Решение № 15425 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2011 г.

Решение № 15425 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2966/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК/. Образувано е по касационна жалба от адв. Албена Добрева от САК, като пълномощник на Стоянка Стоянова Иванова, Николинка Цветанова Георгиева, Светлана Кирилова Георгиева, Ганка Цветанова Капанджиева, Асен Йончев Пометков, Цветан Кирилов Георгиев и Тоню Йончев Пометков, срещу решение от 16.11.2010 г., постановено по адм. дело № 279/2001 г. на Софийски градски съд - административна колегия, с което е отхвърлена жалбата им срещу Отказ № РД -54-754/08.06.1994 г. на кмета на Кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването върху недвижим имот, съставляващ пл. № 4664 в кв. 2, гр. София, м. " Къро". В касационната жалба са релевирани и трите касационни отменителни основания по чл. 209 АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменено отчуждаването на заявения имот. В о. с. з. на ВАС чрез процесуалния си представител - преупълномощения адв. Вл. Иванов поддържат жалбата. Претендират разноски за защита пред ВАС Ответникът-кметът на Столична община, представляван от юрк. Каменова, заявява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба . Сочи, че оспореният административен акт е подписан от заместник- кмета на столична голяма община - Вилхелм Краус, видно от представена заповед за заместване, а мероприятието по отчуждаването е реализирано - отчужденият имот попада изцяло в терена на МНО, който на място е ограден с огради и представлява комплекс от сгради, поради което счита, че е правилен изводът на съда, че в процесния случай не са налице предвидените в чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. предпоставки за възстановяване на собствеността. Предвид горното предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалбата е подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, в производство по реда на чл. 33 и сл. от Закона за административното производство (отм.), във вр. с чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство, Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността, отхвърлил жалбата на настоящите касационни жалбоподатели против Отказ № РД -54-754/08.06.1994 г. на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването върху недвижим имот, съставляващ пл. № 4664в кв. 2, гр. София, м."Къро". Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, включително единична и три тройни съдебно-технически експертизи приел, че постановеният отказ е законосъобразен, тъй като съгласно приложимата в случая норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС не е допустима реституция на отчуждения недвижим имот. До този извод стигнал като съобразил обстоятелствата, че в случая от наследодателя на жалбоподателите е отчужден незастроен недвижим имот, а и мероприятието за което е отчужден имота -за нуждите на МНО, е реализирано-изграден е комплекс от сгради за нуждите на Военен научен институт, осъществен на място върху старите казармени постройки . Приел, че имот № 4664 е отчужден по ЗПИНМ за нуждите на МНО и впоследствие през 1988 г. е преотреден в една част "за административно културно-битови и спортни нужди на МНО", като фактическото строителство до влизане на закона в сила не само е започнало, но е и завършено и са изградени сгради и плътна ограда. Оттук извел решаващия си извод, че не са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПНИНМ и др. да се отмени отчуждаването. По тези съображения съдът потвърдил като законосъобразен административния отказ и отхвърлил жалбата. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. На първо място съдът намира за неоснователно възражението за нищожност на обжалваното решение. В тази насока няма изложени основания, но следва да се посочи константната съдебна практика, че твърдяните пороци в мотивите на съдебното решение не могат да бъдат основание то да бъде обявено за нищожно. Доводът за недопустимост на обжалваното решение е също неоснователен- недопустимо е това съдебно решение, което е постановено при липсващо или ненадлежно упражнено право на съдебно производство, по аргумент от чл. 126 АПК, т. е. при отсъствие на процесуална предпоставка или при съществуване на процесуална пречка за осъществяване на конкретното производство по оспорване на административния акт. В случая не сме изправени пред такава хипотеза, предвид наличието на жалба на настоящите касатори до надлежния съд, с твърдения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения отказ. Оттук и изводът, че съдът е имал право и задължение да процедира, поради което извършените от него процесуални действия са валидни и не подлежат на обезсилване. Решението е правилно. При разглеждане на делото съдът не е допуснал нарушения на процесуалните правила. Твърдението за противното не намира опора в доказателствата по делото. Неоснователно е възражението за нарушение на материалния закон и необоснованост на постановеното решение. Най-напред следва да се посочи, че възражението за нищожност на оспорения административен акт правилно е преценено като неоснователно, тъй като оспореният отказ е подписан от заместник-кмета на Столична община - Вилхелм Краус, видно от приложената на л. 99 от делото заповед № РД -15-2711 от 07.06. 1994 г. за заместване за времето, ползвано от титуляра за платен годишен отпуск. Релевираните в тази връзка твърдения, че"законът не позволява пределегиране", са иррелевантни за спора. Твърдението, че в решението не бил обсъден довода за нищожност на заповедта, не отговаря на действителнотоположение, предвид изложените на стр. 3 абзац 3 мотиви. Посочените в касационната жалба решения на ВАС визират различна фактическа обстановка. Обоснован е и следващият извод на съда, че оспореният отказ е постановен в предвидената за това писмена форма и е мотивиран. Решението е постановено в съответствие с приложимата материално-правна норма на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС и е обосновано, предвид събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност. Приетите по делото, неоспорени единична и три тройни съдебно-технически експертизи безспорно установяват, че процесният имот е отчужден "за нуждите на МНО" по регулачна преписка № 213/1952 г. при действието на ЗПИНМ, и че със заповед от№ 427/1952 г. е одобрен регулационния план на терена на м. "Къро" за нуждите на МНО. По сега действащия план на м. "НПЗ" "Къро", одобрен със заповед № РД-50-09-373 от 08.12.1988 г., имотът попада в кв. 2, парцел I с отреждане "за административно културно-битови и спортни нужди на МНО", като процесният имот попада в средната част на парцел I /заключение на в. л. -л. 234 и скица-л. 236 от делото/. Обоснован е изводът на съда, че мероприятието по отчуждаването е реализирано - отчужденият имот попада изцяло в терена на МНО, който на място е ограден с огради и представлява комплекс от сгради, представляващи действащ обект, осъществен за нуждите на МО/преди МНО/. Данните по представената регулачна преписка № 213/1952 г. опровергават твърдението в касационната жалба "за липса на проведено отчуждаване и за незаконно завземане на имота от Държавата". Не е било спорно по делото, че е бил отчужден незастроен недвижим имот, поради което правилно съдът е приел, че приложимата за случая норма е тази по чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съгласно посочената разпоредба, отмяна на отчуждаването могат да искат лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила, т. е. при тази хипотеза единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването, освен общите условия, регламентирани в чл. 1, ал. 1 отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от териториално-устройствените и благоустройствени закони, изчерпателно изброени в цитирания текст и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство по регулационното отреждане към момента на влизането на закона в сила - 25 февруари 1992 г. В цитираната разпоредба няма изискване от евентуално останала свободна, незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел при спазване на съответните правила, норми и нормативи така, както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон, поради което ирелевантни за спора са твърденията за несъответствие с лдействителната площ на отнетия по двата царски указа имоты. В случая мероприятието по последващото отреждане е реализирано, а в хипотезата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС релевантно е изпълнението по последващото мероприятие, а не по първоначалното, поради което обоснован и законосъобразен е изводът на решаващият съд, че в случая мероприятието, за което е отчужден имота, е реализирано. Законосъобразно при това положение решаващият съд е приел, че не е налице една от кумулативните предпоставки за отмяна отчуждаването, а именно върху терена е извършено фактическо строителство по осъществяване на отчуждителното мероприятие. Останалите твърдения в жалбата са неоснователни, тъй като законодателят не е поставил като изискване строителството да е законно, да е осъществено по отчуждителното мероприятие или по някое от последващите отреждания, тъй като е употребил най-общото понятие "фактическо строителство". При това положение съдебният контрол за законосъобразност на оспорения административен акт включва установяване на правнорелевантния факт дали върху терена на отчуждения имот е извършено строителство. С оглед горното са неотносими към предмета на спора последните твърдения в жалбата- за верността на писмо ДИ № 52/18.05.1993 г. приложено към арх. д. № 1059/1996 г. Законосъобразен е изводът, че с обжалвания административен акт правилно е отказана отмяна на отчуждаването. Упражнявайки съдебен контрол в рамките на приложимия материален закон, съдът е постановил обосновано и законосъобразно решение. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно-съобразено с материалния и процесуалния закон и е обосновано, не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите за присъждане на разноски, с оглед чл. 143, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 228 АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 и ал. 3 от АПК вр. с чл. 228 АПК и чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е своевременно заявено и основателно, поради което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да й заплатят сума в размер на 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение