Решение № 6582 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3804/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на М. Х. Ш. от гр. София, чрез процесуалните си представители адв. Димова и адв. Симеонова, против решение 25 от 04.01.2024г., постановено по адм. дело 242/2023г. по описа на Административен съд гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед РД04 920 от 28.06.2023г. Кмета на община Дупница, с която на основание чл. 129 ал. 2 ЗУТ е одобрен подробен устройствен план - план за застрояване (ПУП - ПЗ) в обхвата на ПИ идентификатор 68789.28.401 по кадастралната карта /КК/ на гр. Дупница, предвиждащ установяване на териториално устройствена зона по чл. 23 т.1 от Наредба 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, от разновидност Чисто производствена, означена като Пч, за устройстване на временна площадка за събиране, предварително съхранение и предварително третиране на обемни отпадъци от бита, генерирани от територията на община Дупница, с пределно допустими териториално устройствени показатели за застрояване по приложение 2 към чл. 14 от Наредба 7 от 24.08.2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци за временно съхраняване и предварително третиране на отпадъци плътност на застрояване /Пз/ - макс. 80%, интензивност на застрояване /Кинт/ - макс. 1,8, минимална озеленена площ /Позел/ - 25% със запазване на сграда идентификатор 68789.28.401.2 по КК на гр. Дупница като елемент на застрояването. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения за неправилност на извода на съда, че при издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Напротив твърди, че в противоречие с решение СО 202 ПР/22 на РИОСВ, с което е прието, че не е необходимо извършването на оценка за въздействие върху околната среда /ОВОС/, но при изпълнение на заложените в това решение условия ограждане на имота и определяне на вида на складираните отпадъци, от СТЕ е установено, че към момента условията по решението на РИОСВ не са изпълнение, тъй като имота не е ограден и към момента в него се складират отпадъци. Твърди и че не е отчетено, че с изменението на ПУП ще бъде увреден и нейния имот идентификатор 68789.28.371, който е непосредствено съседен на процесния, и който има статут на земеделска земя. Твърди и допуснати нарушения, че в противоречие с решението на РИОСВ няма издадено разрешение към момента по чл. 35 ЗУО. Навежда съображения за допуснати нарушения на чл. 34 АПК и чл. 128 ЗУТ, а именно че не и е предоставена възможност да се запознае с плана в цялост. Твърди и че в противоречие със събраните доказателства съдът е приел липса на нарушения на чл. 125 ал. 6 и 7 ЗУТ, каквито са били установени в съдебно производство. Твърди и неспазване на процедурите по чл. 4 от Наредба 7 от 24.08.2004г. за определяне на нови площадки за третиране на отпадъци. Иска оспореното съдебно решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът Кметът на община Дупница, чрез процесуалния си представител юрк. Шопова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на касатора. Ответникът Държавно предприятие Югозападно държавно предприятие Териториално поделение Държавно горско стопанство /МЗМ ДП ЮЗДП ТП ДГС/ - Дупница не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган по аргумент от чл. 129 ал. 2 ЗУТ, в предвидената от закона форма, с изложени фактически и правни основания за издаването й, като е приел, че мотивите за издаването а акта се съдържат и в административната преписка, поради което е аргументирал липса на нарушение на чл. 59 ал. 2 АПК. Обосновал е и липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, тъй като имота, предмет на плана идентификатор 68789.28.401 е частна общинска собственост, дадено е разрешение по реда на чл. 124а ал. 2 ЗУТ за изработване на проект за плана, изготвено е задание, обосноваващо необходимостта от плана, придружено със съответните действащи за територията концепции, схеми за пространствено развитие и устройствени планове, представени са становища на експлоатационните дружество, РЗИ и решение на РИОСВ София за липса на необходимост от извършване на ОВОС. Приел е и че заповедта е материално законосъобразна, като е посочил, че планът има за цел установяване на териториално устройствена зона по чл. 23 ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2023г. и поради това, че са заложени допустими устройствени показатели за застрояване по приложение 2 към чл. 14 от Наредба 7 от 24.08.2004г. Приел е, че не е допуснато нарушение на чл. 125 ал. 8 ЗУТ, тъй като одобреният с оспорената заповед ПУП не е след визираните ПУП, за които се изисква ОВОС, тъй като е приел, че тези изисквания не се отнасят за съоръжения по чл. 104 от ЗООС и не попадат в защитени зони и които са в съответствие с ОУП, одобрен при спазване на ЗООС, ЗБР, ЗКН. По тези съображения е достигнал до извод за законосъобразност на заповедта и е отхвърлил оспорването. Решението на Административен съд гр. Кюстендил е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд са направени в нарушение на процесуалните правила. В противоречие с изискванията на чл. 171, ал. 4 АПК съдът не проявява процесуална активност за попълване на делото с доказателства относими към спора и по този начин са останали неизяснени релевантни за спора факти и обстоятелства. Най напред съдът не е установил с оспорената в производството заповед план от какъв вид е одобрен дали първоначален план за застрояване или е допуснато изменение на план за застрояване. Съдът не е установил какъв е устройствения статут на имота, предмет на плана, а именно дали същият е регулиран или не е, съответно какво е било предназначението му по предходен регулационен план. Съдът не е изследвал и не е формирал мотиви досежно това с какъв вид план е допустимо промяна на устройствена зона, както и промяна на предназначението на конкретен имот и дали оспорения в това производство план е от категорията, с който може да се допусне изменение на стройствената зона, включително по правилата на чл. 23 ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003г. Предвид това, че съдът, при произнасянето по законосъобразността на оспорен акт се придържа към конкретното съдържание на този акт, то в случая е одобрен план за застрояване, като съдът не е изследвал и не е събрал доказателства за установяването на това дали одобреното застрояване съответства на предназначението на имота, на отреждането му с оглед на територията, в която се намира. Съдът бланкетно е посочил, че оспорената заповед съответства на законовите разпоредби, на които е издадена, а именно на чл. 23 ал. 1 от Наредба 7 от 22.12.2003г., както и на заложени допустими устройствени показатели за застрояване по приложение 2 към чл. 14 от Наредба 7 от 24.08.2004г. Тези изводи не са базирани на събрани в хода на производството доказателства, а само на бланкетно позоваване на съдържанието на административния акт. По изслушаната и приета по делото СТЕ не са зададени въпроси с оглед на установяването на статута на имота, предмет на заповедта регулационен и застроителен, не са събрани и доказателства дали предвиденото застрояване е съответно на отреждането и на предвидените в посочените нормативни актове показатели. Съдът не е изследвал и дали така приетите по заповедта показатели се базират на действащ нормативен акт, тъй като Наредба 7 от 24.08.2004г. е отменена към момента на издаването на оспорената заповед, а именно отменена е на 20.06.2023г. Не са събрани доказателства налице ли е действащ ПУП за ПИ идентификатор 68789.28.401, каквато индиция има, видно от приложена по делото кадастрална скица, в която е посочен номер на парцел на посочени ПИ по предходен план. Не е събрал доказателства има ли действащ план за него регулационен и застроителен, съответно какво е отреждането му по него и по ОУП, ако е наличен такъв към момента на издаване на заповедта, съответно не е изяснено допустимо ли е застрояване от вида на предвиденото с плана застрояване в този имот. Зададените въпроси ва вещото лице по приетото заключение са неотносими към спора, тъй като касаят съществуващото на терен положение, което обаче е неотносимо към оспорването на план, който по същността си представлява бъдещо предвиждане, т.е. какво ще последва и ще се изгради. Едва след установяване на вида на одобрения план първоначален или изменение, установяване на фактите във връзка с това налице ли е предходен одобрен план за регулация, съответно какво е отреждането на имота по него, налице ли е действащ ОУП за територията, в която се намира имота, и ако има какво е отреждането по ОУП, налице ли е предходен план за застрояване, какво е предвидено по него, съответно одобреното по оспорената заповед дали съответства на тези регулации, следва да направи преценка дали оспорения ПУП попада в рамките на приложното поле на ЗООС и ЗБР, съответно спазени ли са изискванията за това. Съдът, включително с използването на специални знания следва да установи посочените по горе обстоятелства, както и да установи дали заложените с оспорената заповед показатели за застрояване съответстват на действащ към момента на издаване на заповедта законов или подзаконов акт. Допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила са довели до необоснованост на съдебния акт и противоречието му с материалния закон. Предвид това, че по делото не са установи релевантните за спора факти и не са събрани относимите доказателства, настоящата инстанция не може да се произнесе по съществото на спора. Поради изложеното оспореното съдебно решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд гр. Кюстендил. При новото разглеждане на делото съдът следва да прояви процесуална активност като събере, включително чрез използване на специални знания, доказателства за установяване на посочените по - горе факти. След събиране, преценка и анализ на доказателствата съдът следва да извърши проверка за законосъобразността на оспорената заповед съобразно основанията по чл. 146 от АПК и съобразно вида на одобрения с оспорената заповед план първоначален или изменение и съобразно действащите и относими към момента на издаване на заповедта нормативни актове, като изложи съображения в подкрепа на направените изводи. По отношение на конституираната в това производство страна МЗМ ДП ЮЗДП ТП ДГС Дупница настоящият състав намира, че решението следва да бъде обезсилено, тъй като не се установява тя да има качеството на заинтересована такава, тъй като лице с права на собственост върху съседен имот на имота, предмет на заповедта, е имала право на самостоятелна жалба. Поради това решението следва да бъде обезсилено по отношение на тази страна. По претенцията на страните за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,