Решение № 14249 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2009 г.

Решение № 14249 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10259/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Димитър Христов, Христо Иванов и Антоанета Конова, всички от гр. София са обжалвали решението 16.05.2009 г. постановено по адм. д. № 5072/2007 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, с което е отхвърлена жалбата на Христо Иванов Митков срещу заповед № ДК - 02-СО- 56/15.-9.2007 г. на началника на Столична регионална дирекция за национален и строителен контрол като неоснователна Ответникът Столична РДНСК чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението. Представителят на Върховната административен прокуратура дава заключение за правилност на решението и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 1 т. 3 АПК, прие следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. Съответни на доказателствата изведени от данните по делото са съображенията за наличие на незаконен строеж " Двуетажна жилищна сграда с две пристройки ", находящ се в УПИ III - 715, кв. 2 по плана на гр. София, "Манастирски ливади - запад" констатиран с констативни актове послужили като основание за издаване на оспорената заповед. След като в конкретния случай строежът е извършен без наличие на строителни документи - разрешение за строеж и одобрен проект и в несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план, одобрен със заповед № РД - 50-432/1.06.1995 г. а главния архитект, който не е предвиждал допълнително застрояване, а основното е пететажно масивно, при което законосъобразни са изводите на административния орган, а така също и на съда, че строежа като незаконен подлежи на премахване. Установено е било по безспорен начин, че последния не е деклариран в срока по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ, в предвид времето на извършването му - 1994 г., поради което преценката на съда за неприложимост на § 16 от ПР на ЗУТ, а за приложение на хипотезата на чл. 225, ал. 2 т. 2 ЗУТ е законосъобразна. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.