Решение № 266 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г.

Решение № 266 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Бургас, против решение № 10/03.01.2018 г. по адм. д. № 1861/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – М. М. от [населено място], [община], редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмен отговор чрез адв. Тонкова излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението на Административен съд - Бургас е отменено решение № 1012-02-172#2/29.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане № 2113-02-422#7/26.05.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Бургас и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. С разпореждането на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО и чл. 9, ал. 1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица /ЗПГРРЛ/ е отказано да се отпусне на М. М. пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавка за репресиран по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ по негово заявление вх. № 2113-02-422/02.03.2017 г. Към датата на подаване на заявлението – 02.03.2017 г., М. е на възраст [възраст] и има: 1. Осигурителен стаж първа категория труд - 00 г., 02 м., 25 дни; 2. От ІІ-ра категория – 02 г., 09 м., 15 дни; 3. От ІІІ-та категория – 13 г., 00 м., 28 дни; Общият осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е – 16 г., 11 м., 16 дни, от който административният орган е приел, че действителният осигурителен стаж превърнат към трета категория - 13 г., 01. м., 00 дни. Прието е, че лицето не отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като няма минимум 15 години действителен осигурителен стаж, а придобитият му осигурителен стаж е 14 г. 00 м. 12 дни. С решение № 10/03.01.2018 г. по адм. д. № 1861/2017 г. Административен съд – Бургас е отменил по жалба на М. М. решението на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на "ПО" при РУСО – Бургас. Съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са незаконосъобразни, тъй като с тях не е зачетен за трудов стаж периодът от 2 години наборна военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. Решението е правилно. Спорът между страните касае незачетени от пенсионните органи 24 месеца наборна военна служба на М. М. – за периода от 27.03.1970 г. до 10.04.1972 г. /2 години и 14 дни/, през който оспорващият е отслужвал военна служба, съгласно представена по делото военно-отчетна книжка № 058193. Съгласно чл. 9, ал. 7 КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж по нормата на чл. 44 Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ се определя от трета категория досежно времето на наборната военна служба и времето за обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Съгласно приложимата редакция на чл. 24 от Законът за всеобщата военна служба в Народна Република България /ЗВВСНРБ/ (отм.); , срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. - 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години), а във военноморските сили - 36 месеца (3 години). Видно от военно-отчетната книжка на ответника по касация е, че той е преминал военна служба за времето от 27.03.1970 г. до 10.04.1972 г. При това положение, на М. следва да бъде зачетен за осигурителен стаж трета категория пълния размер от 2 години на наборната военна служба. На основание на § 1, т. 12 от ДР на КСО, по смисъла на Част първа на този кодекс - 12. (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Предвид тези разпоредби, административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат на М. М. пълния размер на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. В този смисъл е и установената съдебна практика – напр. решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. 11816/2012 г. на ВАС, VІ отделение. Постановеният отказ отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на М. М. е неправилен. Такъв е съответно и отказът за отпускане на добавка за репресиран на лицето по чл. 9, ал. 1 от ЗПГРРЛ, на която лицето има право, видно от представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, които го удостоверяват. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото и направеното от ответника по касация своевременно искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски за касационната инстанция, такива следва да му се присъдят съгласно представен списък на л. 12 по адм. д. № 2856/2018 г., в размер от 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение