Решение № 13814 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2020 г.

Решение № 13814 от 9.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4142/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 275 от 20.02.2020 г., постановено по административно дело № 644/2019 г., Административен съд – Бургас е: 1) отхвърлил жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария" ЕООД ("УМБАЛ Дева Мария" ЕООД), ЕИК ***, срещу писмена покана, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване) за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-02-238/22.02.2019 г., издадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, в частта, с която жалбоподателят е поканен да възстанови неоснователно получена сума в размер на 520 лева за извършена дейност по КП (клинична пътека) № 29 за ИЗ (история на заболяването) № 7095; 2) отменил писмена покана, издадена на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО за възстановяване на суми, получени без правно основание, с изх. № 29-02-238/22.02.2019 г., издадена от директора на РЗОК – Бургас, в частта, с която жалбоподателят е поканен да възстанови неоснователно получена сума в размер на 460 лева за извършена дейност по КП № 165 за ИЗ № 7210; 3) осъдил "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД да заплати на РЗОК - Бургас сумата от 50 лева юрисконсултско възнаграждение; 4) осъдил РЗОК - Бургас да заплати на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД, сумата от 321 лева, представляваща разноски по делото. Срещу така постановеното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил жалбата на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД срещу процесната писмена покана за възстановяване на сумата от 520 лева по КП № 29 за ИЗ № 7095, и дружеството е осъдено да заплати на РЗОК – Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, е подадена касационна жалба от адвокат Е. Кокаларова в качеството й на процесуален представител на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД. Аргументирана е теза за неправилност на решението в оспорената му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), като се претендира в тази част то да бъде отменено. Възведена е и претенция за присъждане на понесените съдебно-деловодни разноски. Постановеният съдебен акт е атакуван и от директора на РЗОК – Бургас, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Е. Йорданова, в частта му, с която е отменена същата писмена покана в частта, с която "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД е поканено да възстанови неоснователно получена сума в размер на 460 лв. за извършена дейност по КП № 165 за ИЗ № 7210, и РЗОК – Бургас е осъдена да заплати на "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД сумата от 321 лева за разноски по делото. По съображения за неправилност, относими също към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, касаторът моли решението на Бургаския административен съд да бъде отменено в оспорената част и да му се присъдят юрисконсултско възнаграждение и направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност и на двете касационни жалби и правилност на оспореното с тях решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в състав на шесто отделение счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. С процесната писмена покана на директора на РЗОК - Бургас, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД - Бургас, изпълнител на болнична медицинска помощ по клинични пътеки по три договора от 17.05.2018 г., сключени с НЗОК, поради наличие на две хоспитализации в рамките на месец на две здравноосигурени лица по различни клинични пътеки и с различни диагнози, по съображения, че НЗОК заплаща само по една клинична пътека на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения (чл. 343 от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРДМД/ за 2018 г.), е поканено да възстанови в бюджета на касата получената без правно основание сума в общ размер от 960 лева, от които 460 лева за лечението на пациентката И. А. и 520 лева за лечението на пациента М. Х. За да постанови подложеното на касация решение, съдът е приел, че оспорената пред него от лечебното заведение покана е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на процесуалните правила, но е частично материално незаконосъобразна (в отменената й част). Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства и заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза съдът е приел за оборен извода на административния орган, че сумата от 460 лева за лечението на бременната пациентка е неоснователно получена поради неизвършено комплексно лечение при първата хоспитализация (пациентката е била правилно лекувана първо за умерена прееклампсия, а впоследствие за бъбречно възпаление, като второто в случая не е следствие на предхождащото го, нито негово придружаващо заболяване или усложнение), а същевременно за правилен извода на органа, че сумата от 520 лева за лечението на кардиологично болния пациент е получена без правно основание, защото той е трябвало да бъде лекуван комплексно, а не изписван и хоспитализиран наново на следващия ден за лечение на друго сърдечно-съдово заболяване с насочване за селективна коронарна артериография (СКАГ), каквото изследване е трябвало да се направи още при първата му хоспитализация. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на процесната писмена покана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. В хода на производството пред Административен съд – Бургас (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Съдът е проверил фактическите констатации на контролните органи, като е назначил необходимата поради нуждата от специални знания за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси, комплексна съдебно-медицинска експертиза, чието извършване е било възложено на вещи лица кардиолог и акушер-гинеколог, съгласно чл. 195, ал. 1-2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК. Решаващият съдебен състав надлежно е обсъдил изложеното от вещите лица заедно с другите доказателства по делото при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, и го е подложил на преценка по вътрешно убеждение съобразно изискването на чл. 12 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Изводите в съдебното решение са базирани на обоснованата съвкупна преценка на събраните доказателства и на изготвените експертни заключения. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, решаващият съд правилно е преценил, че оспорената покана е издадена от компетентен административен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна (като издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел) относно исканото възстановяване на сумата от 460 лева за извършена дейност по КП № 165 за ИЗ № 7210, в която част констатациите на административния орган за получена без правно основание сума от изпълнителя на медицинска помощ са били оборени в хода на съдебното производство, обусловило уважаването на първоначалната жалба в тази част, и законосъобразна за нареденото възстановяване на платената сума от 520 лева за извършена дейност по КП № 29 за ИЗ № 7095. Деловодните разноски също са присъдени коректно, като първоинстанционният съд е съобразил изхода на спора и на база на верни изчисления на заплатените суми за държавна такса, възнаграждения на вещи лица, адвокатско възнаграждение, съответно юрисконсултско възнаграждение, е присъдил направените съдебни разноски съразмерно на уважената, респ. неуважената част от първоначалната жалба. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани. Постановеният от Административен съд - Бургас съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените разноски от страните за производството пред настоящата инстанция не следва да бъдат уважени. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение 1, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд в състав на шесто отделение,