Решение № 9523 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2016 г.

Решение № 9523 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 29, ал. 6 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационната жалба на А. Ж. Т., чрез пълномощника му адв. Стоянов, против Решение № 1403 от 01.03.2016 г. постановено по адм. дело № 11054/2013 г. по описа на Административен съд С. град., с доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като иска отмяната му. Ответникът, Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/ в писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд С. град се е развило по жалбата на А. Т. против решение № 2-243/09.10.2013 г. на Комисията, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА, Закона/. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата като е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на закона, съобразено и с неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. В случая с оспореното пред съда решение Комисията е приела, че: Тилев е бил вербуван на 15.05.1969 г.; структурата, в която е осъществявано сътрудничеството е РУ - ГЩ; качеството в което е осъществявано сътрудничеството е на секретен сътрудник - сътрудник, нелегален разузнавач; псевдоним "Зингер". Като документи въз основа на които е установила принадлежността на касатора към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисията е посочила: документ за получено възнаграждение; документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 2110; рег. дневник; картони - обр. 1 - 2 бр., обр. 2. Видно от представените по делото доказателства, както и от извършената справка в сайта на ответника по касация, общодостъпен, по отношение на касационния жалбоподател са постановени четири решения от Комисията, № 2-243/09.10.2013 г., № 2-254/06.11.2013 г., № 2-341/15.04.2014 г. и № 2-358/18.06.2014 г. с които е установена принадлежността му към органите по чл. 1 въз основа на едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, посочени в решението, по което е постановено обжалваното решение и в същото качество на лицето. При извършената служебна справка се установи, че едно от тези решения, № 2-358/18.06.2014 г. е обжалвано пред съд, жалбата срещу него е отхвърлена с решение от 04.02.2016 г., постановено по адм. д. № 6751/2014 г. по описа на Административен съд С. град, оставено в сила с решение № 3402/21.03.2017 г., постановено по адм. д. № 3508/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Следователно въпросът за принадлежността на А. Т. към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, установена въз основа на документ за получено възнаграждение, документи от ръководили го щатни служители, съдържащи се в дело № 2110, рег. дневник, картони - обр. 1 - 2 бр. обр. 2 е разрешен със сила на пресъдено нещо по смисъла на чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Комисията е постановила четири решения, основани на едни и същи документи, основавайки се единствено на различното качество на лицето, основаващо извършване на проверка - по решения № 2-243/09.10.2013 г., и № 2-358/18.06.2014 г. и № 2-341/15.04.2014 г. като лице по чл. 24, ал. 1, т. 4 от Закона, длъжници към ОББ, БНБ и ДСК и по решение № 2-254/06.11.2013 г., поради задължения на Централна кооперативна банка" АД. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона същото е обследвано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона - когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на Тилев към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА с четири решения, едно от които влязло в сила, в едно и също качество на сътрудничество и на база едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства. Постановеният при липса на материална компетентност, в случая и при превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона, административен акт е нищожен по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК. Приемайки, че обжалвания пред него административен акт е законосъобразен, а не нищожен по развитите по-горе съображения, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се обяви нищожността на решение № 2-243/09.10.2013 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК Върховният административен съд, трето отделение,