Решение № 3798 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2020 г.

Решение № 3798 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8109/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 114, т. 1 от Закона за управление на отпадъците. Образувано е по касационна жалба на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите- град Русе срещу решение от 15.06.2020 г., постановено по административно дело № 145/2020 г. по описа на Административен съд-Русе, с което е отменено писмо изх. № И-486/14.02.2020 г., с което директорът на РИОСВ-Русе е задължил "Витте Аутомотив България" ЕООД да заплати продуктова такса в размер на 109 240, 04 лева. Касационният жалбоподател счита, че решението на съда е постановено при неправилно тълкуване на материалния закон- касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК, поради което моли за неговата отмяна. Претендира присъждането на направените съдебни разноски. Ответната страна- "Витте Аутомотив България" ЕООД със седалище в град Русе счита касационната жалба за неоснователна, поради което моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на деловодните разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура заключава, че жалбата е допустима и основателна. Сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което предлага на съда да го отмени. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след преценка на направените в касационната жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и при спазване на установения в чл. 211, ал. 1 преклузивен срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на събраните доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: Ответникът по касационната жалба - "Витте Аутомотив България" ЕООД стопанисва предприятие, находящо се в град Русе, ул. "Индустриален парк" № 19, където произвежда електронни и механични части за автомобилната индустрия. За производствените си нужди дружеството внася детайли и компоненти, които са опаковани в метални, пластмасови, картонени и дървени опаковки. В предприятието посочените детайли се разопаковат и от тях се сглобяват електронни и механични части за автомобилната индустрия, които се изнасят извън България. При извършена проверка от служители на РИОСВ-Русе е установено, че в дружеството са обособени закрити складове с ограничен достъп, в които разделно се съхраняват различни видове отпадъци. Отпадъците от опаковки се предават въз основа на договори на "Е-пак" ЕООД, "Екомакс" ЕООД и "Палет Сървиз" ЕООД. Съобразно информацията в отчетните книги, годишните отчети, представените договори и приемопредавателни протоколи за предаване на отпадъци, през 2018 година са генерирани отпадъци от опаковки с кодова характеристика 15 01 01 в размер на 163, 120 тона. Между страните по делото не се спори, че "Витте Аутомотив България" ЕООД не притежава разрешение за индивидуално изпълнение на задълженията по чл. 14, ал. 1 от ЗУО и не членува в организация за оползотворяване на отпадъци от опаковки. Въз основа на извършената проверка е издадено и атакуваното пред първоинстанционния съд писмо изх. № И-486/14.02.2020 г., в което е посочено, че през 2018 г. в дружеството са генерирани отпадъци от опаковки с кодова характеристика 15 01 01 в размер на 163, 120 тона. Поради това на дружеството е дадено задължително предписание в седмодневен срок да заплати продуктова такса в размер на 109 240, 04 лева за пуснати на пазара 163, 120, т. картонени опаковки. В писмото изрично се сочи, че същото следва да се счита за покана за заплащане на дължимата продуктова такса по чл. 59 от ЗУО. Административният съд е приел, че издаденото писмо има характеристиките на административен акт. Приел е, че даденото разпореждане не е нищожно, доколкото чл. 114, т. 1 от ЗУО предоставя на директорите на РИОСВ правомощието да упражняват контрол за правилното начисляване и своевременното заплащане на продуктовата такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗУО от лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗУО, а предписанието е дадено именно във връзка с правилното начисляване на продуктова такса. Този извод се споделя и от касационната инстанция. Административният съд е приел, че даденото предписание е материално незаконосъобразно, тъй като в случая не е установено, че дружеството дължи продуктова такса за пуснати на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци по смисъла на съответната наредба по чл. 13, ал. 1 от ЗУО. За да направи този извод, съдът е съпоставил разпоредбите на ЗУО, Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса (НОРРЗПТ) и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (НООО). Решението е валидно и допустимо, а направените от административния съд правни изводи съответстват на материалния закон. В глава ІІ, раздел ІІ на ЗУО се въвежда разширена отговорност на производителите на продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. Такива съобразно легалното определение на § 1, т. 7 от ДР на ЗУО са отпадъците, които се образуват след употреба на продукти от многобройни източници на територията на цялата страна и поради своите характеристики изискват специално управление.