Решение № 50025 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2022 г.

Решение № 50025 от 14.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1682/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 50873 от 28.11.2022 г. по касационната жалба на "Летище София" ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 79/19.01.2022 г. по в. гр. д. № 11361/2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е отменено решение от 14.06.2021 г. по гр. д. № 35546/2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Х. срещу "Летище София" ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване незаконността на уволнението и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение и вместо тона исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ са уважени, последният от които за сумата 12 465. 78 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос в две разновидности: Дали при разглеждането на иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ за определянето, че един служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници, не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, е достатъчно да се установи, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление? Доказването, че определена длъжност йерархично не е пряко подчинена на ръководителя на предприятието, а субординацията е опосредена от друг ръководител, представлява ли самостоятелно основание за приемането, че тази длъжност не е част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ вр. с § 1, т. 3 ДР на КТ? Въпросът е по приложението на § 1, т. 3 ДР на КТ и чл. 328, ал. 2 КТ. Настоящият състав приема разрешението на този въпрос в посочените и от въззивния съд решение № 272/14.10.2016 г. по гр. д. № 1691/16 г., на ВКС, IV г. о., решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/09 г. на ВКС, III г. о., решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/12 г. на ВКС, IV г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/11 г. на ВКС, IV г. о. както следва: характерът на длъжността като ръководна, се определя от длъжностната характеристика; същественото е какви са трудовите функции, подчинености и отговорности; не е част от "ръководството на предприятието" лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес в поделение на предприятие, когато ръководителят от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т. е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Ответникът по касационната жалба М. Х. Х. я оспорва с доводи за нейната неоснователност. По основателността на жалбата и на основание чл. 290 и сл. ГПК: За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел следното: С договор от 05.06.2020 г. е възложено управлението на изпълнителен директор на "Летище София" ЕАД и със заповед от 28.04.2020 г. е одобрен бизнес планът на дружеството за 2020 г. Изпълнителният директор на "Летище София" ЕАД е имал право на прекрати трудовите правоотношения със служители, които са част от ръководството на предприятието, на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Но ищецът не е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл. 328, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ поради следното: При разглеждането на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ при уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнение служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията на длъжности (подчертаването е от въззивния съд) в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. Но както е прието в решение № 272/14.10.2016 г. по гр. д. № 1691/16 г., на ВКС, IV г. о., решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/09 г. на ВКС, III г. о., решение № 249/04.07.2013 г. по гр. д. № 1358/12 г. на ВКС, IV г. о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/11 г. на ВКС, IV г. о. не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т. е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Ищецът не е част от ръководството на предприятието, видно от наименованието на длъжността му, от длъжностната характеристика и от поименното щатно разписание. Ищецът е началник на отдел и е пряко подчинен на директора на дирекция "Наземно обслужване" на "Летище София" ЕАД, който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството. Липсва първата и най-важна предпоставка за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ и само на това основание същото е незаконосъобразно. Без значение е, че са налице други предпоставки по чл. 328, ал. 2 КТ – подписан договор за управление, макар и за нов мандат, както и одобрен бизнес план за 2020 г. и че принципно изпълнителният директор е имал право да уволни ищеца. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя (ответник по исковете по чл. 344, ал. 1 КТ) Летище София ЕАД, че изводът на въззивния съд, че ищецът не е бил част от "ръководството на предприятието" на ответника по смисъла на чл. 328, ал. 2 вр. § 1, т. 3 от ДР на КТ е неправилен. За такъв извод не е достатъчно да бъде установено, че ищецът не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, а е организационно подчинен и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие - на директора на дирекция "Наземно обслужване" на "Летище София" ЕАД, който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството. Нито е достатъчно да бъде установено, че ищецът е подчинен и на двамата заместници на директора на дирекция "Наземно обслужване" на "Летище София" ЕАД, както той твърди в касационното производство. В съответствие с установената съдебна практика за такъв извод е необходимо да бъде установена по-сложна йерархическа опосреденост - ръководителят да е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т. е. да съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. В случая такава не се е установена и не се твърди. Въззивният съд не е установил, че длъжността на ищеца се намира в поделение на работодателя, нито, че той е бил организационно подчинен едновременно както на преките си административни ръководители в съответното поделение, така и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие (не е установил множество подчинености на множество други длъжности в поделението и в предприятието). Настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд, основан на мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на предприятието на работодателя, е приет в нарушение на материалния закон – на нормите на цитираните разпоредби на чл. 328, ал. 2 КТ и § 1, т. 3 ДР на КТ. При тези изводи и като взе предвид извода на въззивния съд за наличието на останалите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание – чл. 328, ал. 2 КТ, настоящият състав намира, че нарушението е съществено, защото се е отразило на правилността на извода на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и на обусловените от него два иска – с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 325, ал. 1 КТ за уважения размер. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен и довода на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд, че видно от наименованието на длъжността му и от длъжностната му характеристика ищецът не е част от ръководството на предприятието. Трудовите функции на длъжността, която е заемал ищецът - ръководител на отдел "Пътническа агенция" към дирекция "Наземно обслужване" на Летище София ЕАД, са включвали ръководството на трудовия процес в рамките на отделното звено на предприятието - отдел "Пътническа агенция" (на когото съгласно приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика е било възложено да ръководи, организира, координира и контролира основните и специфични дейности в отдела по обслужване на клиентите на Летище София ЕАД, както и да организира и ръководи непосредствено дейността на отдела чрез възлагане на задачи на подчинените си). Следва изводът, че длъжността е била ръководна по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ и по отношение на нея е могло да бъде приложено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ. От изложеното следва изводът, че касационната жалба е основателна, че уволнението е законосъобразно, а не незаконно и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ са неоснователни и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция, предвидени с разпоредбата на чл. 293 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за сумата 12 465. 78 лева следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно за сумата 1 680 лева за адвокатско възнаграждение, която включва ДДС (1 400 лева плюс ДДС) и 359. 32 лева разноски за държавни такси за касационната инстанция, а ответникът в касационното производство няма право на разноски. Ответникът в касационното производство прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Възнаграждението по първите два иска, определено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 НМРАВ, е в минимален размер 650 лева, а по третия – определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, е в минимален размер 1 521. 92 лева. Сборът от двете суми съгласно чл. 2, ал. 5 НМРАВ е по-голям от уговорените и заплатени 1 680 лева, които включват и ДДС. Поради което настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 293 ГПК съдът