Решение № 45 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3558/2014 г.

Решение № 45 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 3558/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова Производството е по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ищецът Д. М. С. е предявил молба за отмяна на основание чл. 47, т. 2 и т. 4 ЗМТА на постановеното на 07.05.2014 г. от Арбитражния съд към Б. решение по В. № 363/2013 г. С това решение, А. съд е осъдил Д. С. да заплати на Е П. С. сумата 79000 лв., дължима по договор за спогодба, сключен на 15.11.2012 г. Присъдил е законна лихва, считано от 08.07.2013 г. и арбитражни разноски. Искането за отмяна се основава на твърдението, че постановеното от АС при Б. арбитражното решение е постановено по недействителна спогодба, тъй като е следвало договорът по чл. 365 ЗЗД да бъде с нотариална заверка на подписите с оглед препращането към чл. 417, т. 3 ГПК. На второ място, Д. С. се позовава на това, че не е бил уведомен за арбитражното производство и то е протекло без участие на негов законен или процесуален представител, поради нередовното му призоваване. Бил призован от адресите на ул. Ц. С. " в [населено място] и в [населено място], к-с "Лагуна бийч", но на ищеца Емил С. са били известни и други адреси от което е могъл да бъде редовно призован. Ответникът по молбата Е П. С. в представен по делото писмен отговор и чрез процесуалния си представител в о. с. з., изразява становище, че молбата за отмяна е недопустима, поради просрочие, а по същество - неоснователна. Претендира разноски. Като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, Върховният касационен съд - Търговска колегия, състав на I т. о. приема за установено следното: Молбата е неоснователна. А. съд е бил сезиран със спор, произтичащ от сключен на 15.11.2012 г. договор за спогодба, съгласно който Е С. и Д. С. са уредили отношенията си, възникнали по повод договор за заем за сумата 79000 лв. Страните са приели за безспорно, че заемателят С. е в забава по отношение връщането на посочената сума и са постигнали съгласие за способа и срока за погасяване на задължението ми към заемодателя С.. Включили са арбитражна клауза, както и клауза, гласяща, че "споразумението е документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и може да послужи за изваждане на изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника". АС при БГПП е бил сезиран на 08.07.2013 г. с иска на Е С. с твърдението, че сумата - предмет на договора за заем и спогодбата не е върната. Като адрес на ответника е посочен адресът по спогодбата - [населено място], [улица] ет. 1. Уведомлението на АС при Б. е било върнато в цялост с отбелязване, че лицето е във Великобритания. Изискани са данни за актуален адрес на ответника и с писмо изх. № АУ01-2789/02.09.2013 г., ГД"ГРАО" към М. е удостоверило, че и като постоянен и като настоящ адрес на Д. С. е адресът по исковата молба - [населено място], [улица] ет. 1. Двукратно изпратените съобщения на АС при Б. са връщани в цялост с отбелязване, че лицето се е преместило на друг адрес и че пратката е непотърсена. Поради това, арбитражният съд е дал ход на производството и въз основа на представените от ищеца доказателства е постановил решението си. Становището на настоящата съдебна инстанция, че молбата за отмяна на арбитражното решение е неоснователна произтича от следното: Искането за отмяна, поради наличието на предпоставките по чл. 47, т. 2 ЗМТА е неоснователно. Вземането на Е С. към Д. С., което е било предмет на арбитражното производство произтича от договор за спогодба - чл. 365 ЗЗД. Договорът е консенсуален, неформален, като писмената форма е необходима само за доказването му. Ако подписите на страните са нотариално удостоверени по реда на чл. 590 ГПК, документът би могъл да бъде използван за снабдяване с изпълнително основание по облекчения ред на заповедното производство. Ако нотариална заверка липсва, както е в случая, то договорът е действителен, но вземането по него може да бъде реализирано чрез осъдителен иск, предявен в спорно производство. Към този способ е прибягнал кредиторът С., сезирайки АС при Б. съобразно арбитражната клауза, сдържаща се в договора, оспорването на чиято действителност е неоснователно. Неоснователни са и доводите на Д. С., свързани с прилагането чл. 47, т. 4 ЗМТА. Както бе посочено по-горе, ищцовата теза е, че като ответник в арбитражното производство С. не е бил редовно призован. За арбитражното производство ответникът-молител е бил призоваван с писма с обратни разписки от адреса, който е бил посочен в спогодбата и който съвпада с неговия постоянен и настоящ адрес, съобразно удостоверението на ГД"ГРАО". Няма спор, че призовките за арбитражното производство не са били връчени на ответника. ВКС е имал случай да посочи, че правилата на арбитражното производство са специални спрямо общия процесуален ред по ГПК и Правилникът на АС при Б., за разлика от ГПК не се основава на установяване факта на връчването на призовката, а на опита тя да бъде предадена на което и да е лице от адреса по местоживеене или адреса на управление. Т. е. позоваването на ищеца на разпоредбата на чл. 49 ГПК е без значение. Отбелязването на пощенския служител, че лицето не е намерено на адреса и има данни да се е преместило или, че не е потърсило пратката, въпреки оставеното известие, документира опита за връчване, което е достатъчно съгласно чл. 12, ал. 1 и 2 вр. чл. 11, ал. 2 предл. 2 ПрАСБТПП. Обстоятелството, че на ищеца С. са били известни и други, неофициални данни за местонахождението на ответника С. е без значение и не може да се вмени в негова тежест посочването им. Това е валидно и за служебни справки в Търговския регистър от страна на АС при Б. при хипотезата, че страните по делото са конституирани в качеството им на физически лица. С оглед изхода на спора, ищецът ще следва да заплати направените от ответника на разноски в размер на 2900 лв., съобразно заплатеното възнаграждение на адв. Ц.. Предвид на горното, като счете, че липсват основания за отмяна на арбитражното решение, ВКС - Търговска колегия