Решение № 2308 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2009 г.

Решение № 2308 от 22.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6770/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на кмета на район "Централен", община Пловдив подадена срещу решение № 402/2.04.2009 г. постановено по адм. дело № 936/2008 г. по описа на Административен съд - Пловдив. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна стана, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК като разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 65, ал. 4 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, образувано по жалба на Пловдивски университет "Паисий Хилендарски" е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № РД-08-430/23.04.2008 г. на кмета на район "Централен" - община Пловдив. С обжалваната административна заповед на основание чл. 65, ал. 1 ЗОбС е постановено да се изземе по административен ред общински терен-публична общинска собственост от 143 кв. м., находящ се на ул. "Костаки Пеев" и тротоара към уличното платно прилежащо към сгради с административни номера от № 5 до № 11, гр. Пловдив, върху който терен е поставена дървена постройка с размери - дължина 22 м., ширина 6,50 м и височина 4,60 м, собственост на ПУ "Паисий Хилендарски", който го държи без правно основание. Преценявайки законосъобразността на заповедта на основанията, поддържани от оспорващия и въз основа на представените от страните доказателства съдът е приел, че жалбата е основателна и административната заповед е отменена. Обжалваното решение е неправилно като съдът не е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия закон. От доказателства събрани в административното и съдебно производство е установено, че със строително разрешение № 53 от 29.04.1976 г., издадено от Пловдивски градски народен съвет е позволено на Университета монтаж на 4 бр. павилиони в кв. 327, 328, централна градска част, които да се монтират по стопански начин. Приложен е протокол за строителна линия от 20.05.1976 г., на който графично са ситуирани павилионите, три броя от които в кв. 327, парцел I по регулационния план на централна градска част на гр. Пловдив. От скица с градоустройствена виза от 8.07.1976 г. е видно, че се разрешава монтиране /разполагане/ на временен павилион върху части от уличното платно и тротоар. Не е посочено законово основание за монтиране на дървените павилиони и не е установено Университетът да е предприел действия за придаване траен градоустройствен статут на павилиона /постройката/ в сроковете по § 17, ал. 2 ЗУТ като строеж с временен устройствен статут. На основание събраните доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателят е монтирал постройката на основание чл. 197, ал. 1 ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 120, ал. 1 ППЗТСУ (отм.) с разрешение на съответната служба при народния съвет /без съгласуване със службите по безопасността на движението при МВР/. Установено е също, че павилиона попада в улична регулация и е невъзможно придаване на траен градоустройствен статут на имащия вид на барака павилион, собственост на Университета, който в одобрения ПУП не е отразен и не е предвиден като строеж. При тези установени обстоятелства по делото съдът е приел, че за конкретния административен спор не е приложима разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, а е приложима разпоредбата на § 17 на ЗУТ като специален закон, който изрично предвижда, че временните строежи се премахват въз основа на заповед на кмета на общината издадена по реда на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Правният извод на съда, че дървения павилион който е разположен върху терен от общинска публична собственост /част от улично платно и прилежащ тротоар/ следва да бъде принудително премахнат единствено по реда на ЗУТ, е постановен в грубо нарушение на приложимия закон ЗОбС. Предмет на изземване на обжалваната заповед е терен публична общинска собственост, който общински имот се владее или държи без основание от адресата на заповедта, които законови предпоставки съдът е установил на основание събраните доказателства. По указания от съда ред на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ се премахват негодни за ползване или застрашаващи сигурността на гражданите строежи, като за монтираните по стопански начин временни дървени постройки не е издадено строително разрешение, а на бланка за строително разрешение е "позволен монтаж по стопански начин". Павилионът е монтиран по реда на чл. 197, ал. 1 от ЗР на ЗТСУ (отменен), която разпоредба е допускала "части от тротоари и улични платна и свободни обществени места могат да се използват за строителни площадки, както и за разполагане на павилиони, будки и др. във връзка с разносна търговия само с разрешение на съответните служби на народните съвети". По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и настоящата инстанция да постанови решение по същество на спора като отхвърли като неоснователна жалбата на адресата на заповедта. Описания в заповедта терен публична общинска собственост се държи без основание /на отпаднало основание/ върху който е монтирана дървена постройка, за съществуването на която не е налице законен статут по реда на ЗУТ. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,