Решение № 7036 от 10.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11602/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс. Образувано е по молба на ГИП 60 ЕООД, ЕИК 200273887, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Д. Тодорова/преди Трифонова/, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение 4896 от 10.05.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм.д. 2592/2023г., с което е оставено в сила решение 47/14.12.2022г. по адм. д. 278/2022 г. по описа на Административен съд Русе. В молбата се твърди, че с договор за продажба на дружествени дялове Д. Тодорова е придобила 100% от капитала на дружеството, като на 30.03.2023г. е вписано като едноличен собственик на капитала и управител на ГИП 60 ЕООД. Молителката твърди, че не е била уведомена от предишния собственик и управител на дружеството за наличие на висящи съдебни производства от и срещу дружеството, като от същия е получила призовка за насрочено за 25.09.2023г. заседание пред Върховния административен съд дело 2523/2023г., по което дружеството е било касатор. Молителката посочва, че при извършена проверка е установила за постановено съдебно решение, като в съдебното заседание пред съда дружеството е било представлявано от адв.Я. Димитров, който се е легитимирал пред съда с пълномощно, подписано от нея. Същата твърди, че не е подписвала такова пълномощно за процесуално представителство, нито е правила изявление за потвърждаване на извършените от адвоката процесуални действия. По изложеното счита, че в съдебното заседание на 24.04.2023г. пред ВАС дружеството не е било надлежно представлявано и по този начин му е било нарушено правото на защита и на участие по делото чл. 239,т.5 АПК. Предвид изложеното моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на Върховния административен съд 4896 от 10.05.2023г. по адм.д. 2592/2023г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответният по молбата изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С. Гачев взема становище за неоснователност на искането. Претендира юрисконсулско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното : Искането е подадено в срока по чл.240,ал.3 АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. Същото е неоснователно. От данните по делото е видно, че с решение 4896 от 10.05.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм.д. 2592/2023г., е оставил в сила решение 47/14.12.2022г. по адм. д. 278/2022 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на ГИП 60 ЕООД против решение 18/121/06440/3/01/04/02, изх. 01-2600/6452#28 от 30.05.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП; чл. 51, ал. 1 и ал. 2, във връзка с чл. 16, ал. 5 и § 1, т. 12 от ДР на Наредба 8/2008 г.; т. 8. 1, предложение първо от договор 18/121/06440 от 23.07.2014 г. и в съответствие с т. 30 от Приложение към Раздел I Общи положения" от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. " на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 226 024, 61 лева (100% от предоставената безвъзмездна помощ) за неизпълнение на заложените в одобрения с договора бизнес план приходи. Съгласно чл.240,ал.1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл.239,т.5 от узнаване на решението. Предвид на данните по делото, настоящият състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. В искането са отмяна се сочи наличие на основание за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния административен съд по чл.239,т.5 АПК. Съгласно чл.239,т.5 АПК актът подлежи на отмяна, когато: 5. страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В конкретния случая като нарушаване на съответните правила, вследствие на което страната не е била надлежно представлявана, се сочи обстоятелството, че в съдебното заседание пред Върховния административен съд на 24.04.2023г. дружеството е било представлявано от адв. Я. Димитров, който е представил пълномощно, подписано от новия управител на дружеството Д. Тодорова/Трифонова/, което пълномощно всъщност не е било подписано от нея,т.е. пълномощникът е действал без представителна власт. За установяване на последното обстоятелство, в съдебно заседание на 07.03.2024г. е било допуснато назначаване на съдебно-графологическа експертиза. От заключението /л.59 63 от настоящето дело/ на вещото лице Д. Дамянова, което заключение като обективно и неоспорено от страните съдът възприема напълно, се установява, че подписът за клиент/упълномощител/ в адвокатското пълномощно от 21.04.2023г., за упълномощаване на адв.Я. Димитров да представлява ГИП 60 ЕООД пред Върховния административен съд, не е изпълнен от Д.Трифонова. Независимо от това обстоятелство, настоящата съдебна инстанция намира, че страната е била надлежно представлявана пред Върховния административен съд. Доводите и аргументите в тази насока са следните: Съгласно чл. 41, ал. 1, пред. последно ЗЗД, когато упълномощителят е юридическо лице, пълномощието се прекратява с прекратяване на юридическото лице, т. е. когато дружеството е представлявано от пълномощник, неговото пълномощие се запазва, дори управителят да е сменен в този смисъл определение 830 от 21.07.2015г. на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, по гр.д. 1907/2015г. Видно от данните по делото, адвокат Я. Димитров е бил упълномощен да представлява ГИП 60 ЕООД от предишния управител И. Пейчева /пълномощното за това е приложено на л.14 от адм.д. 2592/2023г. по описа на Върховния административен съд. Това е така, тъй като по силата на цитираната норма на чл.41,ал.1, прд.последно ЗЗД пълномощно на представителя не се прекратява автоматично след придобиване на 100% от капитала и вписване на Д.Трифонова за управител на ГИП 60 ЕООД. В този смисъл, макар и представеното в съдебно заседание на 24.04.2023г. пред ВАС пълномощно на адв.Я. Димитров да не носи подписа на новия управител Д. Трифонова, дружеството е било надлежно представлявано от адв.Я. Димитров, който е бил упълномощен от предишния управител и това упълномощаване не е загубило автоматично действието си с факта на вписване на нов управител. Следователно, не е налице хипотеза по чл.239,т.5 АПК за нарушено право на защита и като неоснователно, искането на ГИП 60 ЕООД, ЕИК 200273887, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, [улица], представлявано от управителя Д. Тодорова, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение 4896 от 10.05.2023г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, постановено по адм.д. 2592/2023г., следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на процеса молителя ГИП 60 ЕООД, ЕИК 200273887, следва да бъде осъдено да заплати на ДФ Земеделие София разноски по делото в размер на 200лева, съставляващи юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.244,ал.1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,