Решение № 15214 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16126/2010 г.

Решение № 15214 от 21.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16126/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Стефан Евгениев Стойков от гр. Смолян против заповед № К-11741/19.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение в МВР като главен инспектор - разузнавач IV-та степен в сектор "Оперативно-издирвателна дейност" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория В.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като в жалбата се излагат подробни доводи в тази насока.

Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на разноски.

Ответният по жалбата министър на вътрешните работи чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

Със заповед № К - 11741/19.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи на жалбоподателят Стефан Евгениев Стойков - главен инспектор - разузнавач IV-та степен в сектор "Оперативно-издирвателна дейност" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория В, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 17.08.2010 г. около 17,35 часа на бул. "България" в гр. Смолян, управлявайки служебен автомобил марка "Опел Астра" с ДК № х хххх ХМ, след употреба на алкохол - 1,27 промила, отразено в експертна справка № 214 (19.08.2010 г.) е предизвикал пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка "Фолксваген Голф" с ДК № СМ хххх АК, управляван от Марин Димитров Щилянов, с което виновно е нарушил т. 7 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с ВЗ рег. № Iз - 2013 от 8.11.2006 г.

Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 228, ал. 1 от ЗМВР министърът е компетентен да издава заповедите за налагане на всички дисциплинарни наказания, в това число и "порицание" за служителите от А, Б, В и Г, каквато категория служител е жалбоподателят. Впрочем в тази насока не се правят и оплаквания.

Спазено е и изискването на чл. 230, ал. 1 от ЗМВР, като дисциплинарното производство е образувано с нарочна заповед № К - 9799/25.08.2010 г.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР.

Спазени са и изискванията на чл. 229 от ЗМВР за изслушване на държавния служител или приемане на писмените му обяснения, като такива са приети както от дисциплинарно-разследващия орган, така и от издателя на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

В жалбата на Стефан Евгениев Стойков оплакванията за незаконосъобразност на обжалваната заповед са систематизирани в две групи - поради допуснати нарушения на административно-производствените правила и нарушения на материалния закон.

Като допуснати нарушения на административно-производствените правила в жалбата се сочи следното:

• допуснато нарушение на чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, тъй като заповедта е издадена преди да е налице влязъл в сила административен акт или присъда, с които да се установява нарушението;

• неспазване на разпоредбата на чл. 243 и сл. от ППЗМВР за запознаване с материалите по образувано дисциплинарно производство;

• необсъждане на обясненията и възраженията му, въпреки че са били приети;

• друго твърдяно нарушение на чл. 243, ал. 3 и 4 от ППЗМВР, тъй като жалбоподателят не е запознат със справката, съдържаща резултатите от разследването, както и че е бил лишен от възможност да даде допълнителни обяснения и възражения.

Като нарушение на материалния закон се излагат следните аргументи:

• неизясняване на истинските обстоятелствата от значение на случая;

• допуснати нарушения при вземане на кръвната проба, както и при извършване на проверка с техническо средство, в резултат на които не може да бъде прието, че е налице управление на автомобил след употреба на алкохол.

По така направените оплаквания настоящият съдебен състав съобрази следното:

Направеното оплакване за допуснато нарушение на чл. 225 от ЗМВР е неоснователно. Съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина - не по-късно от две години от извършването му. Като изключение от това правило алинея четвърта от същия чл. определя, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, сроковете по ал. 1 и 2 започват да текат от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Определените по-дълги срокове за налагане на дисциплинарното наказание в случаите когато деянието покрива и хипотезите на престъпление или административно нарушение са установени в полза на дисциплинарно наказващия орган, а не на наказваното лице, поради което позоваването на тази разпоредба от страна на жалбоподателя се явява неоснователно. От друга страна реализирането на дисциплинарната отговорност е самостоятелно и е независимо от реализирането на наказателната или административно-наказателната отговорност, поради което за спора е без значение обстоятелството, дали е налице влязла в сила присъда или наказателно постановление. Поради това не следва да бъдат обсъждани представените от жалбоподателя доказателства - постановление за прекратяване на наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б от НК и наказателно постановление. Освен това, за първото от тях няма данни, че е влязло в законна сила, а и да е налице такава, тя не обвързва съда, а наказателното постановление се отнася за деяние, което не се покрива от дисциплинарното нарушение. Също така, наказанието на държавния служител е наложено за допуснато нарушение на Етичния кодекс, което нарушение не е задължително да покрива белези на престъпление или административно нарушение.

Неоснователни са и направените възражения за допуснати нарушения на разпоредбата на чл. 243 от ППЗМВР. От доказателствата по делото е видно, че лицето определено от жалбоподателя за защитник в дисциплинарното производство е запознато срещу подпис с всички доказателства, събрани в хода му. Налице са и доказателства, че служителят е запознат срещу подпис с обобщената справка относно резултатите от извършено разследване по образуваното дисциплинарно производство - л. 12 от административната преписка.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че дисциплинарно-наказващият орган не е обсъдил обясненията и възраженията му. Самият жалбоподател посочва в жалбата до съда, че обясненията и възраженията му са били приети. Обстоятелството, че те не са приети за основателни от издателя на акта не може да бъде разглеждано като нарушение, още повече, че са налице съответните мотиви в тази насока.

Не намира подкрепа във фактите по делото и твърдението, че служителят е бил лишен от възможност да даде допълнителни обяснения и възражения. От данните по делото е видно, че с нарочна покана рег. № - I - 19939 от 27.09.2010 г. министърът на вътрешните работи е поканил служителя да даде писмени обяснения, каквито са дадени на 1.10.2010 г., в които ако е искал, жалбоподателят е могъл да даде какво допълнителни обяснения, така и да прави допълнителни искания.

На база на гореизложеното следва да бъде направен краен извод, че при издаване на процесната заповед са спазени административно производствените правила и направените възражения в обратния смисъл се явяват неоснователни.

Направените оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание също са неоснователни.

На първо място неоснователни са всички направени възражения, че установяването на факта на употреба на алкохол е извършено при допуснати съществени нарушения, като доказателствата в тази насока не могат да се считат за годни. Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства - ДВ, бр. 63 от 17.07.2001 г. не поставя изискване кръвната проба да бъде взета задължително от лекар, поради което вземането й от медицинска сестра не може да бъде разглеждано като нарушение.

Не намира подкрепа във фактите по делото и твърдяното нарушение на чл. 12, ал. 2 от Наредба 30, която забранява извършването на дезинфекция с летливи вещества, като спирт, йод и др. подобни. Твърдението на жалбоподателя, че дезинфекцията е извършена със спирт, се установява единствено от показанията на неговата съпруга Росица Ганчева Илиева, като същата посочва, че е видяла на масата в лекарския кабинет спирт и спринцовка, но не твърди, че дезинфекцията е извършена със спирт. При условията на 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК съдът не дава вяра на тези показания. По делото са налице обяснения от лекарят и медицинската сестра, извършили прегледа, съответно вземането на кръв от служителя, които обясняват по какъв начин е извършено това. От друга страна въпросът за това какво влияние би оказало върху резултата от кръвната проба факта на извършване на дезинфекция със спирт е обсъден много подробно в заключенията на вещите лица по единичната и тройната съдебно-медицински експертизи. Същите установяват, че дори и да се приеме, че е извършена дезинфекция със спирт при вземане на кръвната проба, то това обстоятелства не променя крайният извод на изследването, че е налице съдържание на алкохол в кръвта на служителя над законовоустановените допустими граници за шофиране.

Твърдението, че служителят не е попречил или възпрепятствал вземането на кръвната проба не може да бъде разглеждано като оплакване за нарушение на материалния закон и не следва да бъде обсъждано.

Направените в жалбата оплаквания относно неточност на проверката за употреба на алкохол, извършена с "Дрегер 7510" също са неоснователни. Това възражение е правено още в хода на дисциплинарното производство, поради което дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка и събрал съответните доказателства, установяващи годността на техническото средство. Твърденията на жалбоподателя в обратния смисъл не са доказани. Отделно от това концентрацията на алкохол в кръвта е установена чрез вземане на кръвна проба, който е по-надежден метод на проверка от този, извършван с техническо средство.

Направените възражения относно записаното количеството на алкохола в кръвта в процесната заповед също са неоснователни. И вписаната в заповедта концентрация от 1,27 промила, и твърдяната от жалбоподателя концентрация от 1,11 промила са над установените 0,6 промила, при наличието на които е забранено управлението на МПС. Въпросът за разликата в концентрацията на първоначалната и контролната проба е обяснен подробно от вещите лица по двете експертизи, чиито заключения като обективни и компетентни съдът възприема напълно. Същите са изследвали и въпроса за употребата на лекарственото средство "Натазал" и неговото влияние върху концентрацията на алкохол в кръвта, като опровергават твърдението на жалбоподателя, че наличието на алкохол в кръвта се обяснява с употребата на лекарството.

Най-накрая неоснователно е оплакването, че не е установено допуснато нарушение на Етичния кодекс.

От данните по делото е видно, че жалбоподателят е запознат срещу подпис със заповед № I-з 1161 от 28.07.2006 г. на министъра на вътрешните работи относно търсена на дисциплинарна отговорност от служители на МВР, при управление на МПС след употреба на алкохол или под въздействието на друго упойващо вещество, както и е запознат срещу подпис със заповед № Iз - 2013 от 8.11.2006 г. за утвърждаване на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Т. 17 от въпросния етичен кодекс изрично забранява управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,6 на хиляди или под въздействието на друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните задължения и извън установеното работно време. По смисъла на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР друго тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, които са несъвместими с оставането на служба в МВР и за които също се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са и деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на служба. Впрочем и това оплакване се свърза с твърдението, че не е установена употребата на алкохол, като не се излагат никакви конкретни доводи в какво се състои твърдяното нарушение на материалния закон.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че оспорената заповед № К - 11741/19.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателят Стефан Евгениев Стойков - главен инспектор - разузнавач IV-та степен в сектор "Оперативно-издирвателна дейност" към Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория В, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", считано от датата на връчване на заповедта и е прекратено служебното му правоотношение в МВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, е издадена при спазване на материалния закон и процесуално-производствените правила, поради което направеното оспорване от адресата й Стефан Евгениев Стойков следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

При този изход на делото жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на МВР 150 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,