Решение № 14456 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2012 г.

Решение № 14456 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7521/2012 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР, София (ОДМВР), против Решение № 330/20.04.2012 г., постановено по а. д. № 17/2012 г. по описа на Административен съд София област (АССО). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССО е отменил като незаконосъобразна Заповед рег. № 2983/20.12.2012 г. на директора на ОДМВР, с която е наложено дисциплинарно наказание "порицание" на ответника по касационната жалба - Мирослав Петров Духалов от гр. София. Недоволен от решението, директорът на ОДМВР го обжалва. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго решение, по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Духалов против неговата заповед. Ответната страна - Мирослав Духалов, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Моли оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на направените от него разноски пред касационната съдебна инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от АССО. То се оспорва от касатора единствено в два негови елемента. На същата база, предвид неправилните според касатора фактически изводи, предмет на жалбата са и правните изводи на съда по тези въпроси. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за необоснованост се развива в насоки, че неправилно, в противоречие със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че: а/ към момента на образуване на дисциплинарното производство, съответно постановяване на обжалваната заповед, не е било налице нарушение на служебните задължения и б/ поведението на служителя е било безвиновно. Първият от двата довода е основателен. Безспорно, на 09.12.2011 г. Духалов е издал двете заповеди, за което не е притежавал необходимата компетентност. От формална гледна точка, нарушението е било извършено и то е съществувало и към посочените два момента - образуването на дисциплинарното производство и издаване на заповедта за наказание. Същественото обаче е в това, че още на 12.12.2011 г., т. е. преди началото на изпълнението им, образуването на производство и налагане на наказание, неправомерните заповеди са били отменени лично от издателя им и вредни последици от тях не са произлезли. Доводът за липса на безвиновно поведение от страна на служителя е неоснователен. Нарушението действително е следствие на грешка в тълкуването на нормата на чл. 40, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР), за което в голяма степен е допринесло неточното й формулиране. "Ръководството" на една административна структура, каквато е районното управление, обикновено включва в себе си и управление на човешките й ресурси. Смислово и по съдържание дейността по "ръководство и организация" по смисъла на чл. 40, ал. 2, т. 1 от ППЗМВР в голяма степен се припокрива с тази на "управление на човешките ресурси" по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 7 от ЗМВР. На база на така изложените доводи за необоснованост, в касационната жалба се твърди и допуснато от съда нарушение на материалния закон. Същият е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е вид административна такава. Предвид липсата на легално определение на понятието "дисциплинарно нарушение", освен това по чл. 224, ал. 2 от ЗМВР за видовете дисциплинарни нарушения, при изследване на елементите му следва да се ползва определението на чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), респективно Наказателния кодекс (НК) по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, към които изрично препраща чл. 11 от ЗАНН. Постоянна е практиката на Върховния и Върховния касационен съд, че "грешката" по чл. 14 НК, каквато в случая е налице, представлява несъзнаване на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението (нарушението), поради липса на представи или поради неверни представи за тях. При грешка по чл. 14 НК обстоятелствата, изключващи вината, възпрепятстват осъществяването именно на субективната страна на престъплението, поради което изводът, че деянието на Духалов не е виновно извършено, е обоснован и законосъобразен. Неоснователен е и доводът, че съдът неправилно е приел липсата на извършено нарушение, с което е нарушил чл. 229, ал. 2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 2, т. 5 от ППЗМВР. Ако действително бяха преценени тежестта на нарушението на Духалов от което липсват вредни последици, обстоятелството при които е извършено и причината за извършването му - възможно най-бързо прилагане на практика решенията, взети от проведеното непосредствено преди издаване на заповедите съвещание с участието на чуждестранни дипломати и директора на ОДМВР, дисциплинарно-наказващият орган не би следвало да образува дисциплинарно производство и да налага наказание. Твърдението в жалбата, за съобразяване на "цялостното поведение на държавния служител по време на службата" се явява необосновано. В материалите по преписката липсват доказателства в тази насока. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС установи, че то е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото е направено искане от процесуалния представител на държавния служител за присъждане на направените от последния разноски по делото. С оглед изложените изводи на съда, същото се явява основателно и следва да се уважи. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 400,00 лева, каквато сума следва да бъде осъдено ОДМВР, София да заплати на Духалов. По изложените съображения следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС