Решение № 8264 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4352/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) срещу Решение 230/22.02.2024 г. на Административен съд София-област (АССО) по адм. дело 1337/2023 г. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е следвало да извърши преценка дали искането на дружеството, съдържащо се в заявление вх. 10-03-38/27.09.2023 г. е основано на правоотношение, чието регулиране се извършва с издаване на индивидуален административен акт, дали са изпълнени условията по чл. 15 от Тарифа за таксите, които се събират от КРС по Закона за електронните съобщения (ЗЕС) (Тарифата) и в тази връзка налице ли е за КРС задължение да се произнесе с изричен акт по искането, включително и писмен такъв. Сочи, че разпоредбата на чл. 35 ЗЕС е приложима само в случай, че са налице фактическите основания за произнасяне на КРС в рамките на предоставените й със закон правомощия. Касаторът счита, че в случая не са настъпили предвидените в чл. 15 Тарифата юридически факти, поради което не е налице задължение за КРС за произнасяне по връщането на недължимо платени според предприятието такси, тъй като не са изпълнени положителните предпоставки на правната норма, което прави искането на Йеттел България ЕАД недопустимо. Сочи, че на основание чл. 145, ал. 2 ЗЕС на 31.03.2023 г. Йеттел България ЕАД е заплатило авансово съответните годишни такси с отстъпка в размер от 5%, в съответствие с нормативната уредба, действаща преди влизане в сила на ПМС 47/31.03.2023 г. (ПМС 47/2023 г.), в сила от 08.04.2023 г., а в последното не са включени разпоредби, регламентиращи, че определените с постановлението по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат и по отношение на предприятията, които вече са извършили авансови плащания преди датата на влизане в сила на този акт при действието на старата тарифа. Поради липсата на придадена обратна сила на нормите на изменената с ПМС 47/2023 г. Тарифа, касаторът намира, че спрямо Йеттел България ЕАД следва да се прилага правната уредба, която е действала към датата на настъпване на релевантния, според касатора, юридически факт а именно, извършеното от дружеството плащане на 31.03.2023 г. Формира извод, че не са налице надвнесени от страна на предприятието публични вземания, които да подлежат на връщане по реда на чл. 15 Тарифата. Иска съдебното решение да бъде отменено. Претендира пресъждането на разноски за касационното производство. Касаторът се представлява от юрк. Н. Димитрова и гл. юрк. Е. Мутафчиев. Ответникът по касационна жалба Йеттел България ЕАД (Йеттел) в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира пресъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрк. П. Гиздашка. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното пред настоящата инстанция решение е отменен мълчалив отказ на КРС да се произнесе по искане на Йеттел България ЕАД, подадено на основание чл. 15 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, постъпило в комисията с вх. 10-03-38/27.09.2023 г. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд приема, че Йеттел притежава Разрешение 013999/08.04.2009 г. за ползване на номерационен ресурс за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез обществена електронна съобщителна мрежа. Съдът приема, че в горното си качество Йеттел дължи заплащане към КРС на годишна такса за ползване на ограничен ресурс (чл. 140, ал. 5, т. 1 и чл. 143 ЗЕС), годишна такса за контрол (чл. 139, ал. 2, т. 1 и чл. 141, ал. 1 ЗЕС), както и еднократни такси за административни услуги (чл. 139, ал. 2, т. 4 и чл. 142, ал. 1 ЗЕС), чиито размер е регламентиран в Тарифа за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. Сочи, че съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕС таксите по чл. 143 с.з. се заплащат на 4 месечни вноски до края на тримесечието, за което се дължат. В същия смисъл е и чл. 13 Тарифата. На предприятието, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги, е предоставена възможност по собствена преценка да заплати таксите по чл. 143 ЗЕС авансово, като в този случай таксата се заплаща с отстъпка от 5 на сто. Съгласно чл. 15 Тарифата недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. Съдът установява, че на 31.03.2023 г. от страна на Йеттел са заплатени авансово годишната такса за ползване на радиочестотен спектър по Разрешение 013999/08.04.2009 г. в пълен размер от 1 720 488 лева, съобразно разпоредбите на Тарифата в редакцията й, действаща преди изменението на същата с ПМС 47/2023 г., в сила от 08.04.2023 г. Съдът приема, че по твърдение на Йеттел, дължимата от него такса, заплатена авансово, следва да бъде намалена със сумата от 251 099,25 лева. Поради това, с писмо вх. 10-03-38/27.09.2023 г. на КРС, Йеттел е отправило искане до КРС да бъде възстановена недължимо платена сума за годишна такса за 2023 г. за ползване на ограничен ресурс, в размер на 251 099,25 лв. (неточно посочено в съдебното решение 25 099,25 лева). При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че съгласно чл. 148 ЗЕС таксите по тарифата постъпват и се отчитат по бюджета на КРС, която е администратор на тези приходи. Сочи, че размерът на таксите и начинът на изчисляването им е регламентиран с Тарифата, като на основание чл. 15 от нормативния акт недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. С оглед горното, съдът приема, че именно КРС е компетентният да се произнесе по чл. 15 Тарифата орган. Доколкото по делото не е установено произнасяне на органа, съдът приема, че мълчаливият отказ на КРС да се произнесе с акт по чл. 15 Тарифата представлява волеизявление с властнически характер и засяга права и законни интереси на искателя, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Съдът формира извод, че оспореният мълчалив отказ на КРС е в противоречие с императивната норма на чл. 35, ал. 1 ЗЕС, която задължава КРС при осъществяване на своите правомощия да се произнася с мотивирани решения, като при преценка, че не са налице условията за издаване на искания акт, следва да се произнесе също с изричен писмен мотивиран акт в законоустановения за това срок. Сочи, че ЗЕС не допуска възможност за мълчаливо упражняване на правомощията на регулаторния орган и непроизнасяне по подадени по реда на закона заявления до него. Доколкото взетите при упражняване на законовите правомощия на КРС решения следва да изпълняват изискванията за форма и съдържание на административните актове като предпоставка и за съдебния им контрол, съдът достига до извода, че в случая липсва писмено решение на регулатора, а поради това и мотиви за формирането на властническото волеизявление на органа, с което е засегнато правото на защита на неговия адресат и е препятстван съдебния контрол по съществото на спора. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че мълчаливият отказ на КРС е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да се изпрати на органа за произнасяне по направеното от Йеттел искане при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Както правилно приема първоинстанционният съд, лицата, осъществяващи електронни съобщения в изпълнение на изискванията на този закон, дължат заплащането на административни такси, чийто размер съответства на административните разходи на комисията, необходими за международно координиране и сътрудничество, хармонизация и стандартизация, анализ и контрол на пазара, изготвяне и прилагане на подзаконови нормативни актове и издаване на административни актове и контрол по изпълнението им (чл. 139, ал. 1 ЗЕС). Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, таксите са годишна такса за контрол, размерът на която е определен в чл. 141 ЗЕС, и еднократна такса за административни услуги.