Решение № 3905 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2014 г.

Решение № 3905 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6463/2014 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Диян Иванов Желязков - и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна срещу решение № 641/19.03.2014 г., постановено по адм. дело № 3301/2013 г. по описа на Варненския административен съд, с което по жалба на "Ен Джи Ел Рисайклинг" ЕООД - гр. Варна (с предишно наименование "Ел Комерс" ООД - гр. Варна) е прогласен за нищожен РА № 03251200226/30.04.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 397/7.08.2013 г. на директора на същата дирекция. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение на всички посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Според касатора липсва законова пречка териториалният директор да определи по установения ред други лица, компетентни да издават заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) и заповед за определяне на компетентен орган (ЗОКО), освен тези, посочени в конкретната заповед. Излага довод, че тези правомощия на органа, възложил ревизията се следват ex lege. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по съществото на спора, както и се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Ен Джи Ел Рисайклинг" ЕООД - гр. Варна (с предишно наименование "Ел Комерс" ООД - гр. Варна), редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да прогласи за нищожен РА № 03251200226/30.04.2013 г., с който "Ен Джи Ел Рисайклинг" ЕООД - гр. Варна (с предишно наименование "Ел Комерс" ООД - гр. Варна) е отказано право на данъчен кредит в размер на 44 720 лв. за данъчни периоди през 2011 г. и 2012 г. с доставчици "Крестън Бул Вар-Корпоративни финанси" ЕООД, "Крестън Бул Мар- Бизнес развитие" ЕООД, "Бизнес Експрес" ЕООД и "Крестън Бул Мар-Легаконсулт" ЕООД с предмет консултантски услуги, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него ревизионен акт е издаден от некомпетентен орган. За да постанови този обжалван резултат, съдът се е позовал на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 1.01.2013 г., според който всички започнали производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. В тази връзка съдът е счел, че следва да се приложи чл. 119, ал. 2 ДОПК в редакцията преди посоченото изменение, според която след получаване на уведомлението за изготвения ревизионен доклад органът, възложил ревизията определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт (ЗОКО). Затова според съда чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 1.01.2013 г. регламентира, че компетентен да издаде ЗОКО е органът, възложил ревизията, а не всеки орган, имащ правомощие да възлага ревизия. Изложени са мотиви от решаващия съд, че компетентността на органа, възложил ревизията да издаде ЗОКО произтича пряко от закона, а не от възлагане на такова правомощие от директора на съответната ТД на НАП чрез заповед, независимо че тази компетентост е функция на издадената заповед за възлагане на ревизия, за което правомощията се черпят от заповедта на директора на ТД на НАП - гр. Варна (за процесния случай) на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Според съда директорът на ТД на НАП няма законово основание да изземва компетентността за издаване на ЗОКО от органа, издал заповедта за възлагане на ревизията и да я възлага по своя преценка на друг орган. В обжалваното решение се сочи, че процесната ЗОКО не е издадена нито от органа, възложил ревизията, нито по заместване от негово име и затова лицето, издало ревизионния акт не може валидно да черпи правомощия за издаване на ревизионния акт въз основа на процесната ЗОКО. Обжалваното решение е неправилно постановено. С изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 1.01.2013 г. се предвижда ревизионният акт да се издаде от органа, възложил ревизията и ръководителя на ревизията, а редакцията на същата разпоредба преди изменението предвиждаше органът, възложил ревизията да издаде и ЗОКО, с който определя органът, който да издаде ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на § 35, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ДОПК в сила от 1.01.2013 г., според който всички досегашни производства към посочената дата се довършват по досегашния ред. Затова и правилно е приел, че приложима за процесния случай е редакцията на чл. 119, ал. 2 ДОПК преди изменението от 1.01.2013 г. По делото е установено, че първоначално заповедта за възлагане на ревизията и последващите й изменения относно включването в обхвата й на нови данъчни периоди са издавани от Снежанка Пенчева - началник отдел "Контрол" при СДО при ТД на НАП - гр. Варна. Тя съгласно заповед № Д-264/1.09.2010 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна е оправомощен орган, който да възлага ревизии. Впоследствие е установено, че със заповед № Д-141/1.02.2013 г. директорът на ТД на НАП - гр. Варна наново е определил органите, които са компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии, като е прието включително и по неприключилите производства такива заповеди да се издават и от Мерал Халилова, която със Снежанка Пенчева да се заместват взаимно при отсъствието на една от тях. Мерал Халилова е издала и ЗОКО за процесната ревизия. При така установените факти съдът е направил незаконосъобразни изводи за нищожност на издадения ревизионен акт. Издаването от Мерал Халилова на ЗОКО е вследствие оправомощаването й със заповед на териториалния данъчен директор и не е допуснато соченото от съда нарушение на чл. 119, ал. 2 ДОПК. На териториалния директор на НАП е компетентостта да определя органите по приходите (преди изменението на чл. 119, ал. 2 ДОПК от 1.01.2013 г.), които да възлагат ревизия, съответно и ЗОКО, поради което обстоятелството, че към момента на издаването на ЗОКО от Мерал Халилова е издадена заповед на териториалния данъчен директор, с която тя е оправомощена, не прави ревизионния акт нищожен. Като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото следва да се върне на същия съд за постановяване на решение по съществото на спора. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,