Решение № 14151 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2014 г.

Решение № 14151 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1420/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Орфей-Б" АД моли да бъде отменено решение № 2759/4.12.2013 г. по адм. д. № 2556/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 131101293/13.06.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Пазарджик, в частта за извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС на ползван данъчен кредит за м. 4.2010 г. и допълнително начислен ДДС 75 684,16 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "ОДОП" -Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Орфей-Б" АД против РА № 131101293/13.06.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Пазарджик, в частта за извършена корекция по чл. 79, ал. 3 ЗДДС на ползван данъчен кредит за м. 4.2010 г. и допълнително начислен ДДС 75 684,16 лв с лихви. Корекцията е извършена за м. 4.2010 г. на ползвания данъчен кредит за покупка на дървесина, обработвана от касатора. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил правилен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения в РА на ревизираното лице. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, като съдът е достигнал до обоснован извод за тяхната неоснователност, който се възприема напълно от настоящата инстанция, поради което доводите не следва да се повтарят. Погрешно в РА е посочено, че липсват 8568,36 без да е посочено куб. м или бройки. Сумата представлява сбор от липсващите 5214 бр. крачета и 3354,36 куб. м. дървесина, установените след проведена инвентаризация и сравнение на данните в нея с отразената в счетоводството произведена готова продукция, която не е установена като налична при инвентаризацията. Допусната неточност не е съществена, тъй като изчислението на дължимият за доначисляване ДДС по чл. 79, ал. 3 ЗДДС е извършено правилно по стойността на липсващите кубични метри дървесина и бройки крачета. След подробен анализ на доказателствената стойност на инвентаризационния опис, подписан без възражения от присъствалия на инвентаризацията управител на касатора, потвърден от показанията на разпитаните свидетели, съдът обосновано е приел, че възраженията на жалбоподателя за неправилно изчисление на липсващата готова продукция са неоснователни. Правилно съдът е отхвърлил възражението за непризнат рандеман, доколкото в счетоводството не са налични данни за неговото определяне, а и по чл. 79, ал. 3 ЗДДС се начислява данък върху стойността на липсващите стоки. В случая не са определяни обеми на произведените стоки, а са ползвани счетоводни данни за произведените от касатора стоки и въпросът за производствените загуби от суровината няма значение за спора по делото. Съдът е извършил правилна преценка и на заключенията на вещите лица, които не оборват констатираните наличности от готова продукция при инвентаризацията, значително отличаващи се от отразената в счетоводството като налична готова продукция на касатора. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер още 669,52 лв поради промяната в чл. 7 и 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,