Решение № 3125 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13299/2016 г.

Решение № 3125 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13299/2016 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Й. С. против решение № 215 от 07.10.2016 г. постановено по адм. дело № 229 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - С. З.. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно. Сочи, че към настоящия момент притежава имот в с. Т., ведно с постройките в него и лек автомобил "Астра". Имотът в гр. Р., след дело за делба между него и бившата му съпруга през 2008 г. е отсъден на съпругата му, за което е подал декларация в данъчната служба. Лек автомобил с рег. № ........ от 15.01.2000 г. от 2009 г. е собственост на Т. Ж. Д.. Лек автомобил с рег. № ........ е спрян от движение на 25.05.2004 г. Съгласно пълномощно, заверено от нотариус от 30.03.2001 г., автомобилът е собственост на Н. Р. С.. С това пълномощно последният спира автомобила от движение. През 2009 г. това пълномощно не го признават и е сключен нов договор за покупко-продажба от 16.11.2009 г., заверен при нотариус Дачева. Не е собственик и на лек автомобил с рег. № ........, съгласно договор за покупко-продажба от 29.10.2013 г. Подал е декларация за това. Няма вина, че другият собственик си го е декларирал на 27.10.2015 г. Лек автомобил с рег. № ........ е с прекратена регистрация от 23.12.2014 г. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, включително и в частта относно присъдените с него разноски. Ответникът - Директорът на дирекция "Финасово-стопански дейности и управление на собствеността" при община Раднево, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С постановеното от АС - С. З. решение съдът е изменил акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) (АУЗД) № 229-1 от 01.03.2016 г. издаден от главен експерт "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Раднево в частта, в която е потвърден с решение № 65 от 05.04.2016 г. на директора на дирекция "Финасово-стопански дейности и управление на собствеността" ("ФСДУС") при община Раднево, по отношение на декларирани недвижим имот в гр. Р., ул. "Г. Д." .№..., ет. ..., ап. ... партиден № 6209257596001 и леки автомобили с рег. № ........, ........, ........ и ........, като е намалил установения размер на публични задължения за местни данъци и такси от 751, 54 лв. на 351, 35 лв., включващи главници и лихви за забава до 01.03.2016 г. и е отхвърлил жалбата на Г. Й. С., в останалата част, като неоснователна. С решението Г. Й. С. е осъден да заплати на община Раднево сумата 285, 18 лв., представляваща направени по делото разноски. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че по партидата на Г. Й. С., с декларации по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са декларирани: 1/2 ид. част от имот в гр. Р., с партиден № 5701277669001, бул. "Г. Димитров" № 23, ет. ..., ап. ... - апартамент, преустроен в магазин (декларация вх. № 2407700190 от 08.12.2005 г.) и 1/2 ид. част от имот в с. Т., общ. Раднево, представляващ земя и сграда с партиден № 5701277669002 (декларация с вх. № 08100568 от 26.03.1998 г.) По партидата на лицето, с декларации по чл. 54 от ЗМДТ са декларирани: 1) лек автомобил рег. № ........ марка ВАЗ, модел 21061 1500С (декларация с вх. № 01 от 01.01.2002 г.); 2) лек автомобил рег. № ........ марка Рено, модел 19 Шамад GRS 95SE (декларация вх. № 240700142 от 02.04.2001 г.); 3) лек автомобил рег. № ........, марка Пежо, модел "306" (декларация с вх. № 7409002266 от 18.07.2013 г.); 4) лек автомобил рег. № ........ марка Рено, модел Шамад (декларация с вх. № 702 от 03.09.2002 г.). Съдът е установил, че имота представляващ магазин, находящ се на бул. "Г. Димитров" № 23, ет. ..., ап. ..., въз основа на решение № 30 от 01.08.2008 г. на Районен съд - Раднево, с вх. ...ег. № 738 от 18.03.2009 г. в Агенция по вписванията гр. Р., е отписан от партидата на жалбоподателя, считано от 01.01.2009 г. Подадена е декларация вх. № 7409005861 от 29.12.2014 г. за отчисляване на лек автомобил марка "Рено", с приложено удостоверение № 1202028 от 15.09.2014 г. от "Сплавкомерс" АД - обр. № 1 по чл. 19, ал. 1 от Наредбата за излезлите от употреба МПС. С оспорения в производството АУЗД № 229-1 от 01.03.2016 г. на жалбоподателя са определени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 54, 22 лв. и лихва за просрочие от 50, 46 лв. към 01.03.2016 г. (общо 104, 68 лв.), данък върху превозните средства в размер на 366, 08 лв. и лихва за просрочие от 98, 87 лв. към 01.03.2016 г. (общо 464, 95 лв.) и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 91, 15 лв. и лихва за просрочие от 108, 83 лв. към 01.03.2016 г. (общо 199, 98 лв.). Задълженията са начислени за имота в гр. Р. - за 2011 г., за имота в с. Т. - за 2015 г., за лек автомобил партиден № ........., рег. № ........ - за 2014 г. и 2015 г., за лек автомобил рег. № ........ - за периода 2011 г. - 2015 г., за лек автомобил рег. № ........ - за 2013 г. и 2014 г., за лек автомобил рег. № ....... - за периода 2011 г. - 2015 г. АУЗД е обжалван от лицето пред директора дирекция "ФСДУС" при община Раднево. С решение № 65 от 05.04.2016 г. е отменен в частта за определените задължения за данък върху недвижими имоти и такса битови отпадъци за 2005 г. за имот в гр. Р., представляващ магазин, поради изтичане на 10-годишна давност. Потвърден е по отношение на имота в гр. Р., като за периода 2006 г. - 2008 г. са определени задължения за ДНИ в размер на 98, 38 лв. и ТБО в размер на 188, 21 лв., за имота в с. Т. за 2015 г. са определени ДНИ в размер на 6, 30 лв. и ТБО в размер на 11, 77 лв.; за лек автомобил партиден № ........ (рег. № ........) данък за 2014 г. и 2015 г. в размер на 78, 52 лв.; за лек автомобил рег. № ........ данък за периода 2010 г. - 2015 г. в размер на 133, 99 лв., за лек автомобил рег. № ........ данък за 2013 г. и 2014 г. в размер на 51,90 лв.; за лек автомобил рег. № ....... данък за периода 2009 г. - 2015 г. в размер на 200, 54 лв. В размерите на задълженията са включени главници и лихви за забава. От приетата като доказателство справка от "АИС" КАТ, съдът е установил, че за лек автомобил рег. № ........ е подадено заявление за прекратяване на регистрацията на 14.07.2015 г., лек автомобил рег. № ........ е спрян от движение на 25.05.2004 г., лек автомобил рег. № ........ е регистриран от 27.10.2015 г. на лицето И. Х. И., за лек автомобил рег. № ........ е подадено заявление за прекратяване на регистрацията на 23.12.2014 г. Въз основа на приетото по делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е установил, че размерът на задълженията за местни данъци и такси, за посочените имоти и МПС е както следва: 1) за 1/2 ид. част от имот в гр. Р., за 2006 г. - 12, 98 лв. ДНИ и 17, 30 лв. ТБО; за 2007 г. - 15, 57 лв. ДНИ и 17, 65 лв. ТБО; за 2008 г. - 15, 57 лв. ДНИ и 17, 65 лв. ТБО; 2) за 1/2 ид. част от имот в с. Т., общ. Раднево, за 2015 г. - 6, 00 лв. ДНИ и 11, 20 лв. ТБО; 3) за лек автомобил рег. № .......... за 2009 г. - 21, 20 лв., за 2010 г. - 21, 20 лв., за 2011 г. - 21, 20 лв., за 2012 г. - 21, 20 лв., за 2013 г. - 21, 20 лв., за 2014 г. - 21, 20 лв., за 2015 г. - 21, 20 лв.; 4) за лек автомобил рег. № ........ за 2010 г. - 17, 20 лв., за 2011 г. - 17, 20 лв., за 2012 г. - 17, 20 лв., за 2013 г. - 17, 20 лв., за 2014 г. -17, 20 лв. за 2015 г. - 17,20 лв.; 5) за лек автомобил рег. № ........ за 2014 г. - 35, 64 лв., за 2015 г. - 35, 64 лв.; 6) за лек автомобил рег. № ........ за 2013 г. - 21, 60 лв., за 2014 г. - 21,60 лв. В експертизата са посочени и лихвите за забава за всяка вноска за местни данъци и такси за декларираните недвижими имоти и МПС от датата на падежа до 01.03.2016 г. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. След анализ на относимите разпоредби от ЗМДТ и ДОПК, е посочил, че с потвърждаващото АУЗД решение незаконосъобразно са определени задължения за местни данъци и такси за периоди, които не са посочени в АУЗД (2006 г. - 2010 г.), което обуславя тяхната незаконосъобразност. Наред с това е достигнал до извод, че за посочените периоди задълженията са погасени по давност. Посочил е, че определените с АУЗД задължения за недвижим имот с партиден № 5701277669001 в с. Т., общ. Раднево не са предмет на оспорване, като жалбоподателят не твърди недължимост на сумите посочени в АУЗД за този имот за 2015 г. в размер на 6, 00 лв. ДНИ и 11, 20 лв. ТБО и съответните лихви. За имота, находящ се в гр. Р. е приел, че определените с АУЗД задължения за 2011 г. за ДНИ и ТБО и съответните лихви не се дължат, поради установеното по делото отписване от партидата на жалбоподателя, считано от 01.01.2009 г. По отношение на МПС, в частта, в която е достигнал до извод за дължимост на определените в АУЗД задължения, съдът е посочил, че в качеството си на собственик жалбоподателят е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ и липсват данни за последващи промени в собствеността. В процеса не са представени доказателства за твърдението на жалбоподателя, че част от автомобилите са продадени на други лица, нито за наличието на кумулативните условия за приложение на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, за освобождаване от данъка. Посочил е, че за лек автомобил "Ваз" рег. № ........ жалбоподателят дължи данък за периода от 2011 г. до 2014 г., който възлиза на по 21, 20 лв. главница за всяка година и 9, 68 лв. лихва за 2011 г., 7, 52 лв. лихва за 2012 г., 5, 36 лв. лихва за 2013 г., 3, 22 лв. лихва за 2014 г. до 01.03.2016 г. - общо 110, 58 лв., съобразно заключението на вещото лице. По отношение на задължението за 2015 г. е взел предвид прекратената регистрация на МПС по заявлението от 14.07.2015 г., с оглед на което е приел, че данъка се дължи от жалбоподателя до м. юли 2015 г. включително и той възлиза на 12, 37 лв., а лихвата до 01.03.2016 г. - на 0,84 лв. За лек автомобил марка "Рено" рег. № ........, е приел, че за периода от 2011 г. до 2015 г. задълженията на жалбоподателя възлизат на 17, 20 лв. главница, за всяка година, както и лихви в размер на 7, 91 лв. за 2011 г., 6, 10 лв. за 2012 г., 4, 35 лв. за 2013 г., 2, 61 лв. за 2014 г. и 0,87 лв. до 01.03.2016 г. - общо 107, 84 лв., съобразно заключението на вещото лице. Изложил е, че обстоятелството, че автомобилът е спрян от движение не е достатъчно за да се освободи лицето от заплащането на данък. Необходимо е да е налице и второто предвидено в закона кумулативно условие, а именно представяне на удостоверение за разкомплектоване на автомобила, което в случая не е изпълнено. За лек автомобил "Пежо", рег. № ........ съдът е изложил, че посочените в АУЗД размери на дължимите данъци и лихви за 2014 г. са правилно определени в размер на 35, 64 лв. - главница и 5, 44 лв. - лихва до 01.03.2016 г. - общо 41, 08 лв. Посочил е, че от доказателствата по делото, се установява, че автомобилът не е собственост на жалбоподателя и от 27.10.2015 г. е регистриран на друго лице. При прилагане правилото на чл. 60, ал. 2 от ЗМДТ жалбоподателят дължи данък до м. септември 2015 г. включително, който възлиза на 26, 73 лв., а лихвата до 01.03.2016 г. - на 0, 01 лв. За лек автомобил рег. № ........ посочените в АУЗД размери на дължимите данъци са в размер на главница от 21, 60 лв. и лихва от 5, 40 лв. за 2013 г. и главница от 21, 60 лв. и лихва от 3, 30 лв. за 2014 г. до 01.03.2016 г. - общо 51, 90 лв. Взета е предвид прекратената регистрация на МПС на 23.12.2014 г. и с АУЗД за 2015 г. данък не е начисляван. По изложените съображения съдът е достигнал до извод, че АУЗД, в частта потвърдена от горестоящия административен орган, по отношение на имота в гр. Р. и четирите автомобила, следва да бъде изменен като се намали установения размер на публични задължения за местни данъци и такси за от 751, 54, 00 лв. на 351, 35 лв., включваща главници и лихви за забава до 01.03.2016 г. Приел е, че в останалата част, жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Посочил е, че при този изход на спора жалбоподателят дължи на община Раднево съразмерна част от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360, 00 лв. и в размер на 250, 00 лв. за експертиза, която с оглед отхвърлената част от жалбата възлиза на 285, 18 лв. Решението е правилно. В съответствие с установените фактически обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил верен извод за законосъобразност на АУЗД в частта, в която с него са установени задължения за сумата 351, 35 лв., включваща главници и лихви за забава до 01.03.2016 г. С АУЗД на Г. Й. С. са определени задължения за ДНИ, ТБО и данък върху превозните средства, за два недвижими имота и четири МПС, за посочените в акта периоди, в общ размер на 511, 45 лв. главница и 258, 16 лв. лихви за просрочие към 01.03.2016 г. или общо дължими 769, 61 лв. Съдът е приел, че не е сезиран с жалба по отношение на установените с АУЗД задължения за 2015 г. за имота в с. Т., общ. Раднево и не се е произнесъл с диспозитива на акта си по отношение на този имот. За имот с партиден № 6209257596001 в гр. Р., установените задължения за ДНИ и ТБО за 2011 г., както и съответните лихви към тях, са приети за недължими съгласно обжалваното решение и при липса на жалба от административния орган същите не следва да бъдат обсъждани. Поради това установените с АУЗД задължения за ДНИ и ТБО са извън предмета на настоящето производство. Съгласно чл. 52, т. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Р. Б., а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Разпоредбата, която регламентира освобождаване от заплащането на данък върху превозните средства е чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ. В случая и четирите автомобила, за които с АУЗД са определени задължения за данък върху превозните средства, са декларирани от С. с декларации по чл. 54 от ЗМДТ, в които лицето е посочено, като собственик на автомобилите. Касационният жалбоподател не твърди, че при постановяване на обжалваното решение е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а и такова не е допуснато от съда, по отношение на С. С разпореждане от 18.05.2016 г. съдът му е указал, че е в негова тежест е да посочи доказателства относно твърденията, на които основава жалбата си за недължимост на определения данък за леките автомобили с рег. № ........, ........, ........ и ......... До приключване на първоинстанционното производство С. не е представил доказателства за прехвърляне на автомобилите на трети лица. С оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК, представените с касационната жалба доказателства, конкретно договор от 11.11.2009 г. за покупко-продажба на МПС с рег. № ........, договор от 16.11.2009 г. за покупко-продажба на МПС с рег. № ........ и договор от 29.10.2013 г. за покупко-продажба на МПС с рег. № ........, не могат да бъдат взети предвид при постановяване на решението. Предвид посоченото и въз основа на приетите в първоинстанционното производство доказателства, съдът е достигнал до правилен извод, че за лек автомобил "Ваз" рег. № ........, Г. Й. С. дължи данък върху превозните средства за периода от 2011 г. до м. 07.2015 г., в размер на 97, 17 лв. (по 21, 20 лв. за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. и 12, 37 лв. за 2015 г.) и съответните лихви в общ размер на 111, 42 лв. до 01.03.2016 г. От представената справка от АИС "КАТ", се установява, че за лекия автомобил е подадено заявление за прекратяване на регистрацията на 14.07.2015 г. В справката е посочено, че към посочения момент собственик на автомобила е бил Т. Ж. Д.. До приключване на първоинстанционното производство обаче, С. не е представил доказателства, че преди м. 07.2015 г. е прехвърлил автомобила на трето лице. За лек автомобил марка "Рено" рег. № ........, съдът правилно е приел, въз основа на събраните по делото доказателства, че за периода от 2011 г. до 2015 г. задълженията на жалбоподателя възлизат на 86, 00 лв. (по 17, 20 лв. за всяка година от периода), както и лихви за забава до 01.03.2016 г. в общ размер на 107, 84 лв. В представената по делото справка от АИС "КАТ" е посочено, че автомобилът е спрян на 25.05.2004 г. Като собственик в справката е посочен Г. С.. До приключване на първоинстанционното производство не са представени доказателства автомобилът да е бил прехвърлен на трето лице. Не са представени и доказателства за изпълнение на установените изисквания, предвидени в чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, за да се приеме, че С. е освободен от заплащане на данък. За лек автомобил "Пежо", рег. № ........, въз основа на представените по делото доказателства, съдът правилно е приел, че дължимите данъци и лихви за периода 2014 г. и до м. 09.2015 г. са в общ размер на 62, 37 лв. (35, 64 лв. за 2014 г. и 26, 73 лв. за 2015 г.) и съответните лихви в размер на 5, 45 лв. до 01.03.2016 г. От представените в първоинстанционното производство доказателствата е установено, че автомобилът не е собственост на жалбоподателя от 27.10.2015 г., когато е регистриран на друго лице. Доказателства за по-ранно прехвърляне на собствеността до приключване на първоинстанционното производство не са представени. За лек автомобил рег. № ........, съдът правилно е приел за дължим данък в размер на 43, 20 лв. - главница за 2013 г. и 2014 г. (от които по 21, 60 лв. за всяка от годините) и 10, 70 лв. - лихви, от които 5, 40 лв. за 2013 г. и 3, 30 лв. за 2014 г. до 01.03.2016 г. Видно от по-горе изложеното, в мотивите на решението си първоинстанционният съд е установил дължимост общо на 288, 74 лв. главници (97, 17 лв. + 86, 00 лв. + 62, 37 лв. + 43, 20 лв.) за четирите автомобила, както и 235, 41 лв. лихви до 01.03.2016 г. Общата установена от съда като дължима сума в мотивите на решението, включваща главница и лихви, е в размер на 524, 15 лв. Въпреки това, с диспозитива на решението, съдът е изменил АУЗД, като е приел дължимост на сумата 351, 35 лв. - главница и лихви до 01.03.2016 г., което е в полза на касационния жалбоподател. При така постановения с решението диспозитив, разноските в размер на 285, 18 лв., които С. е осъден да заплати, съразмерно с уважената част на жалбата, не са във вреда на жалбоподателя. Същите са своевременно претендирани и са доказани по размер. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба отменителни основания, а постановеното от първоинстанционния съд решение, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение