Решение № 1370 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2017 г.

Решение № 1370 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9727/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет-Берковица е подал касационна жалба срещу решение № 306/21.07.2017 г. по адм. дело № 109/2017 г. по описа на Административния съд-Монтана, с което са били отменени разпоредбите на чл. 16, т. 5, букви а), б) и в) от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Берковица, приета от този орган с решение № 291 от протокол № 12 от 24.08.2012 г. (изм. с решение № 405 от протокол 17/14.12.2012 г., решение № 570 от протокол 24/19.05.2013 г, решение № 559 от протокол № 24/19.05.2013 г. и решение № 635 от протокол № 27/26.07.2013 г., решение № 844 от протокол № 36/18.12.2013 г., доп. в приложение 2 с решение № 948, протокол № 40/26.03.2014 г., допъл. с решение № 1037/30.05.2014 г., изм. в прил. 3 с решение № 1104 от протокол № 45/18.07.2014 г. и приложение № 2 с решение № 1112 от протокол № 45/18.07.2014 г., изм. с решение № 1224 от протокол № 50/21.11.2014 г., изм. с решение № 1256 от протокол № 51/19.12.2014 г., изм. с решение № 160 от Протокол № 11/29.01.2016 г., доп. в приложение 2 с решение № 393 от протокол № 28/24.06.2016 г., изм. и доп. с решение № 687 от протокол № 41/27.01.2017 г., изм. в приложение № 1, с решение № 687 от протокол № 41/27.01.2017 г.). Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът "Кадиев и Кадиев" АД със седалище и адрес на управление София е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Кадиев и Кадиев" АД със седалище и адрес на управление София, с която са оспорени разпоредбите на чл. 16, т. 5, букви а), б) и в) от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Берковица, приета от Общинския съвет-Берковица с решение № 291 от протокол № 12 от 24.08.2012 г. /изм. с решение № 405 от протокол 17/14.12.2012 г., изм. с решение № 570 от протокол 24/19.05.2013 г., решение № 559 от протокол № 24/19.05.2013 г. и решение № 635 от протокол № 27/26.07.2013 г., решение № 844 от протокол № 36/18.12.2013 г., доп. в приложение 2 с решение № 948, протокол № 40/26.03.2014 г., допъл. с решение № 1037/30.05.2014 г., изм. в прил. № 3 с решение № 1104 от протокол № 45/18.07.2014 г. и приложение № 2 с решение 1112 от протокол № 45/18.07.2014 г., изм. с решение № 1224 от протокол № 50/21.11.2014 г., изм. с решение № 1256 от протокол № 51/19.12.2014 г., изм. с решение № 160 от протокол № 11/29.01.2016 г., доп. в приложение 2 с решение № 393 от протокол № 28/24.06.2016 г., изм. и доп. с решение № 687 от протокол № 41/27.01.2017 г., изм. в приложение № 1 с решение № 687 от протокол № 41/27.01.2017 г. Административният съд допуснал оспорването на дружеството, което представило доказателства, че притежава имот на територията на община Берковица, поради което има задължение да заплаща такса за битови отпадъци. Съдът направил извод, че е оспорен подзаконов нормативен акт, приет от компетентен орган, в съответствие с уредената в чл. 21, ал. 2, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация компетентност на общинските съвети. Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Берковица е била приета с решение № 291 по протокол № 12 от заседанието на Общинския съвет-Берковица, проведено на 24 август 2012 г., по предложение на кмета на община Берковица. При приемането на нормативия акт обаче били допуснати съществени нарушение на правилата, предвидени в Закона за нормативните актове. В нарушение на чл. 26 и чл. 28 ЗНА на интернет-страницата на Общинския съвет-Берковица не бил публикуван проект на нормативния акт заедно с мотиви за обществено обсъждане, съответно не бил внесен такъв проект. Приетата от Общинският съвет-Берковица наредба нямала мотиви. По повод изменение на наредбата, прието с решение № 160 от протокол № 11/29.01.2016 г. били приети новите разпоредби на чл. 16, т. 4 а, 4 б, 4 в и 4 г., но не била отменена разпоредбата на чл. 16, т. 5 от наредбата, макар тя да им противоречала. Според изложените от съда мотиви, оспорените текстове на чл. 16, т. 5, буква "а", "б" и "в" от наредбата не съответствали на предвижданията на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси. Съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет (чл. 67, ал. 2 ЗМДТ). Административният съд отбелязал, че законодателят е установил задължителна за спазване поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, без възможност да се приеме едната или другата от тях. В противоречие със Закона за местните данъци и такси, подзаконовия нормативен акт допускал определянето на размера на таксата за битови отпадъци да се извършва въз основа на данъчната оценка, макар това да било забранено по закон. Начинът на определяне на таксата за битови отпадъци, основан на формалното съчетаване на обема на съдовете и честотата на извозване, бил непропорционален и противоречал на принципа, заложен в чл. 67 ЗМДТ. Изменението на текста на ал. 2 на чл. 67 ЗМДТ съгласно Държавен вестник, бр. 101 от 2013 г., според което размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, е сила от 01.01.2015 г., с оглед на което запазения текст на чл. 16, т. 5 от наредбата противоречал, както на законовите разпоредби, така и на новоприетите в наредбата текстове на чл. 16, т. 4 а, 4 б, 4 в и 4 г. Оспореният текст на чл. 16, 5 от наредбата не кореспондирал и с изменението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, в сила от 01.01.2018 г. ( ДВ бр. 97 от 06.12.2016 г.), направено след подаване на жалбата. С тези мотиви административният съд отменил чл. 16, т. 5, букви а, б и в от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Берковица. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е обосновано и съответства на материалния закон. Наред с допуснатите от Общинския съвет-Берковица съществени нарушения на правилата по приемане на оспорения подзаконов нормативен акт, след внимателен анализ, административният съд е установил и наличието на противоречие между законовата уредба (в редакцията към момента на подаване на жалбата - 20.03.2017 г.) и подзаконовата уредба, предмет на разглеждане, относно начина на определяне на таксата за битови отпадъци. Съгласно чл. 62 от Закона за местните данъци и такси ( доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ (редакция ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. (изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) събиране, включително разделно, на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г.) проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Съгласно чл. 67 ЗМДТ (изм. и доп. ДВ. бр. 97 от 6 декември 2016 г.), когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, по размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. При определяне размера на таксата в зависимост количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3. Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Както точно е посочил административният съд, законовата уредба ползва като основни критерии за определяне на размера на таксата за битови отпадъци, от една страна, разходите за дейността, а от друга-количеството на отпадъците. Определянето на таксата се извършва на друга основа само ако не може да се определи количеството на отпадъците, като във всички случаи данъчната оценка на недвижимите имоти не може да се ползва като основа. Оспорените разпоредби на чл. 16, т. 5 буква а б и в от наредбата, приета от Общинския съвет-Берковиц не съответстват на закона, в неговата редакция към момента на подаване на жалбата, тъй като предвиждат, че таксата за отпадъци се определя въз основа на данъчната оценка на имотите, и то без оглед дали е възможно да се установи количеството на отпадъците. Оспорените разпоредби на чл. 16, т. 5 буква а), б) и в) са действащи от приемането на Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на община Берковица с решение № 291 от протокол № 12 от 24.08.2012 г. Към момента на приемането им е действала законовата норма на чл. 67 от Закона за местните данъци и такси ( редакция изм. - ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.). Според чл. 67, ал. 1 и 2 ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Съпоставката подкрепя извода на първоинстанционния съд, че към датата на приемането на наредбата не е имало забрана за определянето на таксата на основа на данъчната оценка, но още тогава е съществувало изискването да се премине към този начин на изчисляване само ако не може да се установи количеството на битовите отпадъци. Именно с това законово изискване Общинският съвет-Берковица не се е съобразил. Впоследствие с изменението на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ( изм. и доп. ДВ. бр. 101 от 22 ноември 2013 г., в сила от 01.01.2015 г.) е било въведено ограничение относно основата за изчисляване на таксата, като е предвидено, че тази основа не може да е данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Общинският съвет-Берковица е привел подзаконовата уредба в съответствие с тази на закона, що се отнася до начините на определяне на таксата за битови отпадъци, едва с приемането на новите разпоредби на чл. 16, т. 4 а, 4 б, 4 в и чл. 4 г от наредбата съгласно решение № 160 по протокол № 11/29.01.2016 г. Не е било съобразено обаче, че тези нови разпоредби влизат в противоречие с разпоредбите на чл. 16, т. 5 буква а), б) и в) от наредбата, които съветът не е отменил, създавайки положение на вътрешно противоречие в подзаконовия нормативен акт. Поради това касационната инстанция приема, че решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд