Решение № 16304 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2013 г.

Решение № 16304 от 9.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2694/2013 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Анна Иванова Стоянова, от гр. София, против решение № 7290 от 27.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9033/2012 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което обжалваната заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на агенция "Митници", чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на Анна Иванова Стоянова против заповед № 5850/25.11.2011 г. на директора на агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) служебно правоотношение на жалбоподателката е прекратено поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената от закона писмена форма с посочване на фактическото и правно основание за постановяването й, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган. Обосновано е заключението, че са спазени изискванията на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., поради което заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Административен акт е издаден в писмена форма и съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че административният акт е издаден при осъществяване на материалноправните основания за това и служебното правоотношение на касаторката е прекратено след изпълнение на предвидените в закона предпоставки - съкращаване на заеманата от служителката длъжност. По делото е установено, че към момента на издаване на заповедта Анна Стоянова е заемал длъжността "главен експерт", в отдел "Акцизно законодателство" на дирекция "Последващ контрол" в Централно митническо управление. Съгласно длъжностното разписание, в сила от 25.10.2011 г. за длъжността, заемана от държавната служителка са били предвидени 11 бр., а с утвърденото длъжностно разписание в сила от 11.11.2011 г. бройките, предвидени за "главен експерт" са намалени на 5. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителката като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В случая с новото длъжностно разписание са закрити 6 от общо 11 щатни бройки за длъжността "главен експерт" в отдел "Акцизно законодателство" на дирекция "Последващ контрол" в Централно митническо управление, една от които е заемала Анна Стоянова. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че с оглед извършените структурни промени длъжността на жалбоподателката е съкратена. Законосъобразен е и изводът на съда, че спрямо служителката, към момента на издаване на заповедта, е била неприложима закрилата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. По делото е установено, че към датата на пораждане действието на административния акт - 12.12.2011 г. жалбоподателката не е била в напреднал етап на лечение ин-витро по смисъла на § 1 от ДР на ЗДСл. Представените по делото доказателства установяват, че същата е била на посоченото лечение към 15.08.2012 г. т. е. около 8 месеца след пораждане действието на административния акт. Фактът, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Стоянова е връчена на 15.08.2012 г. не променя горния извод. В заповедта изрично е записано, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 12.12.2011 г., поради което същата е породила действието си именно от тази дата, което не води до нейната незаконосъобразност. Фактът, че заповедта е връчена далеч по-късно има значение на съобщаване на издадения административен акт, но не и пораждане на действието му. От датата на връчване на заповедта започват да текат сроковете за оспорването й, но тя не поражда действие от този момент. Фактът, че в представените в касационното производство доказателства е посочено, че служебното правоотношение на Стоянова е прекратено, считано от 15.08.2012 г. не отменя разпоредената със заповедта дата за прекратяване, а именно 12.12.2011 г. Доказателства за изменение на заповедта в тази насока не са представени. Неоснователно е и твърдението, че при постановяването на оспорената заповед не е спазена заповед № ЗАМ-634816.11.2011 г. на директора на Агенция "Митници" и конкретно т. III Б от същата. С посочената заповед е разпоредено да се организира професионално-психологически подбор и психологически тест за интегритет на служителите от отдел "Акцизно законодателство, дирекция "Последващ контрол". Определена е дата на тестовете и методика на оценяването. Доводи за нарушение на процедурата регламентирана с цитираната заповед не са правени в първоинстанционното производство и в касационната жалба. Твръдения в тази насока са наведени едва в пледоарията в хода по същество в касационното производство. Съответно първоинстанционният съд не е събирал доказателства, установяващи нарушаване на процедурата, разпоредена със спазена заповед № ЗАМ-634816.11.2011 г. на директора на Агенция "Митници", а такива не са представени и в касационното производство, поради което твърденията за нарушаване на заповедта за професионално-психологически подбор и психологически тест за интегритет на служителите от отдел "Акцизно законодателство, дирекция "Последващ контрол" са недоказани. Освен това касаторката не е навела доводи за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и на основание чл. 218, ал. 1 вр. ал. 2 от АПК същите не могат да бъдат обсъждани в касационното производство. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Анна Иванова Стоянова да заплати на Агенция "Митници" сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,