Решение № 14120 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2009 г.

Решение № 14120 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7876/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Христо Петков Захариев, от гр. Елена, чрез неговия пълномощник и на община Елена чрез пълномощника на кмета на общината срещу решение № 84/14.03.2009 г. по адм. д. № 817/2008 г. на Административен съд гр. Велико Търново. Считат обжалваното решение за неправилно и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Рада Стоянова Стоянов и Стефан Раднев Стоянов не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Стефан Раднев Стоянов и Рада Стоянова Стоянова срещу заповед № РД0205-159/24.04.2008 г. на кмета на община Елена, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ им е наредено да премахнат заварен строеж - стопанска сграда, попадаща в УПИ VI-46 и VII-45, в кв. 9 по плана на с. Тюдовци и да освободят частта от имота, попадаща в УПИ VII-45, в кв. 9 по плана на селото. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В заповедта липсват факти и обстоятелства, които да обосновават наличието на неподходящ строеж съобразно чл. 195, ал. 1 и 5 ЗУТ. В констативния акт, на който се позовава оспорената заповед, като фактическо основание е визирано единствено, че жалбоподателите претендират неоснователно собственост върху УПИ VII-45 и поради това следва да освободят частта от имота, заета от тяхната сграда, като премахнат същата. По същество заповедта е издадена в защита правото на собственост на Захариев, като липсват материалноправни предпоставки за постановяването й. Така постановеното решение е правилно и обосновано. В този смисъл съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Установил е, че за приложението на посочената като правно основание правна норма не са налице релевантните за приложението й факти. Нормата предвижда две хипотези, които не са в условията на кумулативност. Достатъчно е да са установени релевантни факти от която и да е от двете хипотези, да са настъпи една от правните последици на чл. 195, ал. 5 ЗУТ - премахване в едната хипотеза или задължение за извършване на необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността, на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите в другата хипотеза. В случая нито една от тези хипотези не е налице, нито пък е описана в оспорения административен акт. При липсата на предвидените в хипотезиса факти, не може да настъпи правната последица на диспозицията на правната норма- премахване на сграда. В разглеждания аспект правилен е правният извод на съда, че по същество се разрешава спор за материално право, чиято защита не може да бъде реализирана по реда на съдебноадминистративния контрол. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за касирането му и същото като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение