Решение № 4873 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2018 г.

Решение № 4873 от 17.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2203/2018 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът [фирма] /в несъстоятелност/, представлявано от синдика Д. М., действаща чрез процесуалния си представител адв. Г. Х., обжалва решение № 6938/21.11.2017 г. по адм. дело № 244/2016 г. по описа на Административен съд С.-град /АССГ/. Поддържа и обосновава касационни оплаквания за неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост и материална незаконосъобразност. Моли решението на АССГ да бъде отменено, вкл. и в частта на присъдените разноски и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени ревизионният акт /РА/. Не претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ДД "ОДОП"/ С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрск. М., оспорва основателността на касационната жалба и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационна съдебна инстанция в размер на 4493 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ съд е отхвърлил оспорването по жалбата на [фирма] срещу РА № Р-22222515001784-091-001/13.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден при обжалването по административен ред от директора на дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП, с който за [фирма] са установени задължения в размер на 196 292, 34 лв. главница и ЗЗ 873, 19 лв. лихва за забава, произтичащи от данък при източника по реда на чл. 194 ЗКПО за 2013 г., при декларирано нулево задължение за периода. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, възприел е фактическата обстановка, съобразена с тях и от правилно установените факти е направил обосновани и законосъобразни изводи за правилно определяне на данъчните задължения в РА. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. През 2006 г. мажоритарен собственик на [фирма], представлявано от А. Т. е [фирма] [населено място], притежаващо 99, 99% или 499 999 поименни акции от всички 500 000 поименни акции от капитала на дружеството в размер на 366 000 евро. [фирма] [населено място] от своя страна е собственост на [фирма] като с договор от 04.12.2006 г. [фирма] [населено място], дъщерно дружество на [фирма], регистрирано на остров [наименование], придобива от [фирма] с отсрочено плащане акциите на [фирма]. В същия период и към 06.03.2007 г. /съгласно решение на КЗК № 131/06.03.2007 г. / [фирма] и [фирма] [населено място], както и [фирма] /собственост на [фирма]-България, регистрирано в [населено място]/ са свързани лица, контролирани от едно и също лице – П. М.. В периода 03-29.08.2007 г. РЛ превежда сума в общ размер на 3 490 000 евро /6 825 846, 70 лв. / по ескроу сметка в банка [фирма], от името и за сметка на [фирма] [населено място], на основание договор за посредничество от 01.08.2007 г., по силата на който РЛ като посредник се задължава спрямо [фирма] като възложител да плати на [фирма] 5 000 000 евро за погасяване на задължението към нея на [фирма] [населено място] за закупените акции на [фирма]. В резултат, плащането е потвърдено от придобиващото дружество, акциите на [фирма] са предадени на [фирма] [населено място]. При тези данни обосновано приходните органи и първоинстанционният съд приемат, че преводите и плащането на сумата от 3 490 000 евро от РЛ и в полза на акционер не е свързано с осъществяването от него дейност, поради което е изпълнена хипотезата на пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО – "скрито разпределение на печалба". Сумата от 3 490 000 евро е част от кредит, получен от РЛ от [фирма], обезпечен със залог върху парични средства на [фирма], което обезпечение по искане на РЛ е усвоено от банката на 17.06.2008 г. и кредитната линия е закрита. Във връзка с горното и при счетоводното отразяване на операциите, се установява от събраните доказателства и заключението на приетите основна и допълнителна ССчЕ, че при РЛ сумата от 3 400 000 евро /6 825 847 лв. / е осчетоводена през 2007 г. като вземане на дружеството към [фирма] и по партида [номер]. Закриването на кредита през 2008 г. е осчетоводено при РЛ като извънреден приход. През 2008 г. в счетоводството на РЛ е отчетено отписване на същата сума /поради опрощаване/ и намаляване на ФР като в подадената от РЛ ГДД със сумата 3 400 000 евро /6825 847 лв. / - разходи, несвързани с дейността, е извършено преобразуване на ФР на РЛ. Освен счетоводното отразяване на опрощаване на вземането при РЛ по делото няма събрани данни за фактически и правни действия по опрощаване, извършени надлежно между кредитор и длъжник, съответно за настъпили правни последици в тази връзка. При извършена данъчна ревизия на [фирма] за период, вкл. 2008 г. /решение № 257/20.02.2015 г. на ДД ОДОП С./ е прието, че паричният превод от 3 490 000 евро не следва да се отчита като разход за периода, тъй като е прието, че задължение по чл. 194 ЗКПО вр. с пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО е възникнало през 2013 г. при изпълнение на договор за прехвърляне на вземания от 03.07.2013 г. между "[фирма] – цедент и [фирма] – цесионер. По протоколни решения на УС и НС на [фирма] от 14.03.2010 г. е отменено направеното опрощаване на възникналото през 2007 г. вземане от 6 825 847 лв. и същото е вписано като такова по дебита на сметки – др. дебитори във валута, други приходи. С решение № 818/13.06.2013 г. на съда в [населено място] е признато, че РЛ има вземане от [фирма] за сума в размер на 3 490 000 евро, платени за задължения на последното дружество към [фирма]. В процесната данъчна година – 2013 г. е установено наличие на договор за прехвърляне на вземания от 03.07.2013 г. между РЛ като цедент и [фирма] – цесионер, по силата на който [фирма] има вземане към РЛ в размер на 2 900 000 лева и се съгласява това вземане да бъде погасено чрез прехвърляне на вземането на РЛ към [фирма] за сумата 3 490 000 евро, ведно с лихви, както и на правото да встъпи в процеса пред съда в [населено място]. Част от вземането /2 900 000 лв. е прехвърлено по силата на договора за цесия, а другата част – 3 925 846, 70 лв. е отписана като разход на 03.07.2013 г. по сч. Сметка – други разходи. При така установените факти и прието от приходните органи и от съда, че по силата на договора за цесия от 2013 г. и извършеното погасяване на вземането от 3 400 000 евро – прехвърлено и отписано, задължението на РЛ по чл. 194 вр. с пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО възниква през същия данъчен период – 2013 г. и за сумата, която е отписана – 3 925 846, 70 лв. Данъчната ставка е определена в законоустановения размер от 5% по чл. 200 ЗКПО, съответно на което дължимият данък е в размера по РА – 196 292, 34 лв. и съответните лихви за забава. Касаторът оспорва дължимостта и основанието за възникване на данъка за конкретния данъчен период, считайки, че с решението на съда в [населено място] вземането е само признато и към този момент нито [фирма], нито [фирма] са били свързани лица с РЛ към този период и датата на отписване на вземането, нито са налице предпоставките по чл. 194 вр. с пар. 1, т. 5, б. "а" ДР ЗКПО относно РЛ и неговия цесионер [фирма]. Касационните оплаквания са неоснователни. Решението на АССГ, с което е отхвърлена жалбата срещу РА и е приета законосъобразност на издадения РА, е правилно. В РА е определен данък при източника по чл. 194 ЗКПО като с данък при източника е обложена сума в размер на 3 925 846, 70 лева. Сумата представлява дивидент по смисъла на т. 4, б. "в" ДР ЗКПО – скрито разпределение на печалбата и т. 5, б. "а" ДР ЗКПО – като сума, несвързана с осъществяваната от лицето дейност в полза на акционер или свързани с тях лица. Обратно на твърденията в касационната жалба, именно отписаното през 2013 г. вземане в размер на 3 925 846, 70 лева осъществява обективната страна на хипотезата по пар. 1, т. 5 б. "а" ДР ЗКПО, тъй като в този данъчен период е направено счетоводно отразяване на сумата като разход, който не е свързан с дейността на дружеството и е бил разпределен в полза на свързано лице – [фирма]. В този данъчен период вземането е признато по съдебен ред и пак в същия данъчен период е извършено прехвърляне /цедиране/ на вземането в останалия му размер до 3 490 000 евро. Налице са предпоставките по чл. 194 ДОПК за облагане с данък при източника. Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение, което следва да се бъде потвърдено. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени съобразно материалния интерес на спора по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК вр. с чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. към ЗА, но не повече от заявената претенция, а именно – в размер на 4493 лв. По изложените съображения и на основание, Върховният административен съд, осмо отделение,