Решение № 7395 от 14.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1898/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Чинков пропърти ЕАД, чрез адв. Владикин като процесуален представител, против решение 125 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело 87/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 662/07.04.2023 г. на кмета на община Габрово. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението поради несъответствие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговото обезсилване или отмяна и постановяване на друго, с което да се прогласи нищожността на оспорения административен акт, алтернативно - да се отмени като незаконосъобразен, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците кметът на община Габрово, чрез пълномощника си юрк. Димитрова, Д. В. Б. и ЕТ Баджо-В. Баджаров , чрез пълномощника им адв. Арабаджиев, в писмени отговори и в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците С. Г. Г., Т. В. Х., Т. В. Б., С. И. Ш., Георгиев авто ЕООД, Стеди колор ЕООД и Хербаллаб ООД не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед 662/07.04.2023 г., издадена от зам. кмета на община Габрово в условията на заместване (съгласно заповед 657/06.04.2023 г. на кмета на община Габрово), с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е разпоредено на Чинков пропърти ЕАД в качеството му на собственик и извършител да премахне незаконен строеж: Основен ремонт на сгради с идентификатори 14218.508.386.4, 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7 и 14218.508.386.8 по КККР на гр. Габрово , находящи се в урегулиран поземлен имот (УПИ) I з-д Д. Благоев , кв. 36 по плана на гр. Габрово, състоящ се в изграждане на нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси на втория, третия и четвъртия етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4 и изграждането на 4 броя фундаменти на първия етаж в сграда с идентификатор 14218.508.386.8, изпълнени без издадени строителни книжа в нарушение на чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в хипотезата на заместване и предвид определянето на констатирания незаконен строеж като такъв от четвърта категория, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда изготвянето на констативния акт без извършването на непосредствен оглед на сградите, а само чрез изследване на външния им вид и позоваване на констатациите от предходна проверка във връзка с производството по издаване на заповед по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ за забраняване достъпа до същите строежи и преустановяване на изпълнението на строително-монтажните работи в тях, не съставлява съществено нарушение на регламентираната в ЗУТ процедура. Посочва, че спорният въпрос по делото е дали описаните строително-монтажни дейности в заповедта съставляват текущ или основен ремонт, доколкото за тях не се представят строителни книжа. Приема, че макар в разпоредителната част на административния акт да са описани сгради с идентификатори 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7, никъде в административната преписка или при огледа на вещите лица по делото не се установява извършването на ремонтни дейности по някоя от тях. Достига до извод, че посочването на тези три сгради като предмет на заповедта не води до толкова тежък порок, обосноваващ отмяната й като незаконосъобразна. Приема за недостатъчно конкретизирани описаните в административния акт четири фундамента на първи етаж в сграда с идентификатор 14218.508.386.8. Позовавайки се на заключенията на изготвените съдебно-технически експертизи, излага съображения, че констатираните дупки в пода на тази сграда с разположена в тях арматура, които към този момент са запълнени с бетон, не съставляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Приема, че констатираните в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 строително-монтажни дейности, представляващи подмяна на тухлени зидове попада в дефиницията на основен ремонт, за който са изискуеми строително разрешение и одобрени проекти съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Обосновава извод, че доколкото ремонтни дейности се изпълняват към момента на извършената проверка на имота на 13.02.2023 г. не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1 ал. 3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което законосъобразно от административния орган е разпоредено премахването на констатирания незаконен строеж. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав приема, че съдебният акт е частично недопустим, но не поради изложените от касатора доводи за произнасяне на съда по законосъобразността на нищожен административен акт. Наведените в касационната жалба аргументи относно категорията на строежа, респ. относно компетентността на органа, издател на административния акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са относими към правилността на съдебния акт, но не влияят на допустимостта му. В случая съдът се произнася по допустима жалба, подадена от надлежна страна - адресат на разпореденото с оспорената заповед задължение за премахване. Въпросът относно действителността (валидността) на оспорената заповед е от значение при проверката на извода на съда относно постановяването й от компетентен орган. Решението обаче е недопустимо в частта, в която е постановено с участието като заинтересовани страни на Д. В. Б., ЕТ Баджо-В. Баджаров , С. Г. Г., Т. В. Х., Т. В. Б., С. И. Ш., Георгиев авто ЕООД, Стеди колор ЕООД и Хербаллаб ООД. Страни в съдебното производство по премахване на незаконно строителство по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ са адресатът на заповедта и административният орган. Правата на съсобствениците на поземления имот, в който се намират постройките и тези на останалите съсобственици на сградите не се засягат по никакъв начин от постановения акт. С него не се създават и задължения за тях, поради което същите не е следвало да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото. Недопустимо е да се претендира настъпването на неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Това налага обезсилване на решението в частта, в която е постановено с участието на посочените субекти като заинтересовани страни, както и в частта, в която в полза на ЕТ Баджо-В. Баджаров са присъдени разноски, и прекратяване на производството по делото в тази част. Решението в отхвърлителната му част е неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, или на части от тях, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. От данните в административното производство се установява, че сградите са от четвърта категория, поради което според чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д ЗУТ в тази категория попадат и техните реконструкции и основни ремонти. По делото няма спор, че кметът на община Габрово, на основание на чл. 39, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), определя със своя заповед 657/06.04.2023 г. заместник-кмет, който да го замества за времето на отсъствието му на 07.04.2023 г. Със заповедта изрично се възлага вземането на решения от компетенциите на кмета съгласно чл. 44 ЗМСМА да се изпълняват от посочения заместник-кмет на общината. Не се спори, че оспорената пред съда заповед е издадена и подписана от лицето, определено да замества кмета на община Габрово. Изложеното налага извод за материална и териториална компетентност на същия да постановява заповеди за премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а ЗУТ. Следователно, изводът на съда, че административният акт е валиден като издаден от компетентен орган при условията на заместване, като без правно значение е неговата квалификация и образование, е законосъобразен и обоснован. Мотивите в обжалваното решение относно установените строително-монтажни дейности по отношение на всяка от сградите, предмет на оспорената заповед, в които е прието извършването на основен ремонт, са вътрешно противоречиви. От фактическа страна съдът приема, че в сгради с идентификатори 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7 по КККР на гр. Габрово не са извършвани никакви строително-монтажни дейности. Това обстоятелство е безспорно установено от приетите по делото три заключения на съдебно-техническите експертизи. С него се опровергава констатацията на административния орган за осъществен основен ремонт в тях. Въпреки това при така установените факти съдът достига до неправилен извод за законосъобразност на заповедта в тази й част, който е в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. По отношение на сграда с идентификатор 14218.508.386.8 от вещите лица при огледа на имота не се установява описаното в административния акт изграждане на място на 4 бр. фундаменти на първи етаж в нея, а единствено са констатирани три участъка, на които е излят нов бетон с размери 110/110 см, 100/100 см и 100/100 см, раздалечени помежду си и отличаващи се от съществуващата настилка с по-светлия цвят на бетона. Същите според експертите не съставляват фундаменти, доколкото дефиницията за такъв обект е конструктивен елемент, предназначен да поеме натоварванията от колоната или да ги предаде на земната основа, докато по отношение извършеното на място е формирано заключение за запълване на останали технологични отвори от стара производствена дейност, без връзка с конструкцията на сградата. В § 5, т. 42 ДР ЗУТ се съдържа легална дефиниция на понятието основен ремонт на строеж, а именно: частично възстановяване и/или частична замяна на конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации на строежа, както и строително-монтажните работи, с които първоначално вложени, но износени материали, конструкции и конструктивни елементи се заменят с други видове или се извършват нови видове работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Правилно в мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че по отношение на сграда с идентификатор 14218.508.386.8 не е налице правното основание по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на което е издадена оспорената заповед в тази част. Предвид установеното при проверката на имота от вещите лица наличие само на три запълнени с бетон отвора, неотговарящи на дефиницията на фундамент, извършените строително-монтажни работи по изливане на бетон в тях следва да бъдат квалифицирани като извършването на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ на пода на сграда с идентификатор 14218.508.386.8. В случая не се установява засягане на конструкцията на тази сграда, не са реализирани дейности по премахване и преместване на съществуващи зидове, нито се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ за такъв вид строеж не се изисква разрешение. При така установените факти е неправилен изводът на съда за законосъобразност на заповедта относно разпоредеденото премахване на основен ремонт по отношение на тази сграда. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон в частта, в която оспорването срещу административния акт е отхвърлено като неоснователно досежно сгради с идентификатори 14218.508.386.5, 14218.508.386.6, 14218.508.386.7 и 14218.508.386.8 по КККР на гр. Габрово. Оспорената заповед е незаконосъобразна в тези части и следва да се отмени на основание чл. 146, т. 4 АПК. Настоящият състав счита за неправилни изводите в обжалваното решение относно липсата на порок във формата на заповедта относно осъществения основен ремонт в сграда с идентификатор 14218.508.386.4 и на допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От вещите лица е констатиран основен ремонт единствено на втори, трети и четвърти етаж на сграда с идентификатор 14218.508.386.4, при различни параметри от отразените в констативния акт и в заповедта. В констативния акт строително-монтажните работи са описани като премахване на втория етаж на шест от старите външни, ограждащи (фасадни) тухлени зидове между стоманобетонните колони по югоизточна, североизточна и югозападна фасада на сградата и изграждане на нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси с поставянето на един нов прозорец на всяко междуосие; премахване на третия етаж на шест от старите външни фасадни тухлени зидове от югоизточната и по североизточната фасади на сградата, с изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси с изграждането на един нов прозорец на всяко междуосие; премахване на четвъртия етаж на девет от старите външни фасадни тухлени зидове от югоизточната, североизточната и северозападната фасади на сградата, с изграждане на тяхно място на нови тухлени зидове със стоманобетонни пояси с един нов прозорец на всяко междуосие. Експертизите по делото установяват частична подмяна на компроментирани тухли или редове от старите зидове, изграждането на стоманобетонни пояси на тухлените зидове единствено на втория етаж на сградата, а извършваните дейности по премахване на стари зидове и изграждането на нови според вещите лица са, както следва: на втори етаж 5 междуосия, на трети етаж 1,5 междуосия и на четвърти етаж 12 междуосия. В приложението към третата експертиза на северозападната фасадна стена на втория етаж е отразено частично зазиждане на два прозореца на съществуващи стари зидове, което не фигурира сред описанието на ремонтните дейности от административния орган. Съответно от югоизточната страна на втория етаж на сградата е отразено единствено цялото зазиждане на един прозорец в съществуващ стар зид, противно на включването в констативния акт и заповедта на тази фасадна стена в констатациите за премахване на стари зидове и изграждане на нови такива. Вещите лица не установяват премахване на стари тухлени зидове по североизточната фасада на третия етаж. При тези данни неправилно съдът достига до извод за законосъобразност на оспорената заповед в тази част. Проверката относно спазването на предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК изисквания за форма и съдържание на административния акт е извършена формално. Въз основа на изложените в мотивната част на заповедта факти и обстоятелства не може да се прецени какво точно незаконно строителство подлежи на премахване и в какъв обем по отношение на сграда с идентификатор 14218.508.386.4. Настоящият състав приема, че оспорената заповед съдържа противоречие между мотивната и разпоредителната й част, което води до неясен предмет на наредения за премахване строеж. В обстоятелствената част на заповедта се съдържа описание на извършените в посочената сграда строително-монтажни работи, което не отговаря на констатираните от вещите лица действителни ремонтни дейности. Това води и до неяснота във волеизявлението на органа в тази му част, тъй като не може да се определи еднозначно предмета на премахване. Като незаконен строеж в мотивите на заповедта е посочено осъществяването на основен ремонт, състоящ се за тази сграда в премахването на стари тухлени зидове и изграждането на нови със стоманенобетонни пояси на втори, трети и четвърти етаж, което не дава яснота за конкретните параметри на нареденото за премахване, предвид установеното от вещите лица значително несъответствие между констатираното в административното производство и действителното фактическо състояние на място. Извършването на преценката за законност на един строеж изисква яснота относно обхвата на установеното строителство, като точното му индивидуализиране е от съществено значение и за разграничаване на частта от него, която е изпълнена без строителни книжа. В случай на премахване на целия осъществен основен ремонт на сграда с идентификатор 14218.508.386.4, както е разпоредено в заповедта, би означавало да се премахнат и съществуващи тухлени зидове на втория и третия етаж на сградата, съответно да се възстанови вида само по отношение на неопределени девет броя от общо дванадесет нови тухлени зидове на четвърти етаж. С оглед изложеното настоящият състав намира, че оспорената заповед е с неясен предмет по отношение на тази сграда и от нея не може да бъде установено еднозначно какво точно представлява незаконният строеж основен ремонт, извършен без строителни книжа, за който е наредено премахване. Неяснотата на предмета на административния акт в тази част съставлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и 5 АПК. При издаване на заповедта по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ административният орган следва наред с липсата на строителни книжа за проверявания обект да установи вида, местоположението и всички относими към индивидуализацията на строежа факти. От една страна за това го задължават административнопроизводствените правила за установяване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства съгласно чл. 35 АПК, което задължение в случая не е изпълнено, а от друга ясното и точно описание на подлежащия на премахване незаконен строеж е от значение за последващото изпълнение на заповедта след влизането й в сила. Констатираните нарушения, допуснати при издаването на оспорения административен акт по отношение на сграда с идентификатор 14218.508.386.4 са относими към отменителните основания на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК и като такива, засягащи самото съдържание на волеизявлението, обуславят заповедта да бъде отменена като процесуално незаконосъобразна. Като достига до извод в обратен смисъл, съдът постановява обжалваното решение в противоречие със закона. Това налага неговата отмяна като неправилно и постановяване на друго, с което се отмени заповед 662/07.04.2023 г., издадена от кмета на община Габрово и в тази й част. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на касационния жалбоподател се дължи присъждане на разноски за двете инстанции, които следва да се възложат в тежест на община Габрово. Направените от пълномощника на административния орган възражения за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК на заплатените адвокатски възнаграждения за водене на делото пред административния и пред Върховния административен съд, всяко от тях в размер на 4800 лв., са основателни. Като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, настоящият състав приема, че същите следва да се редуцират и да се присъдят в размер на 2000 лева за всяка една съдебна инстанция. При това положение общият размер на разноските възлиза на 5995 лева, от които 420 лева - внесени държавни такси за образуване на първоинстанционното и настоящото производство, 1575 лева депозити за вещи лица и 4000 лева адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанции съгласно представените договори за правна защита и съдействие, фактури и извлечения от сметка. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, ал. 3 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,