Решение № 645 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2009 г.

Решение № 645 от 15.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11352/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Махмуд Сохраби, гражданин на Иран, против Решение № 374/13.08.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на Махмуд Сохраби предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Приел е, че В хода на административното производство се установи, че за чужденеца не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец по ЗУБ. Съобразил е, че посоченото членството и дейност в Демократичната партия на ирански Кюрдистан, като основание за страх от преследване по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, непоследователните и противоречиви факти, които излага, налагат извода, че представената бежанска история е недостоверна, налице са противоречия в изявленията на чужденеца във връзка с арестуването му. Не е имало никакви доказателства срещу него и е бил освободен, като спрямо него не е последвало преследване и той по никакъв начин не е бил притесняван. Изявленията му не се потвърждават от справка с вх. № 792/13.03.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ. Въз основа на установеното, административният орган е достигнал до крайния извод, че страхът на кандидата от преследване по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, не се оценява като обоснован. Заявените от него конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от посочените причини. Не се установява да е осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск от бъдещо такова. Поради това искането му за предоставяне на бежански статут следва да бъде отхвърлено като неоснователно. От друга страна е прието, че спрямо Махмуд Сохраби не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, като изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Твърдението, че през месец декември 2008 г. му е наложена доживотна присъда за забрана за осъществяване на политическа дейност от Ислямския революционен съд не се оценява като достоверно. След интервюто от 18.03.2009 г., този факт повече не се споменава, а представя фотокопие на забрана за напускане на Иран, също от месец декември 2008 г. Дори наистина да му е забранено да се занимава с политическа дейност, то това не е ефектива присъда, т. е. той ще лежи в затвора само при евентуално повторно арестуване по същото обвинение. Изложеното дотук показва, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 75, ал. 2, изр. 2 е неприложима и твърденията на чужденеца не могат да се приемат за достоверни. Според справка с вх. № 876/20.03.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, по отношение на потърсилите убежище в чужбина ирански граждани, Консулската служба на иранското Министерство на външните работи декларира, че кандидатстването за закрила не се счита за престъпление срещу Ислямска република Иран. Иранските власти правят разграничение между действителните противници на режима и икономическите бежанци, които се опитват да си издействат убежище чрез приписване на измислена опозиционна дейност. Има индикации за по-либерално отношение към лица, чиито молби за убежище в чужбина са били отхвърлени. Според различни наблюдатели, няма данни тези хора да срещат някакви сериозни затруднения при завръщането си. В последно време има редица изявления на висши държавни служители, че всички иранци, живеещи в чужбина са добре дошли да се завърнат у дома, без да се боят от репресии. От материалите по административната преписка се установява, че срещу него не са били предприети никакви действия, нито от официалните власти там, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира. От изложеното следва извода, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на чужденеца за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, от административния орган обосновано е прието, че такива в случая не са налице. Действително от приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ, за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Поради това обоснован е направеният извод, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 - 9 ЗУБ и правилно е постановен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 - 4 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,