Решение № 6357 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9939/2024 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от В. Х. Ч. от гр.София чрез процесуален представител адвокат С. Даскалов от САК срещу решение 9519 от 21.06.2024 год. на Административен съд София-град по адм. дело 394/2024 год., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 2153-21-237/19.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е потвърдено разпореждане [номер]/86 от 31.10.2023 год. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображенията за това следните: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираните решение и разпореждане, с които му се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивите за отказа в разпореждането се основават на констатациите, че при възраст [възраст] и установен осигурителен стаж от трета категория 35 год. 03 мес. и 17 дни не са налице хипотезите на чл. 68, ал. 1-2 от КСО и чл. 68, ал. 3 от КСО. Не е налице 39 год. осигурителен стаж в хипотезите на чл. 68, ал. 1-2 от КСО и [възраст] навършена възраст в хипотезата по чл. 68, ал. 3 от КСО. В решението на директора на ТП на НОИ е посочено, че за записите в трудова книжка 231 за периода 02.08.1976 год. до 29.09.1980 год. не е спазено изискването за форма като липсва печат на предприятието, поради което този стаж не се зачита. Органът се е позовал на нормата на т.6, ал.2, б.В от Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж, съгласно която продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж се отбелязва с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на предприятието. Прието е също така, че представеното от касатора УП-3 112 от 20.09.2023 год. издадено от Медицинска техника инженеринг ООД със заверен осигурителен стаж за периода 02.08.1976 год. до 29.09.1980 год. е анулирано от осигурителя, тъй като лицето не е било служител на дружеството. Решението на директора на ТП на НОИ е обжалвано пред Административен съд София-град, който с процесното решение отхвърля жалбата на Ч.. За да постанови акт с процесното съдържание първоинстанционният съд е приел за правилен извода на органа, че не следва да се зачита на осигурителен стаж времето от 02.08.1976 год. до 29.09.1980 год., тъй като този стаж не е удостоверен съгласно изискванията на Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документ за трудов стаж. За този период трудовата книжка не е оформена съгласно изискванията на действалия към момента нормативен акт, поради което същата няма доказателствена сила за осигурителния стаж и доход на лицето по силата на §9, ал.1 от ПЗР на КСО. Решението е неправилно. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Спорният въпрос в първоинстанционното производство е относно зачитането на осигурителния стаж на лицето за периода от 02.08.1976 год. до 29.09.1980 год. отразен в трудова книжка 231, който според органа не следва да се зачита, тъй като същият се явява незаверен според изискванията на Инструкция 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж. Съдът е споделил този извод на пенсионния орган като се е позовал на нормата на чл.6, ал.2, б.В от горепосочената инструкция. Съгласно този текст продължителността на придобития от работника или служителя трудов стаж към датата на прекратяване трудовия договор, изчислена по посочения в т. 7 от тази инструкция начин, която се отбелязва на следващия ред под вписването за напускане работа с цифри и думи и се подписва и подпечатва с печата на учреждението, предприятието или организацията по начин да засегне двете страници . В настоящия случай видно от представеното копие от трудова книжка 231 на стр.10-11 е отразен трудовият стаж на В. Ч. от 02.08.1976 год. до 01.11.1979 год., от 01.11.1979 год. до 31.12.1979 год. и от 01.01.1980 год. до 29.09.1980 год. общо в размер на 4 год. 01 мес. и 27 дни. Стажът е заверен с правоъгълен печат на предприятието, подпис на счетоводителя и на директора. Положен е и кръгъл печат на предприятието по начин, който засяга двете страници. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че заверката на процесния стаж е извършена в съответствие с приложимата към момента на полагане на труда правна норма на чл.6, ал.2, б.В от Инструкция 2492, поради което същият следва да бъде признат от пенсионните органи. Налице е касационното основание по чл.209, т.3 от АПК, а именно неправилно приложение материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени, а преписката да се върне на пенсионния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването на закона дадено с настоящото решение. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото за двете съдебни инстанции. Следва да се осъди ТП на НОИ София-град да заплати на В. Х. Ч. разноски за касационната инстанция в размер на 30 лева държавна такса и 1000 лева адвокатски хонорар, както и разноски за производството пред Административен съд София-град в размер на 750 лева за адвокатски хонорар. Предвид изложеното на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.второ от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение