Решение № 56 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 701/2011 г.

Решение № 56 от 7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 701/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. А. К., действаща лично и като законен представител на А. А. К., приподписана от адвокат И. Д., против решение № 510 от 7.04.2011 г., постановено по гр. д. № 433 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 3758/13.12.2010 г. по гр. д. № 2898/2008 г. на Районен съд-Пловдив и е постановено друго отхвърляне на предявения от Ц. А. К. и А. А. К., последната чрез законния й представител Ц. А. К. против Д. И. К. иск за възстановяване на запазената част от наследството на А. И. К. до размер на * ид. ч. или по * ид. ч. за всяка от тях. К. са изложили твърдения, които по същество се свеждат до неправилно приложение на материалния закон и искат отмяна на атакуваното решение и да се постанови ново за уважаване на предявения иск. Претендират възстановяване на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Д. И. К. оспорва същата. С определение № 915 от 17.10.2011 г., постановено по делото е допуснато касационно обжалване на решението на въззивния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречието му с решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, II г. о. по въпроса: задължително ли е приемане на наследството под опис в хипотезата, в която наследодателя приживе се е разпоредил изцяло с притежаваното от него имущество и права чрез универсално завещание, като предпоставка за упражняване на правото да се иска възстановяване на запазената част на наследник със запазена част. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищците са преживяла съпруга и дъщеря на А. К., починал на 16.09.2008 г., който с универсално завещание е завещал на брат си Д. К. цялото си движимо и недвижимо имущество. Тъй като заветникът не е наследник по закон, то ищците е следвало да приемат наследството под опис съгласно чл. 30, ал. 2 ЗН и тъй като не е съставен опис на имуществата, то искът е неоснователен. С решение № 82 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, II г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е дадено тълкуване, че разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотези, при които наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение или завет, но не и в хипотеза, при която разпореждането е било извършено с универсално завещание, което се споделя и от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното въззивното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново по съществото на спора. Установено е, че ищците са наследниците по закон - преживяла съпруга и дъщеря - на А. И. К., починал на 16.09.2008 г. Със саморъчно завещание от 21.03.2008 г. А. И. К. е завещал на брат си Д. И. К. цялото си движимо и недвижимо имущество. С извършването на универсалното завещателно разпореждане наследодателят И. К. е накърнил запазената част на съпругата и дъщеря си, която съгласно чл. 29, ал. 3 ЗН е по * за всяка. Искът е основателен и завещателното разпореждане следва да бъде намалено с *, от които * за възстановяване на запазената част на Ц. А. К. и * за А. А. К. Ответникът следва да възстанови и направените от ищцата Ц. К. разноски по делото в размер на 2329 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение