Решение № 130 от 7.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11108/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Виденов, на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София, чрез представител по пълномощие адв. М. Григорова от Адвокатска колегия - София срещу Решение 31603/27.09.2025 год., постановено по административно дело 2324/2025 год. по описа на Административен съд София-град. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните норми, както и в противоречие с трайната практика на Върховния административен съд (ВАС) по сходни казуси. По отношение на твърдението за наличие на допуснато нарушаване на съдопроизводствените правила, в касационната жалба се твърди, че съдът неоснователно не е допуснал до разпит поискан от административния орган свидетел с цел установяване на относими към спора факти и обстоятелства. По отношение на твърдението за противоречие на съдебния акт с материалния закон, от страна на касатора е заявена неправилност на изводите на съда относно момента на прилагане на принудителната административна мярка (ПАМ). По мнение на оспорващия, от приложената по делото и неоспорена справка от електронната система на Център за градска мобилност ЕАД (ЦГМ) е видно, че са осъществени два броя проверки на процесния автомобил на дата 06.02.2025 год. в 11:18:32 часа и в 11:18:56 часа, като резултатите от тези проверки са именно Неплатил за Синя зона. Твърди се също, че както часът на проверката, така и часът на поставяне на техническото средство скоба са отразени на съобщението (розов талон) прикрепен към лекия автомобил. Според оспорващия, безспорно е установено, че към момента на извършване на проверките и поставяне на техническото средство, водачът не е бил при автомобила и не е заплатил за паркирането, като кратко съобщение (СМС) е пуснато в 11:18:56 часа от място, различно от мястото на паркиране на автомобила. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че часът на поставеното на автомобила съобщение не кореспондира на часа на изготвените снимки и че реално, скобата е поставена след 11:24 часа, доколкото изпратеното до жалбоподателя съобщение за поставената скоба е с час 11:20 часа. Противно на приетото от съда, според касатора, прилагането на ПАМ задържане с техническо средство тип скоба не се прилага нито с изпращането на уведомление със СМС за поставената скоба, нито с изготвянето на снимки, доколкото това са действия, следващи прилагането на ПАМ. В този смисъл се твърди, че необходимото за тези действия технологично време е логическото обяснение за разминаването в часа на електронната справка, снимките, работния протокол и съобщението. Позовавайки се на относимата нормативна регламентация, касаторът извежда извод, че задължение на всеки водач, паркирал автомобил в зоните за платено почасово паркиране е да заплати дължимата такса, като при заплащане със СМС, водачът е длъжен да изпрати съобщението веднага след заемане на паркомястото, преди да е напуснал автомобила и след като е получил потвърдителен СМС. Едва след получаване на потвърждение, чрез обратен СМС, получен преди напускане на автомобила се счита, че плащането е успешно. Твърди се, че в конкретния случай, тези нормативни изисквания не са спазени от водача, като последващото изпращане на съобщение за поставената скоба не е задължително и не е елемент от прилагането на ПАМ. В заключение се твърди, че при постановяване на съдебния акт, от страна на първоинстанционния съд не е съобразена относимата практика на ВАС, посочена, както в писмените бележки, така и в настоящата касационна жалба. В съответствие с горните доводи и аргументи е заявено искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и произнасяне по същество на спора с отхвърляне на жалбата против оспорената ПАМ. Заявено е и искане за присъждане на разноски за двете съдени инстанции. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител адв. М. Григорова, поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, като формулира искане за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Ответникът В. П. В. от гр. София, чрез представител по пълномощие адв. Н. Сугарев от Адвокатска колегия София представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като заявява, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с целта на закона. Оспорено е твърдението за наличие на нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане до разпит на поискан от административния орган свидетел, доколкото строго формалната процедура по прилагане на процесната ПАМ е нормативно регламентирана и се доказва посредством надлежно съставените писмени доказателства, а не посредством свидетелски показания. Оспорено е твърдението на касатора, че от съществено значение е дали водачът е бил в автомобила към момента на заплащане на дължимата такса посредством СМС, доколкото в случая е относим фактът на извършване на плащането, а не откъде е извършено това плащане. Споделят се изводите на съда, че при установяване на действителната фактическа обстановка, съществено значение имат изготвените при поставяне на скобата снимки с отразеното на тях време, както и липсата в настоящия случай на изискуемата се първа снимка преди поставяне на скобата. Позовавайки се на приложената по делото справка от електронната система на ЦГМ, ответника по касация формира извод, че към момента на извършване на проверката от компетентния да постанови ПАМ оран Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в 11:22:03, системата регистрира резултат заплатил, което препятства поставянето на скоба. По отношение на твърдението за противоречие на първоинстанционното съдебно решение с цитирана в касационната жалба практика на ВАС, ответникът твърди, че посочената практика се явява неотносима към настоящия правен спор, доколкото е постановена при други фактически обстоятелства. В съответствие с така заявените доводи е формулирано искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. В съдебно заседание, ответникът по касация, чрез процесуалният си представител адв. Н. Сугарев оспорва касационната жалба и формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено становище дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, доколкото не са налице заявените касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореният съдебен акт, състав на Административен съд София-град е отменил принудителна административна мярка (ПАМ) от 06.02.2025 год. принудително задържане с техническо средство тип скоба на МПС с рег. [рег. номер], описана в съобщение В 2574484/06.02.2025 год., издадено от контрольор 32 Ц. Виденов Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София и в тежест на административния орган е присъдил разноски в размер на 310,00 лева. При постановяване на този правен резултат, първоинстанционният административен съд е приел за установено, че при извършена на 06.02.2025 год. в 11:18:32 ч. и в 11:18:56 часа проверка от Я. Станойчева контрольор в ЦГМ, гр. София е установен резултат Неплатил за синя зона по отношение на МПС с рег. [рег. номер]. Във връзка с този резултат и видно от Протокол за блокирани автомобили на ЦГМ, дирекция Паркиране и мобилност, гр. София, по отношение на този автомобил е приложена ПАМ - принудително задържане с техническо средство тип скоба, като в протокола е вписан час на прилагане на ПАМ - 11:18 часа. Върху автомобила е поставено и съобщение В 2574484/06.02.2025 год. с отбелязана дата и час на поставяне на скобата 6.2, 11:18 часа. Като автор на съобщението е вписан Контрольор 32. Към административната преписка е приложена справка за извършена проверка на ППС [рег. номер] за дата 06.02.2025 год., от която се установява получен СМС за Синя зона, изпратен на 06.02.2025 год. в 11:20:37 часа (изтичащ на 06.02.2025 год. в 12:22:38) от [тел. номер] (телефонният номер на жалбоподателя) към телефонен номер 1302 със съдържание [рег. номер] и със статус валиден. От страна на жалбоподателя е представена и разпечатка на екранна снимка на получените от него съобщения, от която се установява, че в 11:20 часа е получил съобщение с текст - заплатихте паркиране на автомобил с рег. [рег. номер] до 12.22 в синя зона. В същият час 11:20, жалбоподателят е получил и последващо съобщение с текст [рег. номер] има поставена скоба в Синя зона. Във връзка с така получените съобщения и след пристигане на място, жалбоподателят е заплатил на служителите на ЦГМ сумата от 30 лева в 12:20 часа (видно от приложения фискален бон), след което техническото средство тип скоба е било отстранено. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна, съдът е приел, че ПАМ е постановена от компетентен административен орган при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност. По отношение на материалната законосъобразност на ПАМ, съдът, позовавайки се на разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 99, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е приел, че материалноправните предпоставки за прилагане на мярката са: паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността му момент, като законосъобразното прилагане на ПАМ изисква кумулативното наличие на тези предпоставки. В случая, от анализа на приложените по делото доказателства, съдът е приел наличието на несъответствие по отношение точния част на прилагане на ПАМ, доколкото в съобщението е посочен час 11:18 часа, който не кореспондира с фотоснимките на заскобения автомобил - 11:24:52 ч. Съдът е установил и неизпълнение на изискването на т. 7 от Заповед СОА18РД-95-454/03.08.2018 год. на кмета на Столична община (СО), указваща задължение за заснемане на превозното средство преди блокирането му заедно с регистрационния номер. По мнение на съда, неспазването на това изискване внася съмнение кога всъщност е поставена скобата на автомобила, тъй като всички останали снимки са след заскобяването и с посочен час след 11:24 ч. След анализ на приложените по делото доказателства, съдът е формирал извод, че скобата е поставена след 11:24 часа, а не в 11:18, както е отразено в Протокола на екип скоби код 32 за блокирани автомобили от 06.02.2025 год., като в подкрепа на този извод се е позовал и на часа на изпращане на текстовото съобщение (СМС-а) до жалбоподателя за поставената скоба 11:20 ч. В този смисъл е прието, че заплащането на престоя на МПС в Синя зона в 11:20 часа е предхождащо поставянето на скоба, което е станало след 11:20 часа. При тези данни, съдът е приел, че в 11:20:37 часа жалбоподателят е изпратил СМС за заплащане на таксата за паркиране, като от този момент не са били налице основания за принудително задържане на автомобила чрез поставяне на техническо средство и мярката е била приложена незаконосъобразно. В допълнение, съдът е посочил, че с приоритет следва да се ценят снимките, направени на мястото на паркиране на автомобила, съобразно заповедта на кмета, като в случая липсва снимка с час - 11:18, в който е приложена ПАМ. Отчетено е и обстоятелството, че от техническа гледна точка не би следвало да е възможно да се заплати почасово паркиране чрез изпращане на СМС, ако преди това върху автомобила, за който се изпраща съобщението, вече има поставена скоба. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е отменил оспорената ПАМ и в тежест на административния орган е присъдил разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспорената ПАМ е постановена от компетентен административен орган и в съответствие с изискванията за форма по отношение на тази категория административни актове. Настоящият състав намира за неоснователно заявеното от касатора твърдение за наличие на допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с отхвърленото от съда искане на ответния административен орган за допускане до разпит на свидетел. С молба от 18.06.2025 год., процесуалния представител на ответния административен орган е формулирал доказателствено искане допускане до разпит на един свидетел в режим на довеждане колега на ответника от екип скоби, с показанията на който да се установят фактите около процесното паркиране, извършената проверка, прилагането на ПАМ, местонахождението на водача и извършеното нарушение. При така формулираните обстоятелства, първоинстанционният административен съд обосновано е отхвърлил това доказателствено искане, доколкото дейността по прилагане на ПАМ принудително задържане на МПС с техническо средство тип скоба е нормативно регламентирана със Заповед СОА18-РД-95454/03.08.2018 год. на кмета на СО и Инструкция за работа на служителите на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор и като строго формална процедура, законосъобразното й осъществяване следва да се доказва посредством надлежно съставените писмени и веществени доказателства (съобщения, протоколи, фотоснимки), а не посредством свидетелски показания. В допълнение следва да се посочи, че по част от обстоятелствата, които ще се удостоверяват чрез свидетелските показания липсва спор обстоятелството за местонахождението на водача, по което липсва спор, че водача е бил извън превозното средство. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, настоящият касационен състав приема следното: Разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП указва, че служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. От своя страна, текста на чл. 99, ал. 1 от ЗДвП указва, че в населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в определени часове на денонощието, като ал. 3 предвижда, че общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Анализът на цитираната правна регламентация обосновава извод, съгласно който, фактическият състав за законосъобразното прилагане на ПАМ принудително задържане на ППС с техническо средство тип скоба, изисква кумулативното наличие на следните елементи: 1. Наличие на ППС, паркирано в зона, определена за платено паркиране; 2. Паркирането да е във време, за което е дължимо заплащане; 3. Да е установена липсата на извършено плащане, за времето, за което такова е дължимо. Липсата на който и да е от тези елементи от фактическия състав обосновава незаконосъобразност на приложената ПАМ. В случая, в хода на административното производство, както и в хода на съдебното дирене, от страна на административния орган, чиято е тежестта на доказване по смисъла на чл. 170, ал. 1 от АПК, не са ангажирани доказателства, които да удостоверят по безпротиворечив начин, че към момента на действителното прилагане на ПАМ, за автомобила не е заплатена дължимата такса. От приложената към административната преписка справка от електронната система на ЦГМ за извършената проверка за автомобил с рег. [рег. номер] се установява, че на 06.02.2025 год. в 11:20:37 часа е изпратено съобщение (СМС), което е валидно, т.е. към посочения момент е налице валидно заплатена такса за престой в Синя Зона. От същата справка се установява, че запитване за автомобила са извършени в 11:18:32 часа и в 11:18:56 от Я. Станойчева контрольор в ЦГМ, при които е получен отговор, че за автомобила не е платена такса за престой в Синя зона. В 11:22:03 часа отново е направено запитване до електронната система на ЦГМ, но този път от контрольор 32 Скоби, при което е получен отговор за платена със СМС такса за Синя зона. Горните фактически установявания подкрепят извода на първоинстанционния съд, че посочения от административния орган час за прилагане на ПАМ 11:18 часа не кореспондира с останалите доказателства по делото. Действително, в Съобщение В 2574484 и в Протокол за блокирани автомобили, като час на поставяне на техническото средство скоба на лекия автомобил с рег. [рег. номер] е посочен 11:18. При това положение, липсва логическо обяснение, защо административният орган постановил ПАМ контрольор 32, след като е поставил скобата в 11:18 часа, четири минути по-късно в 11:22:03 часа е направил запитване до електронната система, дали за автомобила е заплатена такса, при което е получил отговор, че таксата е валидно платена. Обосновани са и доводите на първоинстанционния съд, че по отношение на точния част на поставяне на техническото средство, следва да се отчете и времето на изготвяне на приложените по делото снимки, удостоверяващи прилагането на ПАМ. Видно от последните, като дата и час на изготвяне на 5-те снимки са отбелязани съответно 06.02.2025 11:24 и 11:25. Както основателно е посочил и съда, както в т. 6 от Заповед СОА18-РД-95454/03.08.2018 год. на кмета на СО, така и в т. 5 на Раздел ІІІ от Инструкция за работа на служителите на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в сектор Принудително задържане от отдел Паркиране на дирекция Паркиране и мобилност, изрично е указано задължението на контрольора да направи най-малко 5 броя снимки с дигиталния фотоапарат на неправилно паркираното ППС, преди и след блокирането му. В нарушение на това задължение, по административната преписка липсва снимка на ППС, преди блокирането му, а на снимките, показващи поставената скоба, като час е отразен 11:24 и 11:25, към който момент дължимата за престоя такса е била платена. Анализът на така установените фактически обстоятелства показва, че извършеното от административния орган (контрольор 32) запитване в 11:22:03 до електронната система кореспондира с последващото поставяне на скобата, удостоверено посредством снимките, изготвени в 11:24 и 11:25. Аргумент в подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, че водачът на лекия автомобил е получил в 11.20 часа СМС-съобщение от електронната система на ЦГМ за валидно заплатено паркиране на [рег. номер] до 12:22 часа в Синя Зона, като след това съобщение е получил и последващо, указващо поставената скоба. В съответствие с горните доводи, обоснован се явява извода на първоинстанционния административен съд, че заплащането на престоя за лекия автомобил с рег. [рег. номер] в Синя зона, извършено в 11:20 часа е предхождало поставянето на скобата, поради което в случая не са били налице основания за принудително задържане на автомобила чрез поставяне на техническо средство и ПАМ е била приложена незаконосъобразно. В съответствие с горните мотиви следва извода, че разпоредената от служител на длъжност Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор в Център за градска мобилност ЕАД, гр. София ПАМ принудително задържане посредством техническо средство (скоба) на пътно превозно средство с рег. [рег. номер] се явява незаконосъобразна. Като е достигнал до идентичен правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила. По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 153,39 евро, равняваща се на 300,00 лева за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, доказана с приложения по делото Договор за правна защита и съдействие 140697 от 01.11.2025 год. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,