Решение № 3949 от 20.6.2000 г. на ВАС по адм. д. № 3504/2000 г.

Производството по делото е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за Върховния административен съд. Образувано е по жалба на П. Х. Д. от [населено място] против заповед КВ-486/21.03.2000 г. на министъра на отбраната на Република България. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, министърът на отбраната на Република България на основание чл. 128, т. 4 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, поради настъпила негодност за военна служба, установена с експертно решение 45/6 от 01.03.2000 г. на Централната военномедицинска комисия, е прекратил договора за кадрова военна служба на жалбоподателя, освободил го е от длъжност и от кадрова военна служба и го е зачислил в запаса. Д., недоволен от заповедта, я обжалва. Моли поради допуснати и посочени от него нарушения на изискванията на МЗ 60/1975 г. и 387/1993 г., такива на практиката за провеждане на експертна дейност в Република България в етапите на експертната дейност и в експертно заключение 45/6 от 2000 г. на ЦВМК да се отмени заповедта на министъра. Прокурорът счита, че жалбата е неоснователна. Върховният административен съд - ІІІ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Жалбоподателят е бил кадрови военнослужещ. След медицински изследвания с експертно решение 45/6-2000 от 01.03.2000 г. на Централната военномедицинска комисия той е признат за негоден за военна служба с изключване от военен отчет. Същото не подлежи на утвърждаване, тъй като е постановено от най-висшия медицински орган в системата на армията. Съгласно чл. 185, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба то е окончателно и не подлежи на обжалване. На основание решението е изготвено предложение от зам.-министъра на отбраната за освобождаване от длъжност на жалбоподателя и прекратяване на договора му за кадрова военна служба. На 21.03.2000 г. е издадена обжалваната заповед на министъра. При така установеното от фактическа страна жалбата на Д. е неоснователна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разрешава въпроси от кръга на неговата компетентност при спазване на процедурата и в сроковете, предвидени в чл. 185 от ПКВС, и в предвидената от закона форма. По своето съдържание тя не противоречи на целта на закона. Видно от текста на жалбата на Д., датирана от него на 03.04.2000 г., друга молба от 29.05.2000 г., постъпила във Върховния административен съд на 31.05.2000 г., резюме на жалбата му, представено в съдебното заседание на 08.06.2000 г., и от устните му пледоарии пред съда, същият оспорва въпроси относно организацията на проведеното с него медицинско изследване и компетентността на ЦВМК, издала експертното решение. Това се вижда от прочита на всички тези молби, но особено ясно е то в молбата, постъпила в съда на 31.05.2000 година. В нея са изложени съображения относно: По поставяне на диагноза шизофрения, Жалване срещу поставянето ми в условия на вземане на експертно решение по НГВС, Жалване срещу документацията, свързана с ИЗ 5852/1997 г., Психиатрична клиника, ВМА - С., като основен етап в експертно решение на ЦВМК 45/6-2000, Жалване срещу здравно-производствената характеристика, по която съм освидетелствуван, Жалвам се по психиатричните заключения, Жалване по психологическото изследване към ИЗ 5852/97 г., Жалвам се срещу самото решение на ЦВМК 45/6-2000. В същия дух и поредност са доводите му в другите негови жалби. Изложеното сочи, че жалбоподателят излага пред Върховния административен съд доводи, свързани с медицински въпроси, които надхвърлят компетентността на съда и са ирелевантни за спора. Решението на ЦВМК, като окончателно и неподлежащо на обжалване, е задължително за административния орган и съда. По изложените съображения следва да се отхвърли жалбата на Д. против министерската заповед, поради което и на основание чл. 28 ЗВАС във вр. с чл. 42, ал. 2 от З. Върховният административен съд - ІІІ отделение,