Решение № 1160 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2017 г.

Решение № 1160 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2017 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е касационно - по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Г. И., гражданка на Афганистан, против решение № 829 от 13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 821/2017 г. по описа на Административния съд С.-град (АССГ). Твърди се неправилност на решението поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му, съответно отмяна на решението на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) и връщане на преписката на административния орган с указания за прилагането на закона. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., чрез юрк. Петровска, в съдебна зала оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустим. Разгледана по същество, е частично основателна. С обжалваното решение на Административния съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на Х. Г. И., гражданка на Афганистан, против решение № 11331 от 06.12.2016 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Р. Б., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е извършил анализ на представените по делото доказателства и информацията, съдържаща се в проведените с жалбоподателката интервюта, и е формирал извод за правилност на решението на административния орган. От фактическа страна по делото е прието, че Х. Г. И. е родена в с. А., Афганистан, етническа й принадлежност е пащун, а по вероизповедание мюсюлманка сунит. С молба вх. № 1282 от 08.07.2016 г. е поискала предоставяне на закрила в Р. Б. По време на проведеното с нея интервю тя е посочила, че е напуснала легално страната си на произход, с национален паспорт и самолет. Молбата си за закрила е мотивирала с лични причини, посочвайки, че преди две години нейната сестра е била убита от талибаните, защото работила за чуждестранна организация. Х. Г. И. искала да научи истината за убийството на сестра си и търсела свързана с това информация, вследствие на което получила заплаха по телефона, че ако не престане да се интересува и тя ще бъде убита. Чужденката е посочила, че не е била жертва на дискриминационно отношение от страна на властите в страната си на произход, не е членувала в политическа партия, не е бил арестувана или съдена, не е имала проблеми с етническата и религиозната си принадлежност. От правна страна съдът е преценил като правилен извода на административния орган за липса на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденката не се установява наличие на опасения за сигурността и правата й поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Х. Г. И. по смисъла на чл. 9 ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателката не е била принудена да напусне Афганистан поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденката да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността й като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. В решението си съдът се е позовал и на тълкуването на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Е. О., като е посочил, че то е неоснователно, защото съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на чужденеца като основание за субсидиарна закрила, не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съдът е приел, че тези условия не са налице в настоящия случай, тъй като няма данни насилието в Афганистан да е достигнало изключителна степен. Решението е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Х. Г. И. срещу административният акт в частта му, с която е отказано предоставянето на хуманитарен статут. Правилно административният съд е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителката на основанията, посочени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Обосновано съдът е заключил, че посочените от Х. Г. И. пред административния орган причини да напусне страната си на произход, не обосновават основателен страх от преследване поради нейната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради нейното политическо мнение и/или убеждение. Правилно е заключението, че по отношение на молителката, не са налице условията на чл. 8 от ЗУБ, обуславящи предоставяне на бежански статут. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение е неправилно в частта му, в която съдът е приел, че административният акт е законосъобразен и в частта му, с която на Х. Г. И. е отказано предоставянето на хуманитарен статут. В решението на председателя на ДАБ не са изложени мотиви, от които да става ясно, че административният орган е направил индивидуално оценяване на риска от връщането на чужденката в Афганистан. По време на интервюто в ДАБ, чужденката неколкократно е посочвала, че е заплашвана, както и че не може да се завърне в Афганистан, тъй като животът й е в опасност. Посочила е и убийството на сестра си като причина за нейния страх, като на въпроса - как е убита сестра й, е отговорила-" Не знам точно как, знам, че е имало взрив в Кабул, тялото е откарано извън Кабул, очите й бяха извадени, ръцете и краката - отрязани." От регистрационния лист на чужденката се установява, че тя е живяла в Кабул преди да напусне страната си на произход, към настоящия момент е на 65 години, вдовица е, а роднините й, които са останали в Афганистан са нейният баща на 86 г. ( към настоящия момент), за който чужденката е казала по време на интервюто, че е вече немощен, брат, за който чужденката е казала по време на интервюто, че е алкохолик, както и дъщеря, за която чужденката е казала по време на интервюто, че се притеснява за нея, за внуците и зет си. От всички тези съобщени обстоятелства от чужденката следва, че при връщането й в Афганистан, тя не би могла да разчита на подкрепа (при нужда) от никой друг освен на себе си. От друга страна, от справките за ситуацията в Афганистан, вкл. и тази представена пред касационната инстанция се установява, че ситуацията в Кабул е неспокойна, че има стотици убити и ранени цивилни лица в резултат на самоубийствени и други атаки, че все повече лица бягат от домовете си и търсят убежище в трудно-достъпни райони. В справката, която се съдържа в делото на АССГ ( лист 15-24) и която е към дата 12.09.16 г. е посочено, че насилието, свързано с конфликта, все повече засяга най-уязвимите групи - жени и деца. Тези данни са възпроизведени в известна степен и в оспореното решение на председателя на ДАБ, без обаче да са изложени съображения, защо въпреки тях, органът приема, че за конкретната чужденка няма реална опасност от посегателства въпреки съобщените от нея факти и обстоятелства, които се посочиха по-горе. Липсата на изложени съображения по този въпрос, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че органът не е направил индивидуална оценка за риска от връщането на чужденката в страната й на произход, каквото задължение той има съобразно разпоредбите в чл. 75, ал. 2 и 3 ЗУБ, както и тези в чл. 4, § 3 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лица без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Наред с това, в решението на ДАБ липсва и извод, доколко, ако бъде върната в страната й на произход, кандидатката за международна закрила ще има там достатъчна степен на закрила срещу посегателства срещу личността й. По изложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява, че административният съд, стигайки до изводи, различни от направените в настоящото решение, е постановил необосновано, поради което и неправилно решение в частта, с която е отхвърлил жалбата на Х. Г. И., гражданка на Афганистан, против решение № 11331 от 06.12.2016 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта му, с която й е отказано предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Решението в тази му част следва да се отмени, като се отмени и решението на председателя на ДАБ в частта му, относно постановеният отказ по чл. 9 ЗУБ, и преписката се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на чужденката за предоставяне на хуманитарен статут. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение