Решение № 3422 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2016 г.

Решение № 3422 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13576/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Българска винена компания" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "Д. Б." .№..., ет. ..., представлявано от управителя Р. И. И. против Решение № 6334/18.10.2016 г., постановено по административно дело № 6593/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. С оспореното решение е отхвърлено оспорването на "Българска винена компания" ЕООД срещу бездействието на главен публичен изпълнител в Дирекция "Събиране" при ТД на НАП гр. С. да върне оригинала на издадената от "Инвестбанк" АД в полза на НАП банкова гаранция изх. № 9160-372/22.02.2016 г. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Твърди се, че е издадено постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК, с което е наложен запор върху сметките на "Българска винена компания" ЕООД, който запор в последствие е заменен с издадена в полза на НАП банкова гаранция, като оригиналът на същата е връчен на публичния изпълнител. Тъй като от датата на налагане на първата обезпечителна мярка до датата на подаване на искането за връщане на гаранцията са изтекли 4 месеца, но не е издаден ревизионен акт, то наложената мярка се смята за прекратена по силата на закона - чл. 121, ал. 4 ДОПК. Касационният жалбоподател счита, че незаконосъобразно съдът е отхвърли оспорването на дружеството, тъй като връщането на оригинала на банковата гаранция, издадена от "Инвестбанк" АД в полза на НАП, представлява фактическо действие, което следва да бъде извършено от административния орган по силата на закон. На проведеното открито съдебно заседание по делото, представители на касационния жалбоподател и на ответника, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като счита, че решението на Административен съд - С. град е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От представената административна преписка се установяват следните факти: По повод образувано ревизионно производство по отношение на "Българска винена компания" ЕООД, с Постановление изх. № 6980/06.01.2016 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. С. е наложена предварителна обезпечителна мярка на основание чл. 121, ал. 1 ДОПК - запор върху налични и постъпващи суми в размер на 272 221,35 лева по всички банкови сметки на дружеството. В последствие, наложеният запор по банковата сметка в "Инвестбанк" АД е заменен с неотменяема и безусловна банкова гаранция № 9160-372/22.02.2016 г., издадена в полза на НАП от "Инвестбанк" АД, със срок на валидност до 22.08.2016 г. На 05.05.2016 г. публичния изпълнител при ТД на НАП гр. С. е отправил искане до Административен съд - С. град с вх. № 124040/05.05.2016 г., на основание чл. 121, ал. 4 ДОПК за продължаване срока на всички наложени обезпечителни мерки, в това число и мярката, реализирана чрез банковата гаранция, издадена от "Инвестбанк" АД в полза на НАП. На 08.06.2016 г., от страна на "Българска винена компания" ЕООД е отправена молба до публичния изпълнител за връщане на предоставената банкова гаранция. При тези факти, първоинстанционният съд правилно е квалифицирал висящия пред него правен спор, като такъв по реда на чл. 256 АПК. Приел е оспорването за неоснователно, като е развил мотиви за неосъществен състав на хипотезата на чл. 256 АПК. Според съда, тази норма предвижда възможност за оспорване на неизвършването на фактическо действие, което административния орган е длъжен да извърши по силата на закон. В случая, за данъчната администрация не е възникнало задължение да върне оригинала на банковата гаранция, тъй като същата служи като обезпечение на задължение, което е висящо при липса на данни, че публичното задължение по ревизионния акт е отпаднало. На следващо място съдът е приел, че след посочения срок на валидност на гаранцията, който е 22.08.2016 г., изтекъл към датата на проведеното съдебно заседание, същата се обезсилва, независимо дали оригиналът й е върнат или не. От тук е изведен изводът за липса на законово задължение за публичния изпълнител да върне оригинала на банковата гаранция. Крайният извод, мотивирал съдебният състав да отхвърли оспорването се споделя от настоящия съд, но по други мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 256 АПК, неизвършването на фактическо действие, които органът е длъжен да извърши по силата на закон, подлежи на оспорване в 14 - дневен срок от подаване на искането до органа за извършването му. Този срок е спазен в случая, считано от датата, на която дружеството е депозирало молбата си за връщане на банковата гаранция, поради което правилно оспорването е разгледано по същество. Безспорно, действието по връщане на оригинала на предоставена банкова гаранция е фактическо, поради което защитата на заинтересувания правен субект срещу проявено бездействие от страна на административния орган в този смисъл, е по реда на чл. 256 АПК. За да е основателно едно такова оспорване, следва да са осъществени факти и да съществува изрична законова норма, които към момента на подаване на искането за извършване на действието, да задължават органът да извърши претендираното фактическо действие. Жалбоподателят счита, че за публичният изпълнител е възникнало задължение за връщане на гаранцията на основание чл. 121, ал. 4 ДОПК, съгласно която норма, когато в срок до 4 месеца от налагане на първата обезпечителна мярка не е издаден ревизионен акт, наложените мерки се смятат за прекратени. Предвидено е обаче изключение от това правило - когато е направено искане за продължаване на мерките пред административния съд по местонахождението на органа, който ги е наложил, в който случай действието на предварителните обезпечителни мерки се счита за продължено. Действително в случая, в указания законов срок от налагане на първата мярка, ревизионен акт не е бил издаден, но въпреки това наложените обезпечителни мерки не са били прекратени, тъй като в 4 - месечния срок е направено искане за продължаването им пред административния съд. Към момента на подаване на искането за връщане на гаранцията, същата не е била с прекратено действие, поради което оспореното фактическо бездействие се явява законосъобразно, респективно правилно оспорването против него е прието за неоснователно. По изложените съображения и като съобрази, че съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, то същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение