Решение № 7347 от 13.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6882/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. и чл. 225 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил срещу Решение 110 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д. 355 по описа на Административен съд - Кюстендил (АС - Кюстендил) за 2022 г. С него, по жалба на Лега Консулт ООД, с ЕИК 104608563 е отменен Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) 4926 от 28.08.2020 г., издаден от Е. Ц. на длъжност старши инспектор Проверки, ревизии и контрол в Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, потвърден с Решение 1 от 12.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил. С решението е постановено и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по определяне на размера на данъчната оценка на процесните имоти и връщане на надвнесените суми, съгласно вариант 2 на заключение на изготвена по делото съдебно-икономическа експертиза в общ размер на 14601,39 лв., заедно със законната лихва за забава. Наред с това, Община Кюстендил е осъдена да заплати на Лега Консулт ООД разноски в общ размер на 5500,11 лв. за двете първоинстанционни производства по адм. д. 355 по описа на АС - Кюстендил за 2022 г. и по адм. д. 506 по описа на АС - Кюстендил за 2020 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът не съобразил, че при начисляване на задълженията приходният орган правилно се позовал на данъчни оценки на имотите, изготвени на база данните от подадени от данъчно задълженото лице декларации по чл. 14, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), а промяна в тези данни следвало да се извърши по инициатива на данъчния субект по реда на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ, което не било сторено. Оспорва заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), с аргумент, че вещото лице по недопустим начин е променило предназначението на сградите от производствени в складови и е отразило физическото им състояние чрез коефициента за индивидуални характеристики по чл. 8, таблица 7, б. а от Приложение 2 към ЗМДТ, който отчита единствено щети от бедствия, аварии и други, каквито в случая липсват. Предвид изложеното моли отмяната на обжалваното съдебно решение, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу АУЗД и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея, а по същество моли да бъде уважена като бъде отхвърлена жалбата срещу спорния АУЗД. Претендира присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Ответникът Лега Консулт ООД, чрез упълномощен адвокат, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор и в съдебно заседание пред настоящия съд, като моли за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждането на сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен, предвид което следва да се разгледа досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС - Кюстендил е бил АУЗД 4926 от 28.08.2020 г., издаден от Е. Ц. на длъжност старши инспектор Проверки, ревизии и контрол в Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, потвърден с Решение 1 от 12.10.2020 г., издадено от директора на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил. С оспорения акт, на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, на Лега Консулт ООД са установени задължения към Община Кюстендил, както следва: 1. За 2017 г. данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 4342,51 лв. главница и 1316,74 лв. лихви и такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 4390,51 лв. главница и 1261,95 лв. лихви; 2. За 2018 г. ДНИ в размер на 4339,77 лв. главница и 877,06 лв. лихви и ТБО в размер на 4387,77 лв. главница и 886,75 лв. лихви; 3. За 2019 г. ДНИ в размер на 4337,03 лв. главница и 437,31 лв. лихви и ТБО в размер на 4385,03 лв. главница и 442,16 лв. лихви. Установява се, че с Решение 9192 от 19.10.2022 г., постановено по адм. д. 10548 по описа на Върховния административен съд за 2021 г., поправено с Решение 2608 от 06.03.2024 г., постановено по същото дело, по жалбата на Лега Консулт ООД, е отменено Решение 108 от 08.04.2021 г., постановено по адм. д. 506 по описа на АС - Кюстендил за 2020 г. в обжалваната му част, с която оспорването срещу спорния АУЗД е било отхвърлено. Това решение на АС Кюстендил в останалата му част, с която АУЗД е бил отменен в частите, с които на Лега Консулт ООД са установени задължения: 1. За ДНИ: за 2017 г. - за разликата над 4250,51 лв. до 4342,51 лв., за 2018 г. - за разликата над 4247,76 лв. до 4339,77 лв. и за 2019 г. - за разликата над 4245,02 лв. до 4337,03 лв.; 2. За лихвите върху ДНИ: за 2017 г. - за разликата над 1292,23 лв. до 1316,74 лв., за 2018 г. - за разликата над 860,88 лв. до 877,06 лв. и за 2019 г. - за разликата над 429,94 лв. до 437,31 лв.; 3. За ТБО: за 2017 г. - за разликата над 4082,02 лв. до 4174,02 лв., за 2018 г. - за разликата над 4295,76 лв. до 4387,77 лв. и за 2019 г. - за разликата над 4293,02 лв. до 4385,03 лв.; 4. За лихви върху ТБО: за 2017 г. - за разликата над 1241,14 лв. до 1261,95 лв.; за 2018 г. - за разликата над 870,61 лв. до 886,75 лв. и за 2019 г. - за разликата над 434,80 лв. до 442,16 лв., не е било предмет на касационно оспорване. С отменителното решение на касационната инстанция е установено допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от решаващия състав на АС - Кюстендил и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Дадени са указания при новото разглеждане на делото, в производството по чл. 226 АПК, съдът на основание чл. 171, ал. 2 АПК да назначи комплексна съдебно-икономическа и техническа експертиза (КСИТЕ) със задача вещото лице след като установи действителното състояние на всеки от обектите да определи нова данъчна оценка и въз основа на нея да изчисли дължимите ДНИ и ТБО за процесните периоди, въз основа на която да извърши преценка относно материалната законосъобразност на процесния акт и съответствието му с целта на закона. Обжалваното сега Решение 110 от 25.05.2023 г., постановено по адм. д. 355 по описа на АС Кюстендил за 2022 г. е постановено в производство по чл. 226 АПК в резултат на горецитираното отменителното решение на Върховния административен съд. При разглеждане на делото първоинстанционният съд е спазил дадените указания от касационната инстанция като е допуснал СТЕ и съдебно-икономическа експертиза. Въз основа на приетите експертни заключения и установеното по делото от фактическа страна, съдът направил извод, че обжалваният АУЗД е издаден от оправомощен орган по приходите, в съответствие с изискванията за форма и съдържание, и при спазване на административнопроизводствените правила, но при допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилно завишаване на стойността на данъчната оценка на имотите, послужила като основа за определяне на оспорените задължения за ДНИ и ТБО. Съдът констатирал също така, че в хода на съдебното производство Лега Консулт ООД представило 8 броя платежни нареждания, от които се удостоверявало плащане на суми в общ размер на 36000,00 лв. към Община Кюстендил, с цел да избегне принудителното изпълнение на спорните публични задължения, като обаче изрично е изразена воля, че плащането не означава признаване на техния размер. В резултат по делото било допуснато и представено допълнително заключение към съдебно-икономическата експертиза, със задача да установи на каква дата са погасени задълженията, за размера на дължимите главници и лихви по тях, както и да установи каква сума подлежи на възстановяване към данъчно задълженото лице, ако съдът възприеме заключенията по двете експертизи. Първоинстанционният съд достигнал до решаващ извод за незаконосъобразност на спорния АУЗД и го отменил, като приел за правилни стойностите във вариант 2 от допълненото заключение на съдебно-икономическата експертиза. Констатирал също така, че в резултат на гореописаните плащания установените публични задължения са вече погасени и постановил връщане на преписката с указания за коригиране на данъчната оценка на имотите и възстановяване от Община Кюстендил към Лега Консулт ООД на надвнесените суми в размер на 14601,39 лв., заедно със законната лихва за забава. Решението е валидно, частично недопустимо, като в допустимата му част е частично неправилно, а в останалата част - правилно като резултат. Решението е недопустимо, в частта, с която АС Кюстендил е постановил отмяната на спорния АУЗД в частта, която този акт е бил отменен с Решение 108 от 08.04.2021 г., постановено от АС Кюстендил по адм. д. по адм. д. 506 по описа на АС - Кюстендил за 2020 г., а именно в частите, с които на Лега Консулт ООД са установени задължения: 1. За ДНИ: за 2017 г. - за разликата над 4250,51 лв. до 4342,51 лв., за 2018 г. - за разликата над 4247,76 лв. до 4339,77 лв. и за 2019 г. - за разликата над 4245,02 лв. до 4337,03 лв.; 2. За лихвите върху ДНИ: за 2017 г. - за разликата над 1292,23 лв. до 1316,74 лв., за 2018 г. - за разликата над 860,88 лв. до 877,06 лв. и за 2019 г. - за разликата над 429,94 лв. до 437,31 лв.; 3. За ТБО: за 2017 г. - за разликата над 4082,02 лв. до 4174,02 лв., за 2018 г. - за разликата над 4295,76 лв. до 4387,77 лв. и за 2019 г. - за разликата над 4293,02 лв. до 4385,03 лв.; 4. За лихви върху ТБО: за 2017 г. - за разликата над 1241,14 лв. до 1261,95 лв.; за 2018 г. - за разликата над 870,61 лв. до 886,75 лв. и за 2019 г. - за разликата над 434,80 лв. до 442,16 лв. Както се написа по-горе в тази част посоченото съдебно решение не е било предмет на касационно оспорване и в този смисъл е влязло в сила. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК този факт е следвало да бъде съобразен, като при това съдът е дължал произнасяне само относно законосъобразността на АУЗД в неотменената от съда част. Решението е недопустимо и в частта, с която АС Кюстендил е върнал преписката на компетентния административен орган за възстановяване от Община Кюстендил към Лега Консулт ООД на надвнесените суми съгласно вариант 2 на заключението на съдебно-счетоводната експертиза в общ размер на 14601,39 лв., заедно със законната лихва за забава. С тази част на решението съдът се е произнесъл свръх петитум, доколкото с такова искане не е бил сезиран. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение в посочените части, в които се прие за недопустимо, следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В частта, с която първоинстанционният съд е отменил спорния АУЗД в останалата част, решението е допустимо и правилно по резултата си. Предвид дадените от Върховния административен съд указания при първото разглеждане на делото от касационната инстанция, спорът пред АС Кюстендил се свежда до размера на основата, върху която е определен размерът на дължимите ДНИ и ТБО за процесните недвижими имоти, притежавани от Лега Консулт ООД. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че пропускът на дружеството - собственик на недвижимите имоти да инициира корекция на данните, въз основа на които се изчисляват данъчните оценки на тези имоти обуславял законосъобразността на определените от приходната администрация техни оценки основа за определените задължения. В относимата редакция на чл. 14, ал. 5 ЗМДТ (предишна ал. 2 и ал. 3) действително е регламентирано задължение за данъчните субекти при промяна на някое обстоятелство от значение за определяне на данъка да уведомяват общината в двумесечен срок. Неправилно е обаче да се приема, че неизпълнението на посоченото задължение в срок изключва възможността за последващи фактически установявания, които са относими към определянето му. Залегналият в чл. 7 АПК основополагащ принцип за истинност в административното производство изисква административните актове да са съобразени с всички действителни факти от значение за случая, като истината за тези факти се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса. А по чл. 3, ал. 2 ДОПК (Обективност) административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая. Фактическите установявания, извършени по реда на чл. 3, ал. 1 ДОПК в производството по издаване на АУЗД подлежат на административен и съдебен контрол. В този смисъл, за субекта на задължението не настъпва преклузия по отношение на възможността впоследствие да бъдат установени относими факти към определяне размера на данъка. Именно поради това не би могло да се приеме, че за Лега Консулт ООД е преклудирана възможността да установи действителното фактическо състояние на притежаваните от него обекти и да изиска това състояние да бъде взето предвид при изчисляване на данъчната им оценка в съответствие с относимите разпоредби на Приложение 2 към ЗМДТ в какъвто смисъл по същество са и дадените указания от Върховния административен съд в отменителното решение. Недължимо е от администрацията по свой почин да установява дали данъчните оценки на недвижимите имоти са формирани при отразяване действителното състояние на последните. В производството по издаване на акта по чл. 107 ДОПК администрацията е обвързана от декларираните от данъчно задълженото лице данни по реда на чл. 14 ЗМДТ. Но, както бе посочено по-горе, неспазване задължението за подаване в срок на коригираща декларация, не изключва възможността данъчно задълженото лице в последващите производства по административен контрол и съдебен контрол да възрази срещу фактическите констатации на администрацията и с предвидените в процесуалния закон средства да установи действителното фактическо положение от значение за законосъобразността на определените задължения. На плоскостта на настоящия случай, при направените изрични възражения за некоректно изчисляване на размера на данъчните оценки на имотите в жалбата срещу АУЗД до директора на Дирекция Местни приходи при Община Кюстендил, решаващият административен орган е бил длъжен да вземе предвид възраженията на оспорващото дружество и да предприеме действия с оглед извършване на съответни фактически установявания във връзка с тях, в това число да се отрази действителното овехтяване на сградите, съобразно предвидения в чл. 10 от Приложение 2 към ЗМДТ коефициент. Правните последици при допуснато нарушение на чл. 14, ал. 3 ЗМДТ (в относимата редакция) се регулират посредством предписанието по чл. 123, ал. 1 ЗМДТ и в този смисъл правното пропускане на настоящия ответник по касация не съставлява повод горното да не бъде съобразено. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че експертното заключение на СТЕ е погрешно поради прилагане на предвидената в чл. 8, ал. 1, т. 2, б. а от Приложение 2 към ЗМДТ корекция за физическо състояние (кк2) за щети, причинени от лошо стопанисване и поддържане, при положение, че коефициентът предвижда единствено влошено състояние в резултат на щети от бедствия, аварии и други. В двете приложения на изготвената по делото СТЕ, оформени като таблици, фигурира колона Ких, който отразява коефициент за индивидуални характеристики по смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от посоченото приложение. Въпросният коефициент се формира от два компонента 1. Корекция за разположение във височината на обекти (кк1) и 2. корекция за физическо състояние на обекта (кк2). Вторият коефициент за корекция (кк2) се изчислява съобразно таблица 7 към чл. 8, ал. 1, т. 2 от Приложение 2 към ЗМДТ, където е предвидена корекция за физическото състояние от 0,05 при неизвършен вътрешен основен ремонт за над 20 години, както и корекция от 0,10 до 0,60 при лошо физическо състояние. В двете изготвени от вещото лице таблици за всички сгради в поле Ких е отразена стойност - 0.95. Тоест, вещото лице е отразило единствено първия критерий от таблица 7 и е извършило корекция с - 0,05. Следователно, оплакванията на касационния жалбоподател не отговарят на действителните факти по спора. Лошото състояние на сградите е отразено коректно от вещото лице не в коефициента за индивидуални характеристики, а в колона Ков, където е изчислен предвиденият в чл. 10 от Приложение 2 към ЗМДТ, коефициент за овехтяване (Ко). Предвид изложеното, възраженията на касационния жалбоподател, с които той оспорва експертното заключение на СТЕ едва в касационната жалба са неоснователни. Те се явяват и преклудирани по аргумент от разпоредбата на чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК. Установява се, че в проведеното на 28.02.2023 г. открито съдебно заседание в първоинстанционния съд, в което е изслушано вещото лице и е прието заключението му, процесуалният представител на настоящия касационен жалбоподател не го е оспорил, нито е поискал изготвянето на повторно или допълнително заключение. В открито съдебно заседание по делото на 25.04.2023 г. в АС - Кюстендил, тоест след срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК, е направено общо оспорване на двете приети по делото експертни заключения в пледоарията по същество на процесуалния представител на ответника, което освен, че е несвоевременно, не съдържа и искане за извършване на допълнителни процесуални действия. Споделимо е становището на АС Кюстендил, че следва да се кредитира варианта по приложение 2 от заключението по съдебно-техническата експертиза, предвид че в него са отразени действителните площи на сградите в резултат на направени от вещото лице контролни измервания. С оглед гореизложеното, настоящият състав намира за правилна и обоснована на приобщените по делото доказателства и експертните заключения преценката на първоинстанционния съд за основателност на оспорването срещу АУЗД в частта, предмет на делото в АС - Кюстендил в производството по чл. 226 АПК. В частта, с която първоинстанционният съд е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по определяне на размера на данъчната оценка на процесните по делото имоти, обжалваното съдебно решение е допустимо, но неправилно. В тази част то следва да се отмени, като вместо него бъде постановено друго в тази част, с което преписката следва да се върне на административния орган за определяне размер на публичните задължения при съобразяване на указанията за определяне на основата за това, дадени с настоящото съдебно решение. Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника по касация за присъждане на сторените по делото разноски в касационното производство е основателно. На Лега Консулт ООД следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3150,00 лв. при липсата на възражение за неговата прекомерност от страна на касационния жалбоподател. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение