Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г.

Решение № 9297 от 10.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6537/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/, чрез процесуалния му представител ст. юрк. Д. Попов, срещу решение № 176 от 15.03.2019 г. по адм. дело № 947/2018 г. по описа на Административен съд – Хасково. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по смисъла на чл. 209, ал. 3 от АПК. При изложени съображения се претендира отмяна на решението, в частта му, с която е отменено уведомително писмо изх. № 02-260-2600/5332 от 23.08.2018 г., в частта му, с която е прието, че относно БЗС 21052-1016-1-1, ДФЗ не доказва по несъмнен начин, че е налице недопустимост на площ от 0. 21 ха, а само недопустимост на 0. 17 ха, както и в частта му с която са наложени редукции в размер на 8 895. 51 лв. поради нарушение на материалния закон и необоснованост иска да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, както и внесен депозит за възнаграждение на вещо лице. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът – ЕТ "Тимагро- В. Марин" чрез процесуалния си представител, в писмена защита и в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски по делото, в това число и за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение № 176 от 15.03.2019 г. е отменено уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г с № 02-260-2600/5332 от 23.08.2018 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – РА, в частта му, с която е отказано частично подпомагане и финансиране за сумата от 8 895. 51 лева и е отхвърлена жалбата в останалата й част до 9 268. 90 лв. Със същото решение ДФ "Земеделие" е осъден да заплати на ЕТ "Тим Агро – В. Марин" направените по делото разноски за внесена държавна такса, в размер на 50 /петдесет/ лева. За да достигне до този резултат Административен съд – Хасково е приел, че не са налице основания за обявяване на административния акт за нищожен. На следващо място съдът е приел, че от формална страна не са налице допуснати нарушения, административния акт е издаден в задължителната писмена форма, надлежно подписан. В същия се съдържат фактически данни досежно заявени за подпомагане по мярка 214-АЕП парцели, за които след извършени административни проверки, административния орган претендира, че има установени несъответствия и /или неизпълнения на поетия ангажимент, което е го е мотивирало да наложи съответната корекция. Съдът е установил, че оспорването засяга, както редукциите за наддекларирани площи, така и редукция за неспазване на изискванията за управление. От извършен анализ на относимата правна уредба, съдът е приел, че в конкретния случай е извършена административна проверка. Същата се извършват автоматизирано, като резултата се отразявали в административния акт, с който се взема решението по чл. 11а, ал. 11, т. 1 от ЗПЗП по заявление за подпомагане, както извършване на редукция и отказ да се изплати сума в размер на 366. 63 лв. поради установени наддекларирани площи в размер на 0. 99 ха. Въз основа на което е прието от съда, че не следва да се възприеме довода за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на административния акт в частта му с която се отказва изплащане на субсидия за -0. 99 ха наддекларирана площ като немотивирано, тъй като има изнесени конкретни факти в таблица 2 от акта, които се потвърждават от представените писмени доказателства, чрез които се удостоверява, че след подаване на заявление за подпомагане за кампания 2015 г. са констатирани несъответствия при извършени автоматизирана проверка за част от декларираните по схемата площ, за част от декларираните по схемата площи, като единствено не са открити данни в представената разпечатка от резултатите от автоматизираните проверки на заявлението досежно парцел с идентификатор 46749-248-3-1 и наддекларирана площ по него от 0. 24 ха. Независимо от това съдът е приел за изцяло доказани изнесените в таблицата на стр. 2 от административния акт фактически твърдения за установени минимални разлики в декларираните площи, като невключени в одобрения окончателен специализиран слой като това се установява и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза. На следващо място съдът е констатирал несъответствия в данните от таблицата от стр. 2 от административния акт и тя касае парцел 21052-1016-1-1. Въз основа на което съдът след като е съобразил данните от доказателствата е установил, че административния орган не е доказал по несъмнен начин, че е налице недопустимост на площ от 0. 21 ха, а само недопустимост на 0. 17 ха. като при това положение и след редуциране на въпросните 0. 21 ха до 0. 17 ха, следва че недопустимата за подпомагане площ не са общо 1. 03 ха, а 0. 99 ха. Следователно в тази си част оспорването се явява неоснователно и следва да се отхвърли като такова. По отношение на втората част от оспорването относно извършената редукция за сумата от 8 895. 51 лв. след извършено приспадане от общо дължимата за отпускане сума, за 366. 63 лева е прието от съда, че административния акт следва да е надлежно мотивиран, както от фактическа страна, така и от правна, като практиката възприема, че мотивите на властническо волеизявление е допустимо да не се съдържат в него, ако то препраща към друг документ. Като в настоящия случай след обстоен анализ на доказателствата по делото, ведно с приетата съдебна експертиза е приел, че нито в административния акт, нито в препращаните от него други документи, част от преписката не се установява фактическото положение, като за съда е останало неизяснено и недоказани конкретни обстоятелства за неспазване на базисните и др. изисквания на мярката и направлението, досежно посочените в таблицата на стр. 2 от административния акт парцели. На следващо място административния съд е приел, че задължение на административния орган е преди да издаде своя акт да извърши пълна и всестранна проверка по релевантните за случая факти и едва след това да се пристъпи към издаване на акта, съответно ако са налице предпоставки, а не авансово да се отказва финансова субсидия, като удържа съответната част от нея под формата на редукция, без дори да има издаден акт за това и без в последствие да се доказва наличие на основания за извършването на такава. Въз основа на което административния съд е приел, че жалбата е основателна в частта й в извършената редукция от 5% върху изплатената субсидия за кампания 2015 г. в размер на 8895. 51 лв. поради неспазени изисквания за управление и неизпълнение на представения план за сеитбообръщение по съответното направление, тъй като не се доказала правомерността на избрания процент на санкциониране, нито основанията за нейното извършване по отношение на който и да е от заявените по тази мярка парцели за кампания 2015 г. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, ведно с заключението по изготвената експертиза, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. Наведеният в касационната жалба довод, че не е налице твърдяното отклонения на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата е неоснователен. Противно на твърдяното от касатора, съдът правилно е съобразил относимите правни норми. При постановяване на оспореното уведомително писмо е нарушена императивната разпоредба на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че фактически основания в оспореното уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" не са изложени. Безспорна е съдебната практика, че мотивите на административния акт не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по-малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване, както административния съд е установил, че едва в писмената защита е посочено, че редукцията от 5% за кампания 2015 г. е наложена поради обстоятелството, че при извършена проверка в представения от кандидата план за четириполно сеитбобръщение декларирано от кандидата парцели са установени, че са угар, а в плана било посочено култура-рапица - зимна. Настоящия съдебен състав, счита че в настоящия случай административният орган не е посочил никакви фактически и правни основания за издаването на акта. В уведомителното писмо няма конкретни мотиви относно материалноправните основания за отказ от финансово подпомагане в обжалваната част. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени базови изисквания. Не са посочени и конкретните базови изисквания, които не са спазени от кандидата. В тази насока в оспорения акт липсва каквато и да било конкретика и яснота. В решението си съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства, като въз основа на тях и заключението на СТЕ е приел, че административния акт е незаконосъобразен в частта на извършената редукция от 5% върху изплатената субсидия за кампания 2015 г. поради неспазени изисквания за управление и неизпълнение на представения план за сеитбообръщение по мярка 214 "Агроекологични плащания". Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за финансово подпомагане. Съгласно чл. 16 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните парцели не са спазени базовите изисквания по чл. 26, ал. 1 и ал. 1 или изискванията по управление, агроекологичните плащания се отказват или намаляват съгласно Методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните. В писмените доказателства по делото, съставени във връзка с извършените проверки, не се установяват данни за констатирани несъответствия в проверените парцели, както на правилата за добра земеделска практика по Нитратната директива. Правилно е прието, че по отношение на наложената санкция в размер на 5% за неспазени изисквания за управление и неизпълнение на представения план за сеитбообращение по направление "Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите" по мярка 214 "Агроекологични плащания", не са били налице законовите предпоставки за налагането на такава мярка. С оглед изложеното се налага изводът, че в оспореното уведомително писмо няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на извършената редукция от 5% върху изплатената субсидия за кампания 2015 г. Както бе посочено по-горе, константна е практиката на Върховния административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви и фактически основания е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. Предвид изложеното настоящият състав приема, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалноправните норми и е формирал обосновани правни изводи. Посочените по-горе относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил в тази част. По тези доводи и по мотивите, изложени от първоинстанционния съд, към които настоящата инстанция може да препрати, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, обжалваното решение в обжалваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото, е неоснователно. Искането за разноски, направено от процесуалните представители на ответната страна е своевременно заявено и основателно, но същото е недоказано, въз основа на което следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,