Решение № 2343 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2009 г.

Решение № 2343 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10560/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Т. Попгеоргиева, срещу решение № 37 от 13.05.2009 г. по адм. дело № 5667/2008 г. на Административния съд - София-град, с което е обявено за нищожно решение № К-47-0416/07.05.2008 г., издадено от началника на същата митница, в частта, в която на "Кумерио Мед" АД - гр. Пирдоп (със сегашно наименование "Аурубис България" АД), е определена законна лихва за забава върху допълнително определени задължения за ДДС в размер на 2517 лева. В частта за определения от митническите органи размер на ДДС жалбата е била оттеглена пред първоинстанционния съд, поради което не е предмет на настоящото касационно обжалване. В частта, в която съдебното решение се обжалва, се релевират оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора макар съдът да е възприел правилно фактическата обстановка по делото, е достигнал до незаконосъобразни изводи, приемайки, че уведомление № 4416-0033/08.02.2008 г. е индивидуален административен акт. Такъв акт според касатора представлява решението, което съдът е обявил за нищожно. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част. Ответникът по касационната жалба - "Аурубис България" АД - гр. Пирдоп, чрез процесуалния си представител адв. Йорданов, оспорва жалбата и моли да се остави в сила решението в обжалваната му част, като правилно като краен резултат. Подробни съображения са изложени в писмени бележки с искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че "Кумерио Мед" АД (със сегашно наименование "Аурубис България" АД) е бил получател по внос на меден концентрат от Македония при режим "освобождаване за крайно потребление" с ЕАД № 07BG005003Н000236/04.06.2007 г. Съдът е установил също така, че преди постановяване на оспореното пред него решение митническият орган е издал предхождащо решение - уведомление № 4416-0033/08.02.2008 г., с определено задължение за ДДС ведно с лихвата за забава, считано от възникване на задължението по 91 бр. ЕАД, подробно описани в приложена таблица, сред които и процесната ЕАД. Според съда налице е пълна идентичност на определените митнически задължения по основание, размер и страни, поради което издаденото решение № К-47-0416/07.05.2008 г. е нищожно. Обжалваното решение на първоинстанционния съд е неправилно. С решение № 8402/14.06.2011 г. по адм. дело № 14282/2009 г. на Върховния административен съд - IА отделение, на което се позовава и процесуалният представител на ответника в настоящото производство, е обезсилено решението на първоинстанционния съд и е оставена без разглеждане жалбата на "Кумерио Мед" АД срещу уведомление № 4416-0033/08.02.2008 г., издадено от началника на Митница София (сега Митница Столична), като производството по делото пред Върховния административен съд - IА отделение, е прекратено. В решението си Върховния административен съд - IА отделение, е приел, че уведомлението не представлява индивидуален административен акт, тъй като с него само е съобщено на длъжника да заплати възникнало и неплатено вносно митническо задължение, като е указано, че при незаплащане ще се пристъпи към принудително събиране съгласно чл. 211 и чл. 211а ЗМ с издаване на постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ). Според съда уведомлението е част на производството по издаване на индивидуален административен акт - ППСПДВ, което автоматично на основание чл. 21, ал. 5 АПК отрича на уведомлението качеството на такъв. Прието е от съда, че издаденото уведомление няма директни правни последици за неговия адресат, поради което то не представлява индивидуален административен акт. При така възприетото от Върховния административен съд - IА отделение, следва извода, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че последващото решение № К-47-0416/07.05.2008 г. е нищожно, след като е прието в цитираното по-горе решение на Върховния административен съд - IА отделение, че произнасянето на съда по уведомлението е недопустимо и затова решението на съда е обезсилено. При наличие на влязло в сила решение на състав на Върховния административен съд - IА отделение, че уведомлението не е породило правни последици на индивидуален административен акт, то неправилно първоинстанционният съд е приел, че издаденото последващо решение за същите задължения е нищожно. Последното представлява годен индивидуален административен акт и съдът ще следва да се произнесе по него по същество. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за разглеждането му и произнасяне от друг съдебен състав по жалбата срещу решение № К-47-0416/07.05.2008 г. на началника на Митница Столична по същество. Предвид изхода на делото на страните не се присъждат разноски на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, приложим по силата на чл. 228 АПК. Предвид изложеното Върховният административен съд - първо отделение,