Решение № 58 от 19.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 38/2012 г.

Решение № 58 от 19.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 38/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 425, ал. 1, т. 5 от НПК. Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на в. н. о. х. д. № 586/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, отмяна на постановеното по него решение № 294 от 8.08.2010 г. и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В искането се прави довод за допуснато нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, който се поддържа и в съдебното заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият не се явява и не взема становище по искането. Гражданският ищец намира искането за основателно и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени становищата на участващите страни, намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона шестмесечен срок и касае влязъл в сила съдебен акт, непроверен по касационен ред, но подлежащ на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е основателно по следните съображения: Софийският апелативен съд с решение № 294 от 8.08.2011 г. по в. н. о. х. д. № 586/2011 г. е изменил присъда № 119 от 20.04.2011 г., постановена по н. о. х. д. № 2157/2010 г. на Софийски градски съд, като деянието на подсъдимия Б. В. Х. е преквалифицирано от престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 /ред. ДВ, бр. 62/1997 г./ вр. чл. 26, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 313, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1, приложена е давността, поради което и на подсъдимия не е наложено наказание. Решението не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 28.08.2011 г. При постановяване на въззивното решение е нарушен материалния закон. Съображенията на въззивния съд за преквалифициране на извършеното от подсъдимия от престъпление по чл. 257, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 255, ал. 1 пр. 2 от НК /ред. ДВ, бр. 62/1997 г./ в такова по чл. 313, ал. 2 от НК са, че подсъдимият Б. Х. не е възможно да е субект на данъчно престъпление, тъй като не е данъчно задължено лице и инкриминираната дейност той е осъществил по силата на пълномощно. С последното той е представил и пред ДП "Кр. с." справките-декларации с невярно съдържание. Според съда, данъчно задължено лице може да бъде единствено физическото лице И. Й., което е регистрирано като едноличен търговец с фирма "И. - Тр. - И. Н.", но след като то не е привлечено към наказателна отговорност, такава не може да се търси от пълномощника - подсъдимия Х. При правилно установените и приети фактически положения изводът на въззивния съд относно квалификацията на извършеното престъпление, е неправилен. Единственият отговорен субект за осъществената, инкриминирана дейност е подсъдимият, който, представяйки се за пълномощник на физическото лице И. Н., е внасял справките-декларации с невярно съдържание, съставени от него с цел укриване на данъци. Подсъдимият при конкретните факти се явява единственото данъчно задължено лице и той следва да понесе отговорността за извършеното от него данъчно престъпление по чл. 257, ал. 1, вр. чл. 255, ал. 1, пр. 2 /ред. ДВ, бр. 62/97 г./. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че постановеният въззивен съдебен акт противоречи на закона, което е основание за възобновяване на наказателното дело, отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение