Решение № 15056 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2009 г.
ВАСII отделение09.12.2009 г.докладчик т Галина Солакова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/12.05.2009 г. по адм. д. № 7/2009 г. на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15056 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8959/2009 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на кмета на Община Хасково, подадена от адв. Стойнова срещу Решение № 82/12.05.2009 г. по адм. д. № 7/2009 г. на Административен съд - Хасково, като в нея се развиват оплаквания неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът "Беттран" АД със седалище и адрес на управление гр. Хасково, чрез процесуалния си представител адв. Василев оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да се остави в сила като обосновано и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ е отменил по жалба на "Беттран" АД Заповед № 496/25.04.2008 г. на кмета на община гр. Хасково, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне обект "леко ограждение" находящо се в поземлен имот 77195.707.102 по кадастралната карта на гр. Хасково. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е мотивирана съгласно изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК с две фактически основания, а именно, че процесният обект е разположен в общински имот, както и че не е по източната регулационна линия на УПИ V, кв. 4, поради което е неподходяща по местоположение и разположение. Обсъдена е приетата по делото без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза и в унисон с задължителните указания по отменителното решение на ВАС (№ 84/05.01.2009 г. по адм. д. № 9899/2008 г.) е прието, че не се установява първото фактическо основание за разполагането на обекта с общински имот, с оглед спорът за материално право между страните относно местоположение на кадастралната граница на поземлен имот с идентификационен № 77195.707.102. Установено е, че процесното "леко ограждение" по контур съвпада с регулационна граница по действуващия регулационен план, като мотивирано са проследени регулационните изменения. Така постановеното решение е обосновано, съобразено изцяло с указанията по отменителното решение на ВАС и законосъобразно. Установено е по безспорен начин, че процесното ограждение следва източната регулационна граница на УПИ ХI, бивш УПИ II по регулационния план, одобрен през 1988 г. и изменен през 1996 и 1997 г., поради което същото не е неподходящо по местоположение и разположение, т. е. не са налице основанията на ал. 5, чл. 195 ЗУТ за издаване на процесната заповед и тя се явява незаконосъобразна. Законосъобразен е и изводът, че заповед по чл. 195, ал. 5 ЗУТ се издава в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите", а настоящата заповед не съдържа такава мотивировка и тя не се установява от доказателствата по адм. преписка и делото. Доводите по касационната жалба за точното местоположение на процесното "леко ограждение" сочат на спор за границата между имотите и касаят спор за собственост, както правилно е прието от административния съд, т. е. ирелевантни са в настоящото производство. Предвид изложеното и тъй като не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решението като правилно следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК