитата, че са нарушени правата на осъдения, тъй като в атакуваното производство не му е осигурен защитник. Това възражение може да се цени при едно допустимо производство, предпоставки за което са липсвали. Несъответствието в съдебния протокол при изписването на датата на съдебното заседание в протокола като "4.08.2009 г.", вместо като датата "4.09.2009 г.", на която всъщност е постановено атакуваното определение, ВКС счита, че е резултат от очевидна техническа грешка . Това се следва от логическото съждение при сравняване на данните за датата на образуване на делото и датата на насрочването му в съдебно заседание. Логически абсурд е заседанието да се е състояло на 04.08.09 г., преди образуването на делото, което е образувано на 25.08.09 г. О. повече и защото по чнд№ 2180/09 г. на РРС е имало само едно съдебно заседание. Насроченото от съда с призоваването на страните открито заседание е за 4.09.09 г., когато те са се явили лично и е постановено прекратяване на чнд№ 2180/09 г. на РРС. Следователно датата на определението е датата на съдебното заседание, в което то е постановено. Не са налице основания за възобновяване, тъй като не са допуснати твърдяните в искането нарушения по чл. 348, ал. 1 НПК. Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, трето наказателно отделение